Моцарт е представен като капризно, но добро същество. За радост неговите капризи не са много на брой и са по-скоро безобидни. Той обича сладко от зелени смокини и от време на време попаднал в грешната библиотека по ексцентричен начин хвърля книгите, които не го интересуват на земята. Тази ексцентричност е неразделна част от индивидуалният начин, по който той изживява обичта си към книгите. Навярно някой би могъл да му се скара горчиво, че това не е правилно отношение и навярно ще е мнтого прав, но самият Моцарт с неговите странности изживява толкова много емоции, че преценката му за това кои са наистина интересните книги е нещо по-скоро забавно.
Така както е забавна и преценката му колко зелени смокини са необходими, когато ще правим сладко. Защо не цял камион, все пак са много вкусни. Тези малки неща придават на Моцарт една особена причудливост, която превръща в нещо съвсем нормално дребните подробности, че той е лабораторно експериментално същество със свръхестествени възможности. Това са дребни неща, важното е, че обича книгите и сладкото от смокини.
Няма коментари:
Публикуване на коментар