В тази приказка са списани други по-малки приказки, които кучето получава като подарък от царете на небето, земята и моретата. Много от тях оставят дълбоки впечатления и са особено добре подбрани. Приказката за сепията е изключително поучителна и се занимава с горделивата натура на сепията, която мислела, че е най-добрата художничка. Тя била толкова самоуверена, че не считала за уместно да участва в каквито и да било състезания с останалите животни. Това й изиграло много лоша шега и тя попаднала в капана на собствената си притвореност до такава степен, че въобще спряла да рисува.
Друга приказка в тази книга, която е поучителна и дори малко необичайна е приказката за дългоносия делфин и малката акула. В нея три котета се подиграват на делфина и акулата и пряват своите умозаключения на базата на това, което виждат. А не е добра идея да съдиш за това кой какъв е само по външният им вид. Делфина бил голям и затова е по-страшен. Зъбите на акулата били големи и затова тя била по-лош ловец. Акулата и делфина дълго слушали размишленията на трите котета и накрая се ядосали.
Няма коментари:
Публикуване на коментар