Ако не сме направени от мечтите си, останалият материал на къде се е запътил?

Най-приятните моменти в една книга са три. Когато я измисляш, когато я завършваш и когато я вземеш за пръв път в ръце. Няма как да се опише приятното чувство като влезеш в печатницата и точно в момента страниците се въртят в печатарската машина. Миризмата на боята - същата като в книжарниците. На нови книги.

Но при детските книги моментите на радост са много повече, защото с всяка следваща картинка, която идва от илюстратора мечтата оживява. Не само, но по страниците има закачливи бележки. Илюстраторът харесва книгата, радва й се и се забавлява и със съдържанието и с начина, по който ще го интерпретира в картинките. Повярвайте, няколко сърчица и усмивки по черновите са като коледен подарък.

Това е четвъртата книга, която Луиза Хамел илюстрира и веднага след нея тя започва работа по петата. Хелиана Стоичкова до такава степен харесва начинът, по който Луиза представя сцените в илюстрациите, че можете спокойно да ги видите как се кикотят на някой закачливо представен образ от приказките. Седнали са в парка на някоя пейка и обсъждат коя картинка на коя страница ще застане. Луиза Хамел обича ведрите истории, онези, които носят радост на децата и ако в тях има забавни моменти.

Приказката "Пазителят на съкровището" е писана преди 20 години. Тя е последната от първите приказки за деца, която излиза от печат. В нея има много мило отношение към децата, тя е изпълнена изцяло в стар стил на първите 7 приказки. Книгата е много специална и съм сигурна, че и децата ще я харесат.

Пазителят на съкровището включва в себе си още няколко приказки, в които се говори за мечтите, за въображението и за духа на нещата.