откъс от Емили и непослушният Пухчо

Емили затвори любимата си книга и се огледа. Нейното чаровно коте Пухчо обикновено лежеше до нея когато четеше книги, а сега го нямаше. Тя не бе разбрала кога е излязъл, защото книгата наистина беше много интересна. Най-приятно й беше да си представя, че не знае какво ще се случи накрая и така можеше да прочита отново и отново любимите си истории преструвайки се, че не знае края им или преструвайки се, че се преструва. Тя не знаеше кое е по-вярно от двете и затова се усмихна.
- Пухчо, ела да ти сложа от любимите ти лакомства.
Емили отиде при паничката на Пухчо и като му сипа се огледа, но той не дойде както обикновено и тя започна да го търси. Къщата не беше никак малка и едно коте можеше да се скрие навсякъде затова тя седна до паничката му и го зачака като от време на време го викаше.
Но Пухчо така и не дойде. След час пак започна да го търси.
- Пухчо се е загубил! - влезе тя в стаята при родителите си и те видяха, че си е облякла яке, шапка, шал, ботушки направо върху нощницата. Сложила си е дори ушанки и ръкавици.
Родителите й се спогледаха и се усмихнаха:
- Защо си се облякла все едно навън вали сняг?
- Защото имам чувството, че ще го търсим много дълго. Чак до зимата. Аз бях много добра с него. А той е толкова непослушен и е неблагодарен. Чаках го до паничката му два часа! Ще го търсим, ще го намерим и ако завали искам да ми е топло за да мога да продължа да го търся. И като го открия и като го прегърна да му е топло и на него, защото той ще е напълно премръзнал! Взела съм му даже малко от любимата храна за да го зарадвам като го намерим.