Страшните истории, които не са толкова страшни

Тази книга е нещо наистина различно и необичайно. Тя има много модерен характер и представя група от деца, които си разказват едно на друго страшни истории. Но както можете да се досетите историите, които те си разказват не са чак толкова страшни, а по-скоро причудливи. Докато се развива действието основният образ Джули иска да участва в разговорите на големите батковци и да покаже, че не се страхува от шантавите неща, които те си разказват помежду си. Тя не им казва, че е започнала да забелязва неща, които са не просто необичайни, но много по-страховити от историите в техните разговори. 

Срещата на Джули с малкият демон се случва успоредно на разказваните истории. Тя бързо разбира, че малкият черен демон краде парченца от шареният й детски свят и му постявя някои сериозни условия. Тя ще му позволи да остане в нейната стая, но само при условие, че не се докосва до детството й и детските й радости. Защото тя не иска да ги загуби докато порасва. Така приказката представя основната си фабула, че най-тъжното нещо е края на детстовото и затова има деца, които отказват да се разделят с него и успяват да намерят начини да го съхранят в себе си. 
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар