Вътре в детската приказка "Емили и непослушният Пухчо" е вписана историята на един гълъб, който отчаяно се опитвал да привлече вниманието на останалите гълъби. Но той не можел да танцува като тях и те постоянно му се присмивали. Не можел да говори като тях и дори не можел да мълчи като тях. Нищо от това, което правел не било интересно за останалите и те го отбягвали. Докато един ден той не започнал да се занимава с нещо, което наистина обича и се опитал да не мисли за това какво мислят другите гълъби за него. Какъв обрат настанал в този момент, в който той спрял да се опитва да имитира останалите и започнал да бъде себе си! Всички те се струпали около него и искали да наблюдават какво прави, започнали те да го имитират и дори започнали да се перчат с това колко по-добре се справят.
Тази приказка е забавна, но адресира един много важен въпрос с който много деца се сблъскват докато растат. Дали другите им обръщат достатъчно внимание и дали са достатъчно интересни, когато се стараят да накарат останалите да гледат към тях. Дали понякога това старание не е причината да бъдат отхвърлени и не е по-добре просто да се занимават с нещата които обичат без да се интересуват дали някой ги наблюдава и дали ги харесва. Непринудена, по детски закачлива и много ключова тази приказка е прекрасна част от книгата "Емили и непослушният Пухчо".
Илюстрацията е на Луиза Хамел.
Няма коментари:
Публикуване на коментар