Театралка за бегливите чепици

Театралка за бегливите чепици

По словенето за бегливите чепици от книгата „Рибен пазар“

Действащи лица:

КАМЕНАРОВ

МОМЧЕ

СЪСЕД

Първа картина

МОМЧЕТО се разхожда по рибния пазар.

МОМЧЕ
Хей, господине, господине! (свирка) Гледайте го този господин! Отново ходи бос! Съвсем бос сякаш си няма обувки! Хей, господине! Подмина ме умислен. Не каза нищо, а на мен ми е така любопитно защо все ходи без обувки. Аз зная, крие нещо от всички на рибния пазар. Всяка сряда и петък хората се събират тук и той все се крие, но когато пазарът се опразни тръгва напред-назад с голите си крачка.

КАМЕНАРОВ (подсвирква)
Къде сте, бре? Хайде покажете се!

МОМЧЕ
Хей господине!

КАМЕНАРОВ
Кажи ми, моето момче? Виждал ли си ми обувките?

МОМЧЕ
Видя ме! Ще се приближа. Господине, искам да ви питам защо постоянно ходите без обувки? Нямате ли си?

КАМЕНАРОВ
Ах, моето момче, как да ти обясня... Точно тях търся... Горкият аз... Искаш ли да ти издам една тайна?

МОМЧЕ
О, ооо... Обичам тайните. Нали знаете, господине, тайни, които веднага могат да бъдат разказани на всички. Аз много съвестно и приятелски ще разкажа само онази част, която е интересна. Нали, знаете. На нашия рибен пазар постоянно се разказват истории. Част от вашата история може да бъде легендата за номадството. Знаете ли, че приказливци като мен знаят всичко. Някога хората са били номади, защото са поставяли омагьосани обувки на краката си. В момента, в който били изобретени от човека, обувките били наречени да извървят голямо ходене. И обувките тръгнали. И всички нозе обути в тях били принудени да крачат по света. И така целия свят бил преброден.

КАМЕНАРОВ
По-добре да си мълча...

МОМЧЕ
Хей, господине! Забравихте де ми кажете тайната!

КАМЕНАРОВ се прибира в малката стаичка, вкоято живее.

МОМЧЕ
Пак го изпуснах! Защото съм един голям приказливец. Но следващият път, общавам, ще съм тих и само ще слушам. Знаете ли, на нашия рибен пазар винаги е се случва нещо интересно. Хората разказват, че така както са опитомени домашните животни, по същия начин са опитомени и обувките. Някога те били доста по-диви от сега. Сега са добрички и послушни.

Влиза СЪСЕД.

СЪСЕД
Хей, момче! Ти постоянно се разхождаш по пазара. Виждал ли си онзи нов господин Каменаров?

МОМЧЕ
Да! Току що беше тук. Мина покрай мен, щеше нещо интересно да ми разкаже, но после се разбърза и се прибра у дома. Нали знаете, той живее в малката стаичка до пощата?

СЪСЕД (подава чифт обевки)
Когато го видиш ще му кажеш да внимава къде си оставя обувките! Не може да ги поставя пред моята врата! Така ще му кажеш!

МОМЧЕ (взима обувките)
Разбира се. Разбира се, аз ще му ги занеса.

МОМЧЕТО тропа на вратата на Каменаров.

КАМЕНАРОВ
Кой е?

МОМЧЕ
Господин Каменаров, открих обувките ви. Забравили сте ги пред вратата на съседа си.

КАМЕНАРОВ отваря и ги взима.

КАМЕНАРОВ
Много ти благодаря, момче. Благодаря ти, че ги върна при мен. Те постоянно бягат от мен. (към обувките) Защо бягате от къщи? Хората не са свикнали да виждат обувки сами да се разхождат. Трябва да бъдете по-внимателни. И оттука ще ни изгонят ако продължавате така да бягате от мен.

МОМЧЕ
Как така бягат? Обувките не могат сами да ходят.

КАМЕНАРОВ
Затискам ги. Прибирам ги в шкафове, но те пак намират начин да се измъкнат.

МОМЧЕ
А, господине, аз не съм толкова доверчив! Не го вярвам! Тези легенди, които се разказват за обувките са само за малките деца. Аз вече съм голям и много умен. Знаете ли, ходил съм чак до следващото пристанище с рибарите да им помагам.

КАМЕНАРОВ
Истина е. Това е тайната. Това е истината.

МОМЧЕ
Няма да го повярвам докато не го видя с очите си.

КАМЕНАРОВ
Виж тогава. Слагам ги на краката си, завързвам старателно връзките. Много стегнато, почти на възел. Виждаш ли?

МОМЧЕ
Виждам.

КАМЕНАРОВ
Добре тогава. Гледай сега. Видя ли как едната се изхлузи?

МОМЧЕ
Наистина! Изхлузи се! Но как е възможно?

КАМЕНАРОВ
Ето и втората се изхлузи и потеглиха. Уморих се да ги гоня. Искам да се установя някъде. Да си имам бяла къщичка край морето. Стига вече ходене.

МОМЧЕ
Я виж ти, колко интересно! Хоп троп вървят пред мен и се разхождат сами. О, ооо, колко интересни обувки! Омагьосани! А кой знае на къде са се запътили? Я, и бързат! Прекосиха целия площад и не спират. Тръгнаха по черния път край брега все едно са се приготвили за приключение. Добре тогава, аз обичам приключенията. Да видим къде ще ме отведат.

МОМЧЕТО ходи след обувките и пее.

Приключенец искам винаги да бъда.

Искам да науча и да знам.

Странно нещо ако видя, или чуя.

Тръгвам пръв и пръв ще стигна там.

Искам нещо ново да открия

щуро даже, по път неразоран.

Приказен сюжет, легенда или магия

приключенец ще съм само ако знам.

Разстояния далечни, земя като тепсия,

връх висок или безкраен океан.

Не мога аз гнездото си да свия

без крачките напред от смелост завладян.

Втора картина

КАМЕНАРОВ (обикаля по площада на рибния пазар и подсвирква)
Простете, да сте ми виждали новите обувки?

СЪСЕД
Я кажи, аз съм ти съсед, какъв е този твой случай с обувките? Защо ги губиш толкова лесно? Веднъж ги беше оставел пред моята врата. Аз се ядосах, но после ми мина. Губиш ли ги или не знаеш къде живееш?

КАМЕНАРОВ
Не ги губя. Като всички хора ги оставям до вратата си, често дори ги затварям в шкафове. Всичко съм опитал. И с камъни съм ги затискал и съм ги връзвал и обувките ми непрекъснато изчезват. Цял живот е така. И цял живот купувам нови, хората ми подаряват и все едно и също. Този чифт, с която дойдох се задържа по-дълго, защото се опитах да му угаждам и вървях на където той иска. И той ме доведе тук, а после продължи сам нанякъде.

СЪСЕД
Искаш да кажеш, че твоите крака обувки не задържат? Е ти никога ли не проследи къде отиват?

КАМЕНАРОВ
Уморих се да ходя. Гоня ги, гоня ги пък в един момент ги оставям да бягат.

СЪСЕД
Ах, че интересно! Но не е истина, нали?

КАМЕНАРОВ
Истина е. Вече трийсет и пет години вървя по тях, бил съм навсякъде, където можеш да си помислиш. Света обиколих. Уморих се да обикалям. Никой не ми вярва. И аз все бродя самотен. Дали в търсене на някое място, дали съм омагьосан аз не зная... Зная, че не мога да си намеря мястото. Отчаян съм вече, но никой не ми вярва...

СЪСЕД
Трябва да разгадаем тази мистерия. Слушайте, хора! Той е по-шашав отколкото си мислехме! Той твърди, че от трийсет и пет години гони обувките си и те непрекъснато му бягат.

КАМЕНАРОВ
Истина е. Не си измислям. Цял живот си мечтая да съм като вас. Да си имам дом, да спра да пътувам. Постоянно сънувам една бяла къща с изглед към морето. Но където и да опитам да се спра обувките ми все продължават нанякъде без мене. И аз все вървя след тях или ги търся.

СЪСЕД
Ха-ха! Вярвате ли, хора, на тези измишльотини!? Чуйте! Чуйте сега аз какво ще ви кажа!

Изгонете го! Пропъдете го! 

Покажете му пътя! 

Дошъл е. Да си ходи! 

Не го искаме тука!

Не ни трябват щурави хора объркани! 

Аз зная. Видял съм и други опърпани, 

които вървят без посока! Не са умни!

Ти му дадеш, а то го загуби!

Който пътя не тачи не познава живота.

Мъчи краката си, дразни другите хора!

Късмет да изкочи не ще го и види!

Игонете го! Странен е! Няма магии!

То е ясно ще лъже, че няма обувки!

На интересен се прави, но само на думи.

Ей го пътя, беж бос да си ходи!

И повече такива пътя да не ни води.

КАМЕНАРОВ
Зная, че не ми вярвате... Зная, че ви изглеждам странен, но това е самата истина. Уморих се да ходя. Къде е момчето, което преди две седмици беше тук на площада и сам видя как обувките избягаха! Него питайте.

МОМЧЕ
Слушайте! Слушайте! Къде е онзи господин? Нося писмо за него!

КАМЕНАРОВ
Ето го момчето! Него питайте! Той видя с очите си!

СЪСЕД
Я, ела, мойто момче, и разкажи какво си видял преди две седмици! Този човек ни лъже, че обувките му бягат от него! Ти какво видя?

МОМЧЕ
Слушайте, слушайте. Тайната е разгадана! Нося много важно писмо!

СЪСЕД
За мен ли е?

МОМЧЕ (чете писмо)
Не, за господина с бегливите чепици. Казвате, че сте вървяли пеш 35 години?

КАМЕНАРОВ
Така е. Голямо ходене, уморих се.

МОМЧЕ
Трябвало е да вървите само още една седмица.

КАМЕНАРОВ
Как така?!

МОМЧЕ
Това писмо е за вас! Даде ми го една много мила жена. Вижте какво ви написа, господине. Чета ви писмото й дума по дума. Бъдете сигурен, че тя лично го написа пред мен. Почерпи ме с вкусни сладки. На бяла красива веранда край морето. Ето какво пише: Уважаеми господине, не зная кой сте, но ви умолявам да дойдете и да си нагледате обувките. С огромно любопитство очаквам нашата среща, тъй като от 35 години мечтая да доживея да видя човека, чиито обувки напълниха две от стаите на къщата ми. Уверявам ви, че съм се грижила добре за тях и те са в прекрасно състояние, измити, лъснати и добре подредени. Но не искат да си ходят. Заедно с това писмо ви изпращам най-упорития чифт, който поне десет пъти си тръгва и отново се връща. Вярвам, че вече добре е научил пътя и ще ви доведе на правилното място.

МОМЧЕТО дава обувките на КАМЕНАРОВ и те тръгват сами по пазара към крайбрежния път.

СЪСЕД
Чудо невиждано! Те ходят сами! Вижте хора!

МОМЧЕ
Вървете по тях, господине! Те са се опитвали да ви заведат там, където ви е мястото. Само още седмица ходене.

КАМЕНАРОВ
Само седмица?

МОМЧЕ
Вижте, вижте как бързат.

КАМЕНАРОВ
Чакайте, патъци, чакайте ме! Ида.

КАМЕНАРОВ пее.

Бегливите патъци на човека
Най-много приключения му носят.
Че омагьосани са, явно,
няма да се спрат навярно
Докато не срещнат го с късмета.

Че някъде той трябва да пристигне
Магията на пътя ще го вдигне
И няма смисъл да се дърпа.
Да се бави, да увърта.
Накрая той все пак до там ще стигне.