Наддумка за празника на сапуна, приказка в картинки

Наддумка за празника на сапуна

картинките са в размер А3 за печат, формат за камишибай театър,

разказване на приказки по картинки

за представления пред децата,

авторът ще се радва ако изпратите снимки и отзиви - sapillon@abv.bg

Рибният пазар винаги е бил едно много специално място. Някога преди две, три стотин и повече години целият град е бил само тук около пазара и тези големи къщи ги е нямало. Хората са живеели в малки къщички строени и достроявани кой колкото е могъл да си позволи със скромния добив на риба от морето. А всеки знае, че морето понякога е много капризно и има години, когато улова не е много добър.

И един ден жените се наговорили, събрали с черпаци морската пяна и я сварили на сапун. Варили сапун, варили и накрая направили толкова много сапун, че затрупали целия пазар с огромни купчини. Седнали да мислят какво да го правят и накрая решили, че е най-добре да го продадат. Тръгнали мъжете на път и всеки натоварил по една каруца сапун. А когато се върнали изсипали всички парите на пазара и се натрупала огромна купчина от жълтици. Внезапно всички те били богати. Разбрали се да си поделят парите и да си построят големи нови и хубави къщи. Това са тези къщи, които виждаш сега на пазара. Съборили старите бараки и извикали строители от различни краища на света.

Дошли строителите и като видяли, че тук се дават много пари за строежи и градът се развива вдигнали красивите къщи на рибния пазар и малко по малко започнали да се заселват тук. Когато видяли това и други хора започнали да прииждат и направили пристанището по-голямо. Взели да акостират големи кораби и града бързо се разраснал. Толкова много пораснал, че рибния пазар станал неговото туптящо и вечно радостно сърце.

Затова хората избрали един ден в годината и го нарочили за празник на сапуна. Цяла седмица преди този празник жените се приготвят като изпират всички дрехи в къщата, измиват всичко и варят сладки хлебни топчета за децата. И цяла седмица мъжете радостно припяват песни и подканят булките да ходят при морето и да гребат пяна за да направят още сапун. За да продължи да расте градът.

Тази легенда се разказва надлъж и на шир и хората обичат да я споделят на всеки новодошъл, който е готов да мисли, че е толкова лесно морето да бъде сварено на сапун.

- Морската пяна на малкия кей, - разказват местните рибари на всеки новопристигнал, - е вълшебна. Така да знаеш.

Тази легенда, разбира се е измислица. Но не всичко в нея е измислица. Преди две, три стотин лета, никой не иска да каже точно кога, рибарите докато се гмуркали в морето и бродели по дъното в търсене на рапани открили заровени там долу на дъното два търговски кораба. Много стари и много добре прикрити от водораслите и морския пясък двата кораба стояли непокътнати. Влезли в единия гмуркачите и извадили голяма амфора стара колкото света и я извлякли на сушата. Гледали я, мислили дълго какво ли може да има вътре, защото била поне на няколко хиляди години. Била добре запечатана с восък и някаква специална обвивка и била много тежка. Мислели си, че може би жито ще открият или винен оцет. Макар, че всички тайно се надявали злато да открият вътре. Когато я отворили надвесили главите си над отвора и останали много изненадани:

- Каквото и да са пренасяли, - почесал се единият от гмуркачите по челото, - добре е отлежало и е станало на сапун. Ароматен при това. Ухае хубаво.
- Сапун? - Чули жените. - Сапун винаги е полезен!

Заели се всички рибари, обединили се и една по една извадили делвите и от двата кораба и ги струпали на рибния пазар. Стотици, стотици делви, огромни и пълни догоре. Толкова били много и толкова били стари, че нямало съмнение - от някоя от тях можело и вълшебни призраци да излязат.

Заели се жените, загряли делвите, разтопили сапуна и го изляли на малки блокчета. Натрупали блокчетата на рибния пазар и се получили огромни купчини с върхове. Сапун да искаш. Седнали да мислят какво да го правят и мъжете натоварили каруците и потеглили на път да го продадат. Когато се върнали разделили си парите и построили всички тези красиви къщи на стария пазар.

Това е истинската история, но хората предпочитат да я пазят в тайна. Мъжете си я шушукат под сурдинка и мислят, че жените не я знаят. Правят го защото им е приятно да ги гледат как се рахождат боси по плажа запретнали полите си до коленете и събират морска пяна.

Харесвало им да виждат красивите женски стъпки по пясъка, но още повече им харесвало да гледат как жените носят кофи с морска пяна напред назад. Да се раздвижат малко и да не се мързелявят толкова много.

И всяка година седмица преди празника на сапуна мъжете започвали да пеят от едната страна на пазара:

Ой-й-й!
Пратете ги женичките,
нека идат всичките
да изгребат морето.
Сапун да правят с него!
Еха!

Пеели и мъжете насядали от другата страна на пазара:

Ой-й-й!
Вижте ги женичките -
как как гребат, горкичките!
Хич не им е леко,
че няма край морето!
Еха!

И жените пеели хванали по едно котле и голям черпак. Те вървяли към плажа със запретнати до коленете поли и боси крака:

Въй-й-й!
Гледат ни момчетата!
Грабвайте котлетата.
С пяна ги пълнете,
у дома ги отнесете.
Ехе!

Въй-й-й!
Сготвихме морето
на огъня с котлето.
Сапунче да направим
в празника ни шарен!
Ехе!

Жените също си шушукали истинската история и мислели, че мъжете отдавна са я забравили. И всички били много весели и щастливи докато не идвал ред за къпането.

- Сваляй дрехите и хващай сапуна! - Казвали жените със строги погледи на децата и те се мусели, но понеже било празник нямало начин да се измъкнат. - Ако искаш да ядеш варени сладки топчета хващай сапунчето и отивай да се къпеш!

А после идвал ред и на мъжете, които много се забавлявали с това да се правят на опърничави:

- Ама нали се къпах!
- Не ми се слушат подробности! - Карали се жените.
- Ама тия дрехи са ми удобни. - Смеели се мъжете и на пук се запъвали за да става весело.
- Залепнали са. Затуй са ти удобни! Мятай ги за пране! - Карали се жените престорено сърдити. И така цяла седмица рибният пазар се огласял от закачки и щастлива глъчка.

Затова, когато дойде празникът на сапуна всички са много весели. Те много обичат да се надиграват и да се преструват, защото ако има някой, който все пак не се е къпал цяла година това е седмицата в годината, в която не може да се скрие никъде от сапуна.