Интервюта

Как се ражда една приказка със стойностна поука?

Въпрос от читател към "Жирафат с голямо сърце"
Здравейте,докато четях на моето шест годишно момиченце приказки от вашата книга "Жирафът с голямо сърце" неусетно потънах в размисъл. Бях удивена, че всяка приказка има поука, при това кореспондираща с традиционните ценности. въпросът ми е: Как се ражда една приказка със стойностна поука?Защото безброй приказки които харесваме са със сбъркани послания, или без такива. За да ме разберете ще дам пример. Популярната приказка "Котаракът в чизми" има за основно послание "търчи-лъжи" и ще успееш.

Много благодаря за въпроса. Идеята на тези приказки изначално беше да въвлекат през сюжета си децата в теми, с които те вече са се сблъсквали, но все още оформят по отношение на тях ценностната си система. За развитието на децата добрият пример е изключително важен. А ние живеем в свят, в който може да се открие едно системно отказване или отричане на ценностите, които уважаваме. Децата не знаят какво означават думи като "доблест" например. На практика през последните няколко десетилетия се наблюдава едно постоянно спускане надолу по стъпалата на културата и повече от всякога е необходимо да обърнем внимание на неща като естетиката, която се предлага на децата, еднотипността на изкуството, с което се сблъскват и най-важното от всичко това какви послания съдържат текстовете, които четат. А в тези приказки историята винаги е заключена в парадигмата на послания, които трябва да бъдат полезни за малкия читател. Да бъде внимателен, да бъде търпелив. Да му се обърне внимание, че дори да си сгрешил можеш да се поправиш. Че огромна част от грешките са поправими и героите в приказките не се страхуват и смущават да се извинят, и да вземат правилните решения. Това възпитава една емоционална зрялост, която формира ценностна система основана на добре изпитаният класически морал. Ние като възрастни можем много да говорим за тези неща и да ги обясним и анализираме с купища сложни понятия, но децата не могат, а и няма да пожелаят да ни последват в един такъв наратив. Затова за тях посланията са облечени и представени в истории, приказки и случки, през които по един много питателен и приятен начин героите на историите демонстрират съответните морални категории.

Например аз написах "Джентълмен по рождение" след разговор с едно дете, което трябваше да учи за ценностите и морала според Кант. То беше много отегчено от темата и не пожела да вникне във всички примери, които се опитах да приложа към съжденията на Кант. Тогава създадох тази приказка и вътре в нея имплементирах едни ведри, дори забавни истории, в които обърнах внимание на това колко е важно търпението, какви нелепи случки могат да възникнат от липсата на самоконтрол, какво става, когато нямаш смелост, колко е важно да си умерен и т.н. Опитах се да обърна внимание на децата, че щедростта не се изразява само в материалните подаръци, които разменяме. Но далеч по-голяма щедрост е някой да ти отдели от времето си и да ти подари добро отношение. Ето, че водещи в моите приказки са посланията и децата ги получават облечени в едни модерни истории, които са така написани, че децата много лесно да ги разберат. Според мен едно дете на 6 години прекрасно ще разбере всички приказки.

Последната приказка, която написах също е провокирана от едно дете. В процеса на израстването си децата не могат да оценят такива неща като това колко е важно човек да подбира думите си внимателно. Затова кръстих приказката "Внимавай какво си пожелаваш". Тя стана доста модерна приказка, защото в историята има чудовища от комиксите. Но точно това беше и посланието. Прекаленото прехласване по комикси с чудовища води до измествания в отношението към света и другите хора, които стават едни "сиви и скучновати хорица". Веднъж подбрало грешните думи и през срещата с чудовищата детето може да осмисли колко е важно да уважаваш близките си, да внимаваш какво говориш, да вниманаш какво си пожелаваш. Приказката е много хубава. Единствено стана малко страшна. Но ето, тя дойде като сюжет от реалния живот. Има и такива истории. Трябва да има и такива истории. Децата са прекрасни и имат нужда от малки сръчквания, които да ги накарат през посланията да се замислят дали не трябва да бъдат по-внимателни. Защото това е пътя, по който се изгражда и морала и културата, и човечността.

Аз харесвам концепцията на Хюм, че емоционалната зрялост е много важно нещо в развитието на децата. И наистина има приказки, които не възпитават особено добри качества. Те са забавни истории, но това не означава, че посланията им са морално издържани. И не съм много сигурна точно колко допринасят към емоционалната зрялост. Това са важни неща. На практика родителят е този, който преценява какви книги ще четат децата му. Дали това ще са лесни за възприемане монотонни е ежедневни сюжети или това ще е книга, който ще те накара да се чувстваш благороден, или щедър, или смел. Или да ти обърне внимание, през един приказен сюжет до какво води алчността, до какво води интригантството, страха, глупостта. Колко е важно да бъдеш добър. Приказките ми са пълни с тези примери. Най-голямият подарък, който получавам е когато чуя, че децата харесват приказките. Това означава, че са се заслушали. Че всяко едно от тях е открило вътре нещо, което му е било интересно или въпросително, или любимо. Защото аз винаги започвам точно оттам. Какво искам да кажа на децата и какво могат те да си вземат от прочитането на една такава книга.

***

Въпрос от читател
Уау! Много детски приказки! Колко още?

Благодаря за въпроса. Детските приказки наистина са много. Над 20 книги ако броим тези, които се готвят да излязат от печат и още много, над които работя в момента. Но защо станаха толкова много тези книги? Аз исках да представя на децата един свят, вкойто няма насилие, в който и животинките и децата и възрастните, които участват в техните истории са представени по един ведър и жизнерадостен начин. Духа на приказките е мъдър, но от време на време изглежда в очите на децата като хулиган. Действията са му продиктувани от това, че въвличайки ги в някакво приключение и дори беля той ги тласка ком това сами да открият отговорите на вапросите и сами да се справятс възникналите проблеми. Това е една игра, възпитателна и много забавна, в която възрастният се преструва на безпомощин за да могат децата да покажат най-доброто от себе си. Отново и отново той прилага този номер на децата и на тях това им харесва, защото така могат да покажат най-доброто от себе си. Разбирането, че децата са неспособни да измислят решения на ситуациите е погрешно. Те просто имат нужда от правилните насоки в правилните моменти и една защитна длан, която да помогне само когато това е критично необходимо. Ние често казваме, че обучението става през играта, но каква игра е въпросът. Най-добрата игра е онази, която се доближава максимално до реални житейски проблеми дори и в рамките на една фантасмагория и дава възможност на малчовците стъпка по стъпка да израстват напред силни, самоуверени и мислещи.

Затова детските приказки, които пиша са част от една безкрайна колекция. В момента те са 1000 страници и се побират в два огромни сборника "Любими приказки". Моето желание е да продължа да допълвам колекцията за да могат децата във времето да открият вътре онези истории, които ще им вдъхнат не само ведро настроение, но и увереност, че са добре дошли в света на книгите. Нещо като покана след като прочетат приказките да се обърнат към литературата за възрастни, в която има огромни богатства скрити за тях. И за менмного важно е това, че през случките, приказките и малките сюжети те да припознаят неща, които гивълнуват и които може да не са осмислили до този момент. Това е една много голяма покана към децата. И тъй като историите са толкова много те винаги ще отделят някои като любими, а други като не толкова близки до тах. Затова разнообразието е толкова голямо. Вътре има по нещо за всяко едно дете.

И като отговор на въпроса колко още? Вероятно още поне 80 книги, всяка от които ще представи преддецата не само различен сюжет, но и различен прочит над света на приказките.

***

Въпрос по повод на детските приказки:
Знаете ли какво искат да четат децата?

Много ви благодаря за въпроса. Истината е, че имам идея какво искат да "разглеждат" децата и там няма много четене. Зная, обаче какво трябва да четат децата и ми се струва, че какво те четат и не четат не е техен избор. Поне не в началото. На практика този въпрос трябва да бъде зададен не на писателя, който е предложил на родителните текстове разнообразни, къде весели, къде модерни, но през цялото време съобразени с изискването тези текстове да имат положителен ефект над децата и техния начин на мислене. Да възпитават класически морал и ценности, да поставят пред децата теми, които те трябва да осмислят и да странят от теми и послания, които противоречат на здравия разум. Но не писателя слага книгата в ръцете на детето. Това го правят неговите родители и те по-добре от него могат да преценят кое съдържание е подходящо и кое не.

Така, че отговорът на въпроса дали зная какво искат да четат децата е много лесен. Децата не желаят да четат. Защото това изисква време, усилие и развиване на когнитивни умения, които те нямат желание да развиват. Точно както нямат желание да учат. Ако питате децата те искат да им дадете книги с много картинки, няколко думи, голяма част от тях брутални като съдържание. Тези книги не са подходящи за тях, те го усешат инстинктивно и ги искат. Вие знаете, разбира се, кои комикси визирам. Съвсем не всички. Атрактивни са им. Те инстинктивно усещат, че това съдърание ги надскача и понеже се асимилира относително лесно и без особено голямо усилие те бързо им стават любими. Освен това те знаят много добре, че вие не можете да проследите те дали са разбрали добре историята. Децата са наясно с всички малки условности и се адаптират добре към това, което е в момента на пазара. Друг е въпроса каква част от тези книги са наистина подходящи за деца.

Истинският въпрос трябва да бъде не дали един писател знае какво искат да четат децата. А дали родителите знаят и какво могат да направят за да повлияят на малчовците в положителна посока. Дали ще им дадат книга, която възпитава човека да бъде културен, мъдър, щедър, добър или ще им купят там някаква книга за да им затворят устите. Бързо решение на маловажни капризи, който ноди до една задънена улица. А истинската детска литература е подстъп към литературата за възрастни. Това ми се струва по-важно като тема за размисъл.

***

Въпрос от читател
За пръв път чета Ваши неща! Много свеж стил, динамичен и увличащ, развеселяващ! Поздравления! Рисунките сигурно са от Вас?

Благодаря за въпроса. Рисунките към разказите, които публикувам онлайн са действително нарисувани от мен. Аз вече 20 години се уча да рисувам защото с написването още на първите приказки разбрах колко трудно ще бъде да стигнат до печат и успоредно на тяхното писане започнах да се уча да рисувам. Така се случи, че през тези 20 години учене, писане и чудене как да бъдат оформени аз все не успявах да срещна художник, който да ми предложи концепция какви да бъдат илюстрациите към детските книги. Докато не се запознах с Луиза Хамел и тя не направи първите илюстрации за книгата "Най-добрият приятел на човека". Цяла година обмисляхме как да бъдат направени илюстрациите и Луиза предложи и цветни и черно бели варианти, но накрая се спряхме на стилистиката, вкоято тя направи пъвата книга. Понеже приказките бяха толкова много част от книгите са илюстрирани от нея, а друга част са илюстрирани от мен. Аз винаги повече съм харесвала нейните илстрации и ми е драго, че сега тя започва работа по петата книга от поредицата. Книгите, които тя илюстрира са много специални.

Но всеки път, когато ми трябва илюстрация, бърз скеч или семпла графична рисунка аз продължавам да ги правя и сама. Например кориците от поредицата "Епопея за България" сама ги рисувам. Избрах си посоката и стилистиката и до 12 част илюстрациите са готови. Много интересна и атрактивна стана корицата на романа "Общества на абсурда". Художник на тази корица беше Лъчезар Стоянов, който улови по толкова атрактивен начин идеята ми как трябва да изглежда, че тя остава една от любимите ми от вече 29 отпечатани книги. Тя стана толкова сполучлива, че корицата за продължението във втора част от трилогията "Ферма за свинско месо" отново беше нарисувана от него. Изключителен млад художник с огромен потенциал. Дано когато завърша и трета част на трилогията успеем да направим също толкова въздействаша корица и ще се радвам ако отново той я нарисува.

Така, че аз мога вече да си нарисувам някои неща, но винаги, когато мога се обръщам към професионални фудожници, защото всеки един от тях има уникален стил и метод на работа, които много ценя и книгите, които излизат с техните илюстрации са ми определено любими. Усещането за една единствена картинка, която трябва да допълни, но и да има свой собствен характер, но и да е въздействаща - това е голямо умение. Затова винаги, когато мога, предпочитам други худажници да ги рисуват.

***

Детската приказка е магия.

Интервю за Pedagogika.bg с Хелиана Стоичкова 

Източник: pedagogika.bg


Хелиана Стоичкова има издадени 17 книги. 10 от тях са детски приказки като вътре в тези десет детски книги има около 80 детски приказки. Творческият й път започва с първата й книга с разкази за възрастни „Абсурдите на Гана По“ и през годините поема в многообразие от жанрови посоки. Приказки за деца, романи, къси разкази и дори две пиеси. Тя е завършила кинодраматургия в НАТФИЗ и споделя, че по време на обучението си там е успяла да се докосне дори до магията на театъра, но за това ще говорим друг път.

Коя е Хелиана в няколко изречения и от къде идва това прекрасно име, което звучи толкова артистично и интересно?

Името Хелиана е взето от книгата „Пътя на Икар“ от Любен Дилов баща и по-интересното е, че персонажът на Хелиана Морени е на едно сиво, притворено момиче. Докато четях книгата си казвах – аз не съм такава, аз съм по-усмихната.. Самото име не е измислено от Любен Дилов. Неговата книга се е превърнала в повод да бъда кръстена именно така, а на мен ми стана изключително приятно, когато се срещнахме с автора на живо.

Името понякога може да окаже влияние на личното усещане за теб самия. Особено когато всички го асоциират с теб и те определят като слънчев и усмихнат човек. Тогава започваш и ти да мислиш за себе си така. Когато бях малка ми беше трудно да произнасям името си, но с годините то започна да ми пасва и в момента много го харесвам. Не беше обаче така докато бях дете, защото често привличаше вниманието на учителите и често ме препитваха, а аз не винаги бях подготвена с уроците.

Иначе съм свободолюбива и обичам нестандартните решения, не обичам еднообразието и намирам моите начини да се разнообразявам – чрез рисуване, писане – не само за деца, но и за възрастни, като аудиторията променя общуването и съдържанието на историите.

Знам, че „думите“ ви привличат от ранна възраст и днес вие сте писател на разкази, книги за възрастни и деца.. Прави впечатление, че в детските ви книжки винаги присъства някое животинче – жираф, щраус, куче, защо избирате да докоснете децата по този начин и кои са темите, които засягате?

Като дете бях измислила история, в която информацията ни я наливат с фуния в главата, защото изобщо не ми беше приятно да чета това, което трябва, а по-скоро исках сама да избирам какво да чета. Така историите постоянно изникваха в съзнанието ми от съвсем малка. Първата ми книга беше готова на 17 годишна възраст, а излезе от печат, когато бях на 21 години. Още от 12-13 годишна възраст постоянно пиша и когато бях вече във ВИТИЗ, мой преподавател поиска да погледне разказите ми и реално отдели тези, които са добри според него и могат да бъдат издадени в книга. Аз самата лично харесвам повече книгите, които написах в една по-зряла житейска възраст.

Що се отнася до детските книжки – с тях се опитвам да предам важни послания на децата като: недей да крадеш, бъди добър, недей да лъжеш, бъди добър приятел, не бъди свадлив и т.н. А когато говориш на децата е най-приятно да предадеш част от опита си през забавни, поучителни и интригуващи истории. Мисля, че това, което истински докосва децата са разказаните истории през животинките, защото така за тях някои неща стават лесно разбираеми и по-любопитни. Думите в приказките ми не са избрани специално за деца, за да звучат историите по-лесни и да бъдат опростени, напротив – стремя се да разказвам както бих разказала и на възрастен, но по един по-добронамерен и миловиден начин. Истината е, че децата не трябва да бъдат подценявани. Те са изключително интелигентни и моите срещи с тях показват, че са истински читатели. Такива, които се вълнуват, коментират и преживяват емоционално всяка история.

Моите приказки са като „матрьошка“, както казва един мой млад читател – история в историята, а понякога на 4-ри – 5 нива. Детето получава различни възможни варианти на определено послание или съждение чрез различните приказки и има една основна тема, която върви през цялата обрамчваща приказка.

Една от любимите ми приказки се казва „Пазителят на детството“, която сега Луиза започва да илюстрира и аз съм много щастлива. Тази история е много сърцата и красива. Хубаво е, че в приказките можем по адекватен и интересен начин да кажем някои неща. Като например: „Никога не позволявай на някой да ти казва какво не можеш.. Не бъди горделив.. не бъди скандалджийка като свадливата катерица и т.н“ И всичко това върви през история, която предава онзи наш класически морал, който всички харесваме.

Буквално преди часове излезе от печат последната ви детска книжка, с илюстрациите на художничката Луиза Хамел. Можете ли да разкажете повече за нея и защо избрахте да бъде черно-бяла?

Детските книжки ги написах буквално преди 15-18 години, като първата в поредицата „Най-добрият приятел на човека“ излезе от печат едва преди 2 години. Благодарение на красивите илюстрации на Луиза Хамел се получи очарователно издание. Избрахме рисунките да са черно бели, защото сами по-себе си те са украшение към историята, интерпретират я донякъде, но не бива да отиват отвъд това и фокусът трябва да бъде върху съдържанието, защото преди всичко – това е книга за четене. Луиза прави книгите кокетни, стилни. И сега всяка една книжка излиза с нейния характерен стил и кореспондира с темперамента на историите вътре в нея. Луиза Хамел има изключителено, красиво и много мило отношение към децата и това се усеща в нейните илюстрации. Аз съм влюбена в книгите, които тя илюстрира.

След няколко дни излиза книга, която беше поискана от едно момиченце на име Емили за историята на едно избягало котенце. Самото момиченце си я поръча. Това е историята за „Емили и непослушния Пухчо“ – много жизнерадостна, много весела и много щурава по детски история. Ето как едно дете може да ми напише писмо и да си поиска приказка, точно както Емили направи!

Защо имаме нужда от приказки и какво ни дават те според вас?

За децата една от най-добрите форми е детската приказка. Не е никак случайно, че когато пораснем ние продължаваме да имам любими приказки, помним стихчета, песнички. Помним любовта в очите на родителите ни, бабите ни, които са ни ги чели, подарили. Аз помня как моите родители ме водиха в ЦУМ и горе на трети етаж имаше магазин за плочи. Даваха ми парички и аз започвах да си избирам детски приказки. Имах над 50 плочи. Можете да си представите, колко много пъти съм водина и колко приятно изживавяне е било това за мен. Повечето хора пазят подобни спомени и носят със себе си любимите истории от детството, защото колкото и да порасваме част от детето продължава да живее с нас и детските приказки са омилително бърз скок назад във времето. Точно като машина на времето връщат ни назад и си спомняме неща, които сме обичали и са означавали много за нас. Детската приказка е магия.

Какъв е света през очите на един творец по душа, защото освен да пишете, вие рисувате, свирите на пиано..

Светът е шарен, разнообразен, любопитен. Светът е огромен, необятен, пълен с въпроси, приключения, търсения, пещери за изследване, дупки за изкопаване, огради за прескачане. През очите на твореца той може да бъде всякакъв. И това, над което работиш влияе пряко на настроенията ти. Ако пишеш приказка за деца, душата ти се изпълва с ведрина и весела глъчка. Ако разказваш сериозни истории, ума ти се изпълва с размишления. Ако разказваш някаква абсурдна случка – самият ти виждаш отражението й върху себе си. На практика света става такъв, какъвто си ти в момента.

Когато пиша смешни неща аз се смея, когато пиша тъжни неща първа плача над историята. Случвало ми се е да завърша някой разказ и докато си бърша сълзите да си кажа „направо прекалих“. Случва ми се докато вървя по улицата да избухна в смях само при мисълта за друг разказ, който е толкова комичен, че не може да не събуди усмивка. И когато пиша приказките усмихвам се, имитирам животинките вътре в историите, говоря заедно с тях, вместо тях, суфлирам им, поправям ги. Те се опитват да ми отговарят. Потапям се в атмосферата и когато някоя животинка в приказката каже нещо смешно смея се от сърце. И на плъха, който установи, че часовника бидейки устройство за чакане е напълно безполезен. И на куп други дребни шегички, които изкачат от разни мнения на моите герои за това, какво точно е важно, по-малко важно, най-важно или напълно безсмислено. С маниера на дете, което е напълно наясно с абсолютно всичко в живота.

Наближават едни от най-светлите празници, кое е вашето Коледно чудо и какво бихте искали да пожелаете на децата?

Моето коледно чудо е възможността да пиша и да създавам истории за малки и големи. И искам да пожелая на децата да са щастливи, да са игриви, да са палави, да бъдат любопитни към света, да бъдат свободни в рамките на своята фантазия. А тяхното любопитство родителите да поддържат с любов, с изграждане на среда, в която децата да се чувстват сигурни и защитени, за да не се страхуват от грешки и да бъдат много смели.

Обичам да прегръщам книгите си. Така всеки ден става празник и всеки ден е подарък за мен. Обичам да споделям това празнично настроение с близките си и съм благодарна, че имам до себе си творци като Луиза Хамел, които харесват историите ми и добавят към тях своята собствена интерпретация. Това ги прави още по-интригуващи и интересни.

***

Учих се да рисувам заради приказките ми

Интервю за Галерия с рисунки на животни 

Взето от Галерия с рисунки на животни


Защо обичаш да рисуваш животни?
Учих се да рисувам за да мога да направя илюстрациите на моите детски книги. Приказките ми са много свежи и не знаех към кого да се обърна затова започнах да рисувам за да мога сама да ги илюстрирам. Впоследствие се запознах с прекрасни художници и сега някои книги са илюстрирани от мен, а други от художници като всеки има своят уникален стил и прочит и книгите ми станаха много разнообразни и богати както на истории така и на визия. А самото рисуване на животните от илюстрациите е огромно удоволствие за мен. И колкото повече рисувам толкова повече ми се иска да се върна назад и да редактирам някои от илюстрациите в книгите. чувствам, че могат да станат още по-интригуващи.

Обичаш ли да рисуваш и по други теми?
Да, много обичам да рисувам леко комиксово. Не се стремя да имитирам определен стил и го правя най-често за релакс и семпло удоволствие. Разбира се, че съм разглеждала много комикси и все пак съм повлияна от определени стилове, но не се опитвам да ги повторя и рисувам, това, което ми е в момента на душата.

Кои са ти любимите техники?
Моливи, сухи пастели, особено сухите пастели в тяло на молив. Напоследък ми е много приятно да рисувам с маркери. Много обичам акварела. Често нямам търпението необходимо за акварелната техника, но когато съм спокойна и имам време се получават красиви рисунки.

Обичаш ли някоя приложна техника?
Обичам много приложни техники. Като започнеш от квилинга, който обожавам, минеш през скултура с глина и разнообразни експерименти с други материали за вдигане на обемни фигури.

Има ли животинки, които са ти любими?
О да, вълците и кучетата. Особено приятно ми е да ги рисувам. Също ми е много приятно да рисувам тигри. Незавсимо с какъв материал работя и какво рисувам винаги за финал се появява и едно куче или един вълк.

Рисунките са работа или забавление?
Ами много е странно. Рисувам ги защото трябва да ги нарисувам и в този смисъл са работа. А реално са огромно забавление за мен и когато рисувам релаксирам и го усещам повече като почивка и бягство от действителността. Много различно от моментите, в които пиша. Когато пиша е обратното - пиша, защото изпитвам потребност да разкажа дадена история и в този смисъл това е време, което използвам за себе си. Но пишейки се концентрирам много над това, което правя. Много е особено и всичко това е много приятно.