За какво се разказва в книгата Додола

Инспектор Тюх издирва изчезналия очилар Димитров последно видян преди година в увеселителен парк. Увеселителния парк отново е в града и Тюх решава да потърси улики убеден, че ще го открие. Когато влиза в парка той се сблъсква с една постоянна въртележка от странности. Каквото и да попита хората, които работят там му отговарят каквото искат, но на инспектора му се струва, че в разказите им се съдържат улики. Записва си най-важните според него неща в малко тефтерче докато не стига до шахматиста. По време на играта Тюх получава съвети и съвсем директни препоръки как да проведе разследването си и на къде да насочи вниманието си. От разговора излиза, че най-късия път до разкриване на истината е основния атракцион - гондолата. Тюх се качва на гондолата и попада в необяснима за него обратна страна на увеселителния парк. Там той вижда как работи екипът на лунапарка отвътре и разбира каква е голямата тайна на основния атракцион.

Радостта от разкритието, обаче, е кратка, защото се оказва, че е избран да стане част от екипа. Инспекторът възразява и настоява, че той вече си има работа в полицията. Но неговите аргументи не се приемат и той е вкаран в устройство, което променя мисленето му. Когато процесът е завършен Инспектор Тюх оглежда новия си щанд и е дълбоко убеден, че цял живот е работил точно това - разказвач на криминални истории в лунапарк. мечтае си някой ден да стане истински полицай, но и тук му е добре.

Магията на лунапарка е представена в различни моменти от книгата. Самият Тюх пита директора Антоан как работи всичко това и помучава съвсем честен отговор: "Не мога да ви разкрия всички тайни на Додолата още на първата ни среща, инспекторе."

Съдържание
Изпреварка „вход задължителен“
Приказка за Додолата
Виканка за добре дошли
Задуманица за едно специално съобщение
Лудомислица за един режисьорски филм
Съчиненка за белетриста
Набухвателка за специалното участие на шаренията
Предайка за полицая „не се отказвай“

Историите, които са интегрирани в приказката дават на инспектора улики как да стигне до това, което търси. Приказката завършва с това, че Тюх вижда очиларят Димитров, вади снимката и ги сравнява. въздъхва с удовлетворение "Не зная защо го търся, но бях сигурен, че ще го намеря".