Опитознайка за магаренцето
По опитознайката за магаренцето
от книгата „Риза от безгрижен човек“
Действащи лица
БАБА
ВНУК
МАГАРЕ
ЧОВЕК 1
ЧОВЕК 2
ЧОВЕК 3
Картина
БАБА ходи по черен път към планината
БАБА
Ето го моят внук! Пак е на нивата, пак работи усърдно и на ръцете си страх не бере! Браво, синче!
ВНУК
На къде си тръгнала, стара майко?
БАБА
При сестрицата си отивам да я видя до съседното село.
ВНУК
Пеша ли ще идеш чак до там?
БАБА
Няма да се бавя, синче, през балкана ще прехопна. Ей го
къде е.
ВНУК
Моля те, вземи любимото ми магаренце. Ако нещо се случи по пътя магаренцето ще се върне у дома без теб и ще зная да дойда да те търся
БАБА
Синче, не си спирай работата заради мене.
ВНУК
Магарето ми е добро. Ще те слуша.
БАБА
Ех, синче. Защо се главоболиш с мен? Аз тая планина я познавам като дланите си. Не карай магаренцето път да бие излишно. Не си предобряй нивата заради старата си баба.
ВНУК
Ето го. Разкачих го от ралото. И за него разходка, пък и почивка. Работата няма да избяга, аз имам плета на оградата да оправя, пък утре ще продължим оранта.
БАБА качва се на магарето
Благодаря ти синко.
ВНУК
Стара майко, това е за мое спокойствие. Приятна разходка.
БАБА
Хайде, магаренце, да те разходя. Тая бухча малко ми
тежеше та си ми помощник. Ей, не съм яздила от толкова
отдавна...
БАБАТА и МАГАРЕТО вървят по черния път в гората.
БАБА
Тръгнах да навестя сестра си в съседното село и внукът ми ме видя на пътя. Щом разбра на къде съм тръгнала те разкачи от ралото и те проводи с мен да пътуваш. Той порасна трудолюбив, не си бере страх на дланите. Я! Какво е това? Елени ли са? Не се плаши, стой, стой... Не се плаши... Не е мечка... Ой, ой..
МАГАРЕТО се плаши от диви животни, стъпва накриво и пропада в долчинка. БАБАТА пада на пътя и си удря крака.
БАБА
Ой! Ой как се ударих... Крака си ударих. Беж върви магаренце към дома да те види внука ми... Защо не бягаш? Заплело си се в трънака. Ами сега. Как да те достигна като си там долу? Ох, не мога да помръдна. Я! Това човек ли е? Човече! Помогни ми!
Влиза ЧОВЕК 1, спира до БАБАТА.
ЧОВЕК 1
Але! Бабо, как се озова тука? Ама защо седиш на земята?
Това твоето магаре ли е? Защо си го вързала там долу магарето?
БАБА
Паднах синче. Помогни на магаренцето и разплети
повода му от трънака.
ЧОВЕК 1
А то горкото как падна там?
БАБА
Уплаши се и краката му се сурнаха край пътя. Срежи му повода да се измъкне оттам.
ЧОВЕК 1
Я! Как ще режа повода, та той пари струва. А ти как падна тука?
БАБА
Аз бях върху магаренцето и то ме хвърли наземи.
ЧОВЕК 1
Е как не се удари?
БАБА
Е, ударих се.
ЧОВЕК 1
Така ли ще седиш? Няма ли да станеш от земята? Не можеш да останеш в балкана сама по нощите. Вълците ще те изядат!
БАБА
Не мога да се изправя. Срежи повода на магаренцето,
момко, то да се спаси. Така ще ми помогнеш.
ЧОВЕК
Дай да те изправя да си ходиш в къщи.
БАБА
Не мога да си стоя на краката, пусни ме. Откачи магарето от къпините.
ЧОВЕК 1
Не те разбирам. Нищо не разбирам. Седиш на земята, охкаш, а само с това магаре се занимаваш! Не стига, че те е хвърлило и ти е потрошило кокалите, ами сега искаш него да спасявам. Че той собственика му да си го спасява! Глупава жена! Много глупава!
БАБА
Не си отивай, освободи магаренцето...
ЧОВЕК 1
Аз като ида в моето село ще им кажа. То затова те е хвърлило магарето, защото ти не знаеш какво правиш тука. Пък стойте така щом така искаш. Аз да й помогна, а тя се дърпа.
ЧОВЕК 1 излиза.
БАБА
Боже, боже, акълът му в торба е вързан. Ето ти магаренце един добър, но глупав човек. Господ да ме прости, много глупав. Оле... Какво ще правим сега ние с тебе, а?
Влиза Човек 2 и спира до бабата.
ЧОВЕК 2
Падна, а? И сигурно те боли. Я да видя? Чупила си си крака. Да, счупен е. Тука ще осъмнеш. Това магаре е твоето, нали? Ама се е заплело и не може да се прибере та другите ти хора да видят, че си пострадала. Лоша работа.
БАБА
Моля те, срежи повода му да се освободи пък внукът ми ще дойде да ми помогне.
ЧОВЕК 2
Магарето се е уплашило, нали? Тука има чакали в тая част на гората. Сигурно някоя сърна ви е изкочила на пътя. Така стана, нали? И ти падна. Какво да те прави човек. Магаре ти е дал някой та сега и магарето ще замине заедно с тебе.
БАБА
Умен си. Не бъди лош. Помогни му да си иде дома. Мене ще си ме приберат децата.
ЧОВЕК 2
Няма да го освободя от къпините. Колкото повече се мята по-добре се заплита в трънака. Те вълците обичат по-сочна кълка. Като гледам само ще си издерат зъбите с тебе. Жалко. Наистина тъжна история. Но поне с него ще се заситят. Айде, по живо по здраво да ви оставям, че работа си имам.
ЧОВЕК 2 излиза.
БАБА
Оле... Какво ми дойде на главата! Как може толкова лош човек да има, и хем разбира, умен. Всичко разбира, ама не иска да помогне. Че какво му коства да среже каиша? Нищо, но не го направи.
Влиза ЧОВЕК 3 и спира при магарето.
ЧОВЕК 3
Това магаре какво прави тука в дерето? А? Какво си направила с магарето? Защо си ходила през трънака та си го заклещила така? Я да те питам аз.
БАБА
О-ох...
ЧОВЕК 3
Така като те гледам си взела дала, а бабичко? Днеска какво е? Петък. Значи в неделя камбаните ще бият на погребение. Жената пак ще се разлюти, че й преча и ще ме напъди. А аз цял ден на чашка в кръчмата ще изкарам. Добре, много добре.
БАБА
Ех...
ЧОВЕК 3
Обаче ако вземеш да допълзиш до добичето може да се спасиш и да ми развалиш пиенето в кръчмата. Я да го пусна аз да избяга да не ми избяга на мене чашката.
ЧОВЕК 3 реже повода на магарето и то излиза. Мъжът имитира камбанен звън на черквата.
ЧОВЕК 3
Спокойно, бабичко, неделя времето ще е слънчево. Хубав ден за погребение. Как си се навряла на тавана в кошницата няма кой да те открие тука.
ЧОВЕК 3 излиза.
БАБА
Бягай магаренце, тичай право у дома при моя внук, да му кажеш, че съм в беда.
Влиза ВНУК с магарето и отива при БАБАТА.
ВНУК
Стара майко, добре ли си? Добре, че те намерих. Магаренцето ми е много умно.
БАБА
Добре съм, синко. Искам да ти кажа нещо.
ВНУК
После ще ми кажеш. Кракът ти е счупен, трябва да те водя на лекар.
БАБА
Само аз зная къде е закопано съкровището на деда ти. Мисля да го дам на сестра ти, но държа да ти кажа къде е заринато.
ВНУК
Съкровище?
БАБА
Да. Десет кила жълтици от чисто злато. Така като умра само ти ще знаеш къде са.
ВНУК
Десет кила златни жълтици? Стара майко, да не си си
ударила и главата?
БАБА
Не съм. Зная къде е. Сега само ти ще знаеш. Златото е закопано между плевнята и кокошарника. Там е. И ти ще й го дадеш.
ВНУКЪТ мълчи.
БАБА
Е?
ВНУК
Какво ме питаш? Трябва да те върна в село, кракът ти се подува. Другото сега не е важно. Важно е да идем на лекар. После ще си говорим.
БАБА
Питам те дали го искаш златото само за себе си? Или да го дам на сестра ти? Знаеш ли, синче, има четири вида хора и независимо колко дълго ги наблюдаваме те по-скоро или по-нататък ни показват кои са. Едни хора са добри и умни, други са добри и глупави, трети са лоши и умни и четвърти са лоши и глупави. Това са четири отговора и само един въпрос. А ти какъв човек си?
БАБАТА подава на ВНУКА камък.
ВНУКЪТ
Стара майко, а аз се чудя как да те закарам в село без да те боли и къде да търся лекар. Хайде първо да оправим крака ти, а после ще ми задаваш гатанки. Хайде магаренце да водим стара майка на лекар, че започна да ни препитва колко струваме. И тоя камък, стара майко, ще ти го запазя когато оздравееш да ми обясниш защо са те налегнали такива черни мисли и какво чиниш да се прави с него. Някой те е обидил тука на пътя. Кракът й чупен, тя разпитва какъв човек съм...
БАБА
Добър и умен, синко. Хем си добър, хем си умен. Аз ако имах толкова злато отдавна щях да съм ви го дала... О-х, че боли тоя крак...
Няма коментари:
Публикуване на коментар