Приказка за танцуващата райска птица, разказ по картинки

Приказка за танцуващата райска птица

картинките са в размер А3 за печат, формат за камишибай театър,

разказване на приказки по картинки

за представления пред децата,

авторът ще се радва ако изпратите снимки и отзиви - sapillon@abv.bg

В красивите гори на Нова Гвинея, където дърветата стигат чак до небето живеят уникални и причудливи райски птици. Наричат ги така заради прелестната им окраска, дългите им пера и уникалният им наистина впечатляващ вид. Но освен с красота те са известни и с необичайните си танци и ред. Когато сина на една от райските птици започнал да пораства дошло време да поговорят.

- Синко, радвам се, че като другите райски птици обичаш танците и танцуваш красиво, но трябва да обърнеш повече внимание на света, който те заобикаля. Погледни колко много листа има разхвърляни тук. Приятелите ти няма да искат да идват да те виждат ако е толкова разхвърляно.

- Тате, не е необходимо да ме учиш за всяко нещо! - Разсърдила се младата птица. - Аз съм достатъчно талантлив танцьор и съм достатъчно интересн за да ме харесват независимо дали ще ми е оправена поляната, когато приятелите ми идват. Ще ти покажа, че аз съм прав, а ти не си прав!

Младата птица отлетяла и изоставила своят баща много натъжен, че съветите му не са приети добре. Полетяла много надалеч в търсене на нови приятели, нова среда и то с едничката цел да покаже, че не е задължително да се стараеш за да се чувстват гостите ти добре. 

Той посетил много места, спирал на много полянки в гората и всеки път като се опитвал да завърже приятелства другите птици му казвали:

- Защо не подредиш малко. Виж колко много листа са паднали по земята. Виж колко клонки има тук.
- Но аз съм прелестен танцьор! Вижте как танцувам!

И той започвал да танцува красивите си танци, които били наистина уникални но птиците отлитали.

Това се случило толкова много пъти, че младата райска птица разбрала, че може би съветите са били правилни и седнала да плаче.

Но в този момент чула нещо да шумка в храстите и най-внезапно пред нея се появила птицата додо. Додо видяла птица, която не бяга само при вида й и когато се приближила седнала.

- Защо плачеш?
- Защото се държах много глупаво. Сега как да се върна да се извиня...
- Ох... - Въздъхнала додо. - И аз се държах много глупаво. Виж не ми беше хрумвало, че мога да се върна и да се извиня. Това е една много добра идея!

Младата птица се загледала в додо.

- А не те ли притеснява, че при мен е толкова разхвърляно?
- Не. - Огледала се додо. - Ако знаеш аз как мога да разхвърлям! Това е нищо!

Тогава младата райска птица се помолила:

- Моля те. Аз съм много талантлив танцьор. Нека да ти потанцувам, а после ти ще ми покажеш твоето уникално умение.

Додо се съгласила и райската птица първо разтребила хубаво докато не останало нито едно листенце и после започнала своят танц и дори пеела. Той бил толкова красив, че додо занемяла. 

О-о-о....
Красив съм, талантлив съм
Наистина съм специален!
Пъргав съм, отривист съм
В танца емоционален.

Висок съм, щастлив съм
И много музикален.
Смел съм, напорист съм
План имам идеален.

О-о-о...
Пръв съм, закачлив съм
И много актуален.
Модерен съм, успешен съм
Направо гениален!

Интересен съм, артист съм
И много натурален
Безкраен съм, гимнастик съм
В успеха максимален!

Та, та, та...
Наистина гениален... Волен, доволен, социален, деликатен, ефикасен, пригладен и кристален! Та, та, та...

- Хайде сега покажи ми твоето уникално умение. - Подканила райската птица и додо скокнала развеселена.

- Гледай сега!

И като се развъртяла додо разхвърляла купища листа и клони на почистеното. Рила, местила, нареждала докато всичко не станало пълна бъркотия.

- Та да! Това е моето уникално умение!

- Не мога да повярвам, че ще го кажа... - Възкликнала младата райска птица. - Но не ти ли се иска да е малко по-подредено? Не ти ли се струва малко прекалено?

- Ох... - Въздъхнала пак Додо. - Знаеш ли какъв е проблема? Аз просто не съм като другите. Не мога като колибритата да изглеждам мъничка и нежна, нито като вас райските птици изящна, нито като пеликаните спокойна, бухалите мъдра или орлите силна. Аз съм си една странна птица, която не може да си намери мястото. И затова все разхвърлям и всичко обърквам където и да отида. А искам, искам и аз да правя красиви неща. И понякога създавам проблеми на другите птици само защото ми е мъчно, че не съм като тях. И после съжалявам. Но ти ми даде много добра идея. Аз сега ще се върна и ще се извиня задето бях лоша с колибритата, защото не бях права. Просто не ми беше хрумвало, че мога да се извиня.

И както седяла додо стана и побягнала нанякъде през гората.

Младата райска птица поседяла още малко и заоглеждала разхвърляната поляна. Още повече съжалила, че е изоставила татко си и веднага полетяла обратно да го търси. Открила го самотен и тъжен в основите на едно дърво, а около него купища листа и клечки. Било толкова неподредено все едно додо преди малко е била тук.

Навсякъде били натрупани не само листа, но и клони, и друга шума и гледката била не просто разхвърляна, но направо объркваща.

- Татко... - Казала младата райска птица и бащата веднага станал и запрегръщал детето си. - Какво е станало тук?

- Толкова съжалих, че те обидих и толкова много ми липсваше, че всеки ден разхвърлях по малко с надеждата да се върнеш. Да видиш, че моите начини не са толкова важни и ти си ми най-скъп на света! Много те обичам. От тук нататък винаги ще е разхвърляно!

- Не. - Прегърнал го сина му. - Прав беше. 

- Прав беше, татко. Важно е. И аз много съжалих, че се разсърдих на съвета ти. Където и да ходех птиците не искаха да ми бъдат приятели и само като видеха колко много листа има натрупани веднага бягаха от мен без значение колко красиво мога да танцувам. И въобще не ги интересуваше това, че имам бодър дух. Или, че искам да докажа нещо. Само една единствена птица хареса бъркотията, но за нея ще ти разказвам друг път. Дай да подредя и обещавам, че друг път като ме съветваш ще помисля повече защото и аз много те обичам. И много ми липсваше.

И така баща и син подредили листата, подредили клоните заедно и след това дълго танцували, защото бащата имал много нови стъпки, които искал да научи от детето си.