Приказка за гората и омагьосаното момче
Имало някога едно момче, което обичало да ходи в гората. Баща му винаги му казвал:
- Отнасяй се към гората с уважение. Ако ти трябват дърва, то гледай да си отсечеш някое, което е изсъхнало. Ако можеш, гледай да събираш паднали клони. Пази старите дървета, а ако режеш фиданки, направи така, че да ги разредиш и да дадеш възможност на най-силните да пораснат. Никога не изсичай дърветата наред и винаги помни, че дърветата си говорят.
Така го учел, но виждал, че синът му има грубо отношение към гората.
Момчето искало да бъде полезно на татко си и да му помага с грижата за дома, но мислело че знае по-добре от всички как трябва да го прави. То не вярвало на думите на стария си баща и било сигурно, че дърветата са бездушни същества, които нямат чувства, нито размишления.
То винаги се опитвало по-бързо да насече дървата, които били необходими за домакинството и въобще не подбирало кои дървета да отсече. Но понеже всички тези съвети за гората му привлякли вниманието, се заканило на себе си и на гората, че не само ще сече каквото му харесва, но ще отсече най-дебелото дърво, което се изправи на пътя му.
Един ден, докато сякло дърва с малката си брадва, то видяло, че стига до по-старата част на гората, където имало вековни дървета. Отишло до най-дебелото и като запретнало ръкави, казало:
- Ето. Ти изглеждаш достатъчно старо и силно дърво, но аз ще ти покажа, че с мойта малка брадвичка ще те направя на трески.
И като замахнало, то забило брадвата си в кората на дървото. В този момент чуло под земята лек тътен, който преминал по ствола на дървото и стигнал чак до листата, които зашумоляли тревожно.
Момчето първоначално се стреснало и като се огледало, казало си, че това явно бил доста силен удар и ще повали дървото много лесно. То замахвало отново и отново. С няколко удара пробило кората и навлязло навътре в дървесината и при всеки удар листата на дървото потрепвали. В един момент шумоленето им се превърнало в шепот:
- Не ти ли е мъчно за нас? Виж колко много съчки има по земята. Събери тях и ни остави да живеем и да се радваме на гората.
- Ти не можеш да говориш!. - продължило да удря с брадвата момчето. - Това, което чувам, само ми прилича на говор.
- Моля те. Виж колко изсъхнали клони има навсякъде. Вземи тях и ме остави да се радвам на слънцето.
- Дърветата не могат да говорят! - продължавало момчето. В този момент по лицето му се изсипали малки капчици дъжд.
- Виж сълзите ни. Остави ни да се радваме на вятъра и водата. – заговорили и останалите дървета.
- Това не са сълзи, а летен дъжд - упорствало момчето.
Тогава дървото се разтресло цялото, един клон се изметнал и ударил момчето. То отстъпило назад, но друг клон от друго дърво го ударил през лицето. Отстъпило още назад и още един клон го ударил през гърба. Залитнало, паднало на земята и извикало:
- Моля ви! Спрете да ме удряте!
Но дърветата не спирали, блъскали го грубо и жестоко с клоните си.
- Спрете!
То се надигнало, побягнало между шубраците и излязло на поляна, която самото то било изсякло напълно. Сега тя била оголена и по нея имало само треви и цветя.
Колко доволно било момчето от себе си! Тук на оголената поляна клоните на дърветата не можели да го достигнат и то събрало смелост.
Обърнало се назад към към дърветата и размахало брадвата си заканитално:
- Аз пак ще се върна. Този път с по-голяма брадва и тогава ще видим какво ще направите!
Цялата гора зашумоляла, листенцата трепкали в короните на дърветата. Шумът ставал все по-силен и все по-заплашителен, но момчето стояло на оголената поляна спокойно, че клоните на дърветата не могат да го достигнат.
- Шумолете, колкото си искате. Аз съм много по-силен!
В същия миг момчето усетило, че краката му започват леко да потъват в тревата. Погледнало надолу и видяло, че от тях излизат корени. То понечило да избяга, но корените се захванали за земята и не можело да помръдне. Краката му се вкочанили, а после станали дървени. То гледало как коремчето му става дървено и след това видяло, че от ръцете му се показват клони, целите в свежи зелени листенца. И...
Знаете какво станало. Момчето се превърнало в дърво.
Баща му дълго го търсил из гората, когато намерил поляната, видял дървото и веднага разбрал, че това е неговият син. Той плакал горко и се молил безкрайни дни и нощи на гората да освободи момчето от магията, но гората не отговаряла. Тя била толкова обидена за проявеното неуважение, че тихо продължавала да нашепва заклинанието си:
Докато дъжд вали и Слънце пече,
бъди дърво, а не момче..
Така говорела гората. След дълги месеци възрастният баща разбрал, че гората няма да откликне на молбите му.
Затова, дете,
не се отнасяй с неуважение към никое живо същество, защото всички сме част от този свят и трябва да се почитаме един друг
Винаги трябва да се отнасяме с уважение към гората и към всяко живо същество. Затова садим дръвчета и цветя и се грижим за тях. Те ни дават кислорода, който дишаме. Те са част от нашето бъдеще така както ние сме част от тяхното.
Ти си умен много вече,
ти разбираш важните неща.
Да растеш добро човече
е най-важно на света.
Да обичаш всичко живо,
на природата да си другар.
И да пазиш – колко е красиво!
А още нищичко не си видял.
И когато влезеш във гората
поспри и виж таз красота.
Пази дърветата, пази цветята -
не се изисква много за това
И всеки път когато можеш
дърво да насадиш или пък храст
бъди приятел на гората.
Приятел ще ти бъда тъй и аз.
Текст: Хелиана Стоичкова
Композитор: Здравко Кръстев
Организатор на камишибай: Борис Самаринов
От книгата „Приказка за Яна и мечката“
Песента като караоке вариант можете да намерите в канала
на читалище „Васил Левски 1928“ в YouTube
Допълнителни материали към приказката
С обич към природата
Любимата гора:
Всеки път, когато се разхождам в гората и имам възможност да видя нейната красота си мисля за всички тези растения и животни, които се намират в нея. Там има вековни дървета, млади фиданки, разнообразни видове храсти и цветя. Особено ми е приятно, когато видя някое цвете и мога да назова името му.
Гората усвоява въглеродния двуокис и произвежда кислород, който хората и другите животни използват за да дишат. Гората е много полезна за хората и с това, че там по нейните склонове, върхове и скатове се събират дъждовни капки и влага, които се спускат надолу и се превръщат в реки. Тези реки дават на хората чиста питейна вода. Някои реки извират от земята или преминават през тайни проходи и пещери, които учените картографират с интерес.
Важно е да се отнасяме към гората с уважение, защото в нея живеят моного и най-различни видове животни. За да не нарушаваме тяхното спокойствие трябва да пазим чисто и да не ги тревожим с излишен шум.
Планинарите, когато се срещнат в гората, винаги се поздравяват.
Факти и знание:
Дърветата са многогодишни растения. Някои дървета живеят хиляди години.
Днес има над 100 000 вида дървета
Дървесината, получена от широколистните дървета традиционно се нарича твърда дървесина, а тази на иглолистните дървесни видове се нарича мека дървесина.
Дърветата се делят на вечнозелени и листопадни
Частта от ботаниката, която разглежда дървесните растения се нарича дендрология.
Основните части на дърветата са корени, стъбло, клони, и листа.
При дърветата, образуващи годишни пръстени, те могат да бъдат използвани за определяне на възрастта на дървото.
По много причини не винаги е възможно прецизното разграничаване между дървета и храсти.
Въпроси:
· Защо са важни дърветата?
· Обичате ли цветята?
· Кое е любимото ви цвете?
· Обичате ли да ходите в гората на разходки?
· Виждали ли сте наистина красива гора?
· Виждали ли сте много стари дървета?
· Колко години живеят дърветата?
· Лесно ли се садят дървета и храсти?
· Кой полива гората?
· Какво произвеждат растенията? И как?
· С какво се хранят растенията?
· Говорят ли си дърветата?
· Какво правят корените на растенията?
· Защо на есен листата падат от дърветата?
· Какво правят хората за да помогнат на гората?
· Какво става, когато пламне пожар в гората?
· Защо не трябва да палим огън в гората?
· Какви дървета познавате?
· Дишат ли дърветата?
· Говорят ли дърветата?
· Какво прави кората на дърветата?
· По какво може да се разбере на колко години е едно дърво?
· Каква е разликата между храст и дърво?
Думи полезни за ума ми:
Пряпорец, гусла, лес, проход, равнина, хребет, склон, лавина, зъбер, отвес, скали, алпийски, алпинист, планинар, планинска пътека, горски, Балкан, ледник, климат, сезон, извор, поток, дендрология, ландшафт, фотосинтеза, стъбло, речно корито, гейзер, фиданка.
За приказка на колела:
Проектът е изработен по приказката за „Омагьосаното момче“ от книгата „Яна и мечката“ на Хелиана Стоичкова. Организатор на проекта е Борис Самаринов. Песента на Дървото е композирана от Здравко Кръстев по текст на Хелиана Стоичкова. Песента можете да намерите в канала на читалище „Васил Левски 1928“ в YouTube. /Читалище Васил Левски 1928 - YouTube /
Хелиана Стоичкова е автор на над 200 детски приказки събрани в 26 сборника.
Книги с детски приказки
от същия автор:
Джентълмен по рождение
Най-добрият приятел на човека
Пазителят на съкровището
Моцарт
Вълшебната къща
Приказка за Яна и мечката
Бялата лястовичка
Птицата Додо
Свадливата катерица
Черният козел
Кучето Динго
Емили и непослушният Пухчо
Завистливият щраус
Жирафът с голямо сърце
Щурав съм
Ужаси от детската стая
Щъркелово гнездо
Нещата, които ни карат да се усмихваме
Дива Луна
Манаселска река
Рибен пазар
Малки момиченца
Зуница
Парпалуда
Риза от безгрижен човек
Невлазино
Няма коментари:
Публикуване на коментар