Бегливите чепици - анализ и интерпретация на пиесата

Какъв е сюжета

Действието е разделено в две картини.

Линк към драматургичния текст

В първа картина момчето разпитва Каменаров и научава тайната, че обувките му бягат сами. момчето не вярва, но вижда с очите си как един чифт сам тръгва на път. Момчето пее песен за приключенията и тръгва след обувките.

Във втора картина Каменаров отново си търси обувките и разказва на свой съсед историята си - че от 35 годиниобикаля света. Мечтае си за малка бяла къщичка край брега на морето, но обувките му непрекъснато го водят все по-надалеч и той никога пне може да се спре на едно място. Съседът не му вярва, призовава съгражданите си да пропъдят Каменаров надалеч като пее или изговаря сатиричен стих. Тогава момчето се връща с писмо за Каменаров от една много интересна жена. В писмото се споменава, че всички чифтове обувки на Господинът се намират нейната бяла къща на брега на морето, тя грижливо ги пази и очаква пристигането на собственикът им. Оказва се, че Каменаров е имал да измине само още няколко километра. В писмото се уточнява, че е добре дошъл да дойде и да нагледа обувките си. Втора част завършва с красива песен за приключенията.

Анализ на сюжета

От оригиналната прозаична приказка са запазени само три действащи лица - Каменаров, Момче и Съсед, което позволява камерно изпълнение с малък брой актьори, а също така и самостоятелно изпълнение с кукли от един актьор. Това я прави практична и лесна за изпълнение. Пиесата не изисква специални и скъпоструващи декори. Времетраенето й се оценява по предварителна преценка на 20 -30 минути.

На първо четене изходната приказка предлага магическа действителност, в която обувките са одухотворени и натоварени със собствената воля да водят човека на пътешествия. Тя изгражда мит, че човекът е поел на път веднага щом е поставил обувки на краката си, което е философската предпоставка - обяснение за пътещественическия дух или демонстрация на тясната връзка между желанието на човека да направи нещо и пособието, което веднага бива изобретено за целта. Този фундамент приказката поставя на фокус чрез изграждането на мит, че обувките са причината да се тръгне на път. Това е в голяма степен правилно съждение, тъй като поетиката на една такава действителност не настоява кое е първо - кокошката или яйцето, а прави намигане.

Това е една от най-нежните и поетични философски пиеси в творчеството на автора. В нея има магически реализъм, хумори голям подтекст. Това означава, че може да бъде четена и играна на различни нива в зависимост от възрастта на публиката. Ако това са съвсем малки зрители те ще бъдат заинтригувани от самоходещите обувки. Предполага се, че обувките могат да бъдат персонифицирани допълнително и дори да им бъде даден глас. При адаптация за най-малките този глас е извор на хумористични моменти и закачки. Така както е написана пиесата тя е подходяща за деца от 6 до 14 години.

Пиесата е нежна, поетична, философска, митоизграждаща и предлага забавни и съдържателни лирични отклонения. Предлага големи възможности за "отиграване". Според някои в нея се чете дълбок подтекст и е изпълнена в духа на умерен магически реализъм. Има топло, детско и лятно звучене. 

Обща характеристика

Жанр: Магическа мини-комедия / философска приказка с елементи на абсурд и лирика
Възраст: 9–14+ години (за по-малки – забавната част с бягащите обувки; за по-големи и родители – темата за неспокойствието, търсенето на дом, самотата на „вечно пътуващия“)
Брой действащи лица: Само 3 (Каменаров, Момче, Съсед) – супер интимна, идеална за малка група или дори соло с кукли/пантомима
Брой картини: 2 (действието се развива на рибният пазар)
Приблизителна дължина на поставяне:
Чист текст: 12–18 минути ( при аудио изпълнение основно, което не позволява разиграване с обувките, пантомима и други похвати)
при театрална постановка: С пантомима (бягащи обувки – много визуално!), песен на момчето, подсвиркване, реакции на публиката и паузи за емоция: 20–30 минути (може да се разшири с хор/пазарни звуци)

Обобщение

Сред силните страни на текста са комбинацията от магически абсурд и топъл хумор. Бягащите обувки са супер визуален гег и децата ще се кикотят, ако се играе с пантомима/кукли обувки. Контрастът между скептичното момче и отчаяния Каменаров е много забавен.

Съществува дълбок подтекст, построен на различни нива. За децата това е приключението,  любопитството към новите странни неща, които се случват и към самите обувки като одухотворени образи.

 

За възрастните при една смесена публика от родители и деца ще бъдат интересни метафорите за приключението, за неспокойствието, за вечно очакващият път, търсенето на пристан, за собственото място в живота, за самотата на различния човек и белязващата поанта с "отхвърлянето" от общността. Тук съседът представя консервативният поглед на обществото и колективната критична нагласа към индивидуалното преживяно

Предимство на текста е, че  в него има лирически отклонения представени като стихове и песни. Към последните стихове има готова музика. Песните са приключенски, смислово добре обвързани с основата на текста. В тях има хумор, закачка и ритъм, който лесно се запомня.

От гледна точка на реализацията пиесата е лесна, защото изисква само 3 актьора и минимален реквизит. Обогатяване лесно може да бъде добито от звуци като вълните, чайките, морето, шумотевица на пазар. Лесно преносимия декор е подходящ за игра на открито. 

Предизвикателства към поставянето от гледна точка на присъщите на текста качества. Той не е с динамично действие и изисква ярка актьорска игра, красиви и атрактивни художествени решения тъй като замества едно по-активно действие с моделиране на разказа, на идеята. Каменаров е меланхоличен, съседът е груб и комичен, но няма ярък конфликт. за да се получи красиво, вълнуващо и щедро е необходимо да се отиграе защото е по-тиха като присъствие, не води до експлозивен смях, а до емоционално впечатление. За да се добави динамика към смисъла и да се получи успешно представление обживяването на обувките може да стане по различни начини. Чрез актьори, които са в костюми на обувки, посредством импресия с обувки, кукли на конци и др. Така за по-малките зрители това ще бъде ефектно и впечатляващо. Особено ако има пантомимична заигравка.

Важна ще бъде и музиката. Освен трите песни и ярката мелодия накрая с последните стихове за прикючението е хубаво да се използва звека на пазара, морето и да се направи препратка към изходната точка на текста, а именно това, че той се е родил на рибния пазар. Там свири акордеон, там рибарите всеки ден носят прясна риба, лодките акустират на малкия кей както е по оригиналната приказка. 

 

Важен детайл е това, че мечтата за бялата къща край брега на морето е тиха и интимна. Там музикалното офрмление е нежно, приглушено, лично, спокойно, дълобкомислено. не прекалено за да не изпусне вниманието на децата. И затова в последната песен мелодията е силно запомняема, а също така и текста "Бегливите патъци на човека най-много приключения му носят, че омагьосани са явно няма да се спрат навярно докато не срещнат го с късмета". Мелодията е ярка, настроението е високо, краят е положителен.

Това е мечтателна и философска пиеса - тиха приказка за възрастни деца.