Димитре, дай тон!

Очарователен е края на основната история, когато диригентът се качва на един покрив и се обръща към всичките си ученици. Много дълбоко и съкровено е желанието му отново да чуе гласовете им.

Освен със свободолюбивия си характер наратива на книгата съдържа също така отделни по-малки истории, които ни представят разнообразни теми като това какво е хармония, какво е дисхармония, какво е интерпретация и какво е обикновено повторение. Какво е херц, децибел, какво е пиано и какво е форте.

Приказката за самотния херц е особено приятна и закачлива. Тя ни запознава с две мишлета, които изпитват любопитство към един самотен клавиш останал сам в огромен роял. Клавиша им обяснява, че откакто е сам това пиано може да издава само един единствен звук и затова музиката, която може да бъде изсвирена е доста семпла. Едното мишле се съгласява да се опита да откупи от останалите мишки клавишите, които всяка една от тях си е събрала и постепенно приказката ни показва зараждането на една трансформация от потребителство на клавишите за зимни палтенца към оценяване на високата стойност на музиката и изкуството. Така малките им зимни застраховки са върнати в пианото и всички сядат за да се насладят на нещо, което не са познавали досега.