Приказка за тайната на хляба, камишибай, разказ по картинки

Приказка за тайната на хляба

картинките са в размер А3 за печат, формат за камишибай театър,

разказване на приказки по картинки

за представления пред децата,

авторът ще се радва ако изпратите снимки и отзиви - sapillon@abv.bg

Роза била една очарователна и мила жена. Тя обичала да пече хляб и мъжът й много се радвал когато стане сутрин да види питката на масата. През лятото питката винаги го чакала на дървената маса на двора в един вързоп със сиренце и други лакомства. Той тихо я взимал и кимвал на съпругата си, защото знаел, че е направена с много обич. А след това поемал по своя път към гората.

Един ден местен велможа, известен на всички с любовта си към вкусната храна дошъл да нагледа и семейството и земите им. Седнал на масата и Роза бързо наредила скромна, но вкусна трапеза. Веднага щом се опекъл хляба тя го поставила на масата и седнала с мъжете да обядва.

Още щом опитал хляба велможата потънал в мисли и през лицето му пробягала сянка. Той повел хората си и оставил семейството точно толкова внезапно колкото се бил появил.

На следващият ден съпруга на Роза сложил вързопа в торбата си и като й кимнал потеглил към гората. Тя се заела да даде храна на животните и изненадващо двама мъже я нападнали и я отвели.

- Пуснете ме! Какво искате от мен!?

Тя плакала, но те я метнали на един кон и я закарали в дома на велможата.

А там той  заплашително й заговорил:
- Ти ще ми кажеш каква е тайната на хляба, който печеш.
- Тайна? - Изненадала се Роза. - Няма тайна. Хляб като хляб.
- Не. Твоят е различен от хляба, който ми пекат тук. Какво слагаш вътре?

В стаята били насядали жената, дъщерите и снахите на велможата, които гледали към Роза с огорчение.

- Същите неща слагам като всички останали. Брашно, яйца, водичка, млекце... Нищо различно не правя.
- Лъже! - Казала съпругата на валможата. - Сигурно го меси по-дълго.
- Меся го.
- Да покаже!

Завели Роза в кухнята и тя замесила един хляб точно както винаги го правела. Вкарала го в пещта и като се опекъл го извадила. И той бил ароматен, вкусен и много пухкав.

Жената на велможата забъркала хляба по същия начин, сложила същите продукти, омесила го еднакно и когато го сложила в пещта скръстила сърдито ръце. Да, обаче, нейният хляб станал влажен спихнат и не бил никак вкусен.

- Ето, тя прави нещо, което не ни казва. Сигурно го е месила по-дълго.
- Сигурно го бие тайно в масата. - Предположила една от снахите.
- Сигурно го удря и ние не виждаме.
- Може да го щипе... - Предположила най-малката снаха.
- Сигурно го премята по различен начин. - Включила се и друга.
- Аз видях! - Казала и една от големите дъщери. - Тя го прегъна и не веднъж, и не два пъти. А накрая сложи и кърпа отгоре!

Роза ги гледала много объркана и не знаела какво да им каже. Защото всеки ден тя месела хляба и понякога го удряла в масата, понякога повече понякога по-малко. Понякога го прегъвала само веднъж, а понякога го сгъвала много пъти.

- Тя сигурно може да го направи и още по-хубав, но сега крие тайните си.
- Нямам тайни. Понякога го пека веднага както днес, а понякога го оставям да си почива и да втасва. Всеки ден хляба ми е различен. А кърпата я сложих за да не изстива.

Те я избутали встрани и всяка захванала да меси това, което според нея прави хляба на Роза толкова хубав. Но нито един от къшеите не станал и на половин толкова добър.

- Щом не желаеш да кажеш каква е тайната ти ще стоиш тук докато не си признаеш. - Така й казал велможата и като тряснал разгневено вратата оставил я в кухнята с останалите жени. А те веднага започнали да я щипят и да я скубят:

- Кажи. Веднага кажи!
- Спрете, спрете. - Роза се хванала за главата. - Да опека още един и ще видите какво правя...

И така се започнало едно месене на хляб ден след ден и колкото и да показвала Роза не можела да направи така, че хлябовете да бъдат еднакви. Нещо се случвало по различен начин и тя на можела да разбере каква е причината. Затова опитала се и тя като тях да създаде някаква рецепта.

- Поне сто удара. - Казала тя, а жените повтаряли след нея.
- Сто, сто задължително!
- И задължително кърпа. И задължително да се омеси от предната вечер. И трябва брашното да се пресее. И трябва... - Роза изреждала всичко за което се сети и те повтаряли след нея.

Минали седмици и велможата отново се разлютил:
- Не се ли научихте, бре, един хляб да ми опечете!

Жените веднага се разтичали и всяка опекла по един. Опекла и Роза и ги сложили пред него. Той опитал от един, отчупил от друг и отишъл при нейния. Като хванал къшея в ръка видял, че и нейния за нищо не става.

- Подиграваш ли ми се? - Ядосал се и от очите му започнали да хвърчат искри.
- Не, всичко им казах, всичко направих както трябва. Не зная защо така става...
- За нищо не ставаш! Безполезна си! Само си загубих времето с тебе да те хваля!

Той хвърлил хляба на земята и като махнал с ръка двама силни мъже подхванали Роза и я извели на улицата. Но единия леко я побутнал и Роза паднала на земята:

- Айде, махай се. Отивай си.

Тя свалила забрадката си и като видяла, че я пускат да си ходи изправила се и беж крачка, право към къщи. Но вместо да й се зарадва съпругът й я погледнал сърдито:

- Защо се връщаш? - Подсмръкнал той под мустака си и дори не я погледнал в очите.
- Как защо... - Роза се просълзила. - Това е моят дом.
- Друго чух аз. Че си предпочела на оня богаташ хляб да печеш, слугиня да му ставаш.

Роза навела глава и се разплакала.

- Това не е истина...
- А хляб пече ли му?
- Да...
- Нямам повече какво да кажа. - Съпругът й станал и си излязъл, а Роза наистина се разплакала много горчиво.

На следващата сутрин като тръгнал към гората той видял, че на дървената маса го чака вързопа с питка. Той се приближил и видял, че хляба вътре е леко спихнат. Изсумтял и като го подминал тръгнал на работа.

Роза се натъжила, но на следващият ден отново му приготвила вързопче с питка. Знаела, че й е сърдит, и се надявала да спре да й се сърди. И така ден след ден той подминавал хляба и питките ставали все по-спихнати и глетави и все по-дървени.

Ден след ден, седмица след седмица. Тя не се отказвала и биела хляба, молела го, говорила му. Завивала го и нищо. Все по-зле и все по-зле ставал.

Един ден тя стояла на прага и изгледала как мъжът й подминава вързопа. Станало й мъчно и в този момент какво да види! Магаренцето се промъкнало зад него и с върха на зъбите си захапало вързопчето и търтило да бяга.

За пръв път от толкова седмици Роза се засмяла и като хукнала след магаренцето започнала да му говори:

- Хляб ли искаш, море, веднага ще ти опека. Само не яж плата, че ще ти стане лошо...

Магарето решило, че ще му го вземе вързопа и търтило още повече да бяга. И като започнала една гоненица всички животни в двора се събрали да ги гледат. Като го настигнала Роза му взела вързопа и като извадила хляба започнала да му дава. Но той бил твърд, сух, направо като камък.

- Не. Този хляб не е хубав. Ела да видиш сега какъв ще ти опека!

И като се обърнала Роза изтичала в къщата. Толкова била развеселена от гоненицата, че си спомнила с какво удоволстиве печала хляба в къщи преди тази нелепа случка. Запретнала ръкави и хванала брашното с пръстите си. Хвърлила го нагоре и му казала:

- Хайде да ги зарадваме!

Не само месила, но танцувала и си пяла през цялото време. Къщата й се пропила с предишната магия. Говорила на хляба, галила го и като го извадила даже го целунала.

- Видя ли! Ето това е хляб.

Била толкова щастлива, че излязла на двора и започнала да дава на животните. А те... Какво да кажем? Много го харесали.

Точно тогава се върнал и мъжа й. Той се засмял като видял как тича по двора и кокошките тичат след нея. Но щом погледите им се срещнали веднага се направил на сериозен и си влязъл вътре в къщата. А Роза го посочила и казала на малкото теленце:

- Виж, това е един сърдитко. Голям сърдитко. Нищо, ще му мине.

И тя погалила теленцето по красивото чело и го целунала.

На следващата сутрин мъжа й видял, че на масата на двора го чака нов вързоп. Той понечил да го подмине, но като усетил уханието на топлия хляб краката му се подкосили и

леко се олюлял. Спрял и се подпрял на масата.

- А де... - Рекъл си и даже се усмихнал. - Подмини го де... - Говорел си и щом видял, че не може да устои взел вързопа и

като го сложил в торбата си тръгнал към гората.

А Роза? Роза погалила телето и му намигнала:

- Видя ли? Казах ти.

И така тайната рецепта на добрия хляб се оказала нещо, което не може да бъде нито обяснено, нито изведено до рецепта. Защото всичко е в отношението и обичта. Дори и хляба.