В природата сърцето на жирафите е огромно заради дължината на врата и необходимостта от голямо и силно сърце, което да качи кръвта по дължината на врата. Тази биологична особеност може да се стори на децата като обяснение защо приказката се казва жирафът с голямо сърце, но това, което е по-ценно е, че митафората за голямото и добро дърце се появява като напомняне за децата. Ако отворят учебника по биология ще видят, че сърцето не е извора на добротата. И тя е нещо много по-голямо от една единствена част от организъма. Тя е съвкупност от всичко, което сме. Но в литературата тази метафора се появява за да илюстрира мястото, където чувстваме своите добри намерения.
Голямото сърце е символ, който отново и отново ще срещаме в историите на Хелиана Стоичкова. Важно е да го имаш, важно е да искаш да бъдеш добър. Разбира се наратива ни показва, че дори онези, които носят безкрайна доброта могат да се уморят или да изпитат слабост. Ако едно дете бъде въвлечено в разговор по тази приказка само ще прозре, че дори най-добрите понякога страдат. Затова приказката е пълнокръвна и дава много посоки за размисъл. Точно това, което литературата следва да прави. Да поставя въпроси, над които си заслужава да се замислим
Няма коментари:
Публикуване на коментар