Много необичайна и оригинална е тази приказка. В нея са вписани по-малки истории една от които е историята за приключенеца, който изкарал огромна част от времето си в библиотеката. Толкова много му харесвали приключенията, които са описани в книгите, че излизал от там достатъчно рядко и не усетил кога са отлетели годините. Родителите му били много щастливи, че обича книгите и години наред го оставили да чете и да учи. Когато порастнал обаче, баща му му разказал историята на приключенеца, която е също толкова поучителна колкото е хубаво четенето на книги.
Тази детска приказка има специфичен характер и краят й е много показателен. Ако успееш да овладееш всички онези неща, които се опитват да ти противостоят тогава съкровищата, които си успял да си събереш по пътя стават още по-ценни. И можеш да продължиш да им се радваш. Точно както порасналата Джули накрая на приказката е запазила и приятелство с черната сянка така и детското в себе си. Защото баланса е много важен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар