Приказката за "Пазителят на съкровището" е една от най-старите приказки на Хелиана Стоичкова. Тази история представя образи, които съхраняват идеята за детството, невинно и чисто. Някъде там в миналото ние всички оставяме малките си детски съкровища, които са означавали страшо много за нас и са ни били ценни. Малки играчки, места, дребни подаръчета, пукнатината в някоя ограда, която те прави най-бърз в прескачането. Всички тези неща са малки очарователни маркери за времето, вкоето сме били повече свободни да мечтаем.
Затова и един от образите в историята изказва своята хипотеза от какво са направени хората "Те са направени от мечти. От какво друго?" И само през тези детски чисти спомени ние можем да съхраним в себе си желанието да растем и да бъдем по-добри хора. Както беше казано в един от моите стихове - израствайки да узряваме красиво. Защото ние не можем да спрем времето и ние трябва да помъдреем, да пораснем, да станем възрастни и да започнем да гледаме на свето по един по-зрял начин, но ако успеем да съхраним този детски поглед към света заедно със всичките му красиви, наивни и ведри детайли тогава може би ще запазим и парченце от детето вътре в себе си. Смелото дете, което не се страхува да заговори непознат човек, което не се интересува дали си важен, известен. Не се пита поради своята чистота какво може и какво не може, а просто се покатерва на дървото с надеждата, че никой не гледа или ако гледа то няма да ти се скара. Децата имат характерна за тях смелост да протягат ръка. Нещо, което ние възрастните се научаваме да не правим. Поздравяваме ако това е уместно. А децата просто минават и ти казват "Дай малко пуканки". Защото не са предубедени като възрастинте.
Да, културата и окултуряването е мястото, където се постяват тези бариери и за възрастните това поведение е непривично. Макар по-артистичните хора да нарушават тези правила редовно. Но от време на време, с чисто сърце можеш да кажеш едно "Добър ден" без това да цели повече от приятелският доброжелателен поздрав. Защото иначе потъваме твърде много в сивотата на рамките и може да се удавим в тях.
Илюстрации Луиза Хамел
Няма коментари:
Публикуване на коментар