Предстои да излезе

Тази книга се появява като резултат от неща, които нашите деца говорят. Не едно или две, а много от децата. Тяхното усещане за съществуването и несъществуването на хората, които ги заобикалят е малко по-различно от това, което ние носехме. Телефоните им са пълни с картинки, мелодии иидеи от чужди култури, което от една страна е хубаво, но от друга страна започва да се правръща в мания. Но по-ключови тук са две неща, които правят силно впечатление. Децата свикват все повече да боравят, обработват и възприемат образи, което стопира развитиео на когнитивните им способности. Те не само не могат да задържат вниманието си над текст, но те не го и разбират, защото от една страна не знаят значението на твърде много думи, а от друга страна не се научават да четат "с разбиране".

Много са нещата, които могат да бъдат казани по тези въпроси и в тази книга е предстовено изкривяването на разбирането за това какво е допустимо да говориш и какво е напълно недопустимо. Едно дете добива естествен усет по отношение на социално приемливите рамки в хода на общуването си с възрастните и другите деца. 

Очарователно момиче в пристъп на гняв заради съсипана картинка в комиксите си отправя едно пожелание всички да изчезнат и да се появят героите от книгите й. Защото са по-интересни, защото те не я дразнят, защото тя самата не вижда нищо лошо в това да остане сама. Духа на приказките чува нейното желание и с едно щракване на пръстите го превръща в реалност. Но може ли малкото момиченце да се справи само с толкова много чудовища? Може би да си сам срещу всички не е толкова добра идея.

Приказката е страховита, не е за всяко дете и определено е от книгите, които ни карат да се замислим.