Говори си, не ми пречиш...

В приказката се разказва за малката Джули, която обича да се присламчва към батковците и да слуша историите, които те си разказват един на друг. А тези истории обикновено са страшни и момчетата умишлено преувеличават в разказите си за да уплашат малкото момиченце. Но Джули не се плаши лесно. Тя реагира много разумно на измишльотините им и това дава на децата, които четат книгата отправната гледна точка, че не всичко, което се говори е истина.

Докато се разказват тези истории обаче Джули става свидетел на нещо, което вече наистина изглежда страховито. В къщата им са се появили едни малки черни човечета, които малко по малко крадат от детството и нейното и на брат й и на малката й сестричка. Джули забелязва тези неща и се изправя срещу малкият черен демон в своята стая като му поставя определени условия. Ако иска да остане при нея той трябва да се съобразява и да не пипа нещата й. И така този страховит момент от историята отново е погледнат през призмата на волята на детето да запази нещата, които обича и да не допуска никой да краде от детските радости.