Мечо смело село
Разказ на Благанка и Добрянка на римкуванката
за мечо смело село от книгата „Вълчи дом“ и стихотворението „Направи си сам“ от „Невлазино“
Зад сцената и на сцената.
Действащи лица:
БЛАГАНКА
ДОБРЯНКА
ПЕТЪР
Първа картина
ДОБРЯНКА
Петре, след малко е твоето участие в представлението.
ПЕТЪР
Добрянке, забравям си репликите и ще се изложа пред всички.
БЛАГАНКА
Ох, това ли било... Не те е страх от лудориите и щуротиите ни, но те е страх от няколко думи? Гледай сега.
БЛАГАНКА скоква права и сочи Добрянка
- Имаше някога едно забавно стихотворение.
Разказваше се в него за някакво стълкновение.
На мене се падна, какъв ужас!, да го наизустя
и цяла седмица стоях вторачена в листа.
Чета на глас, аха да почна да го рецитирам
и без причина, истина е, просто спирам.
Ей тъй!
Благанка прехапва устни и се оглежда, а Добрянка веднага се привежда към нея.
ДОБРЯНКА
Какво ли е лапнала тъй тайно мойта сестрица?
Нос имам силен, не подушвам, а съм вълчица.
Стиска си устните, не ще да ми го покаже.
Скарахме се набързо, бутнах я, сбихме се даже!
БЛАГАНКА
Оле! Пусни ме! Стихотворението си е мое!
Защо ми го искаш, ти имаш си твое!
С пердах ми го дърпаш, пердах ще получиш.
То си е мое! Ти друго ще си научиш!
БЛАГАНКА и ДОБРЯНКА се преструват, че си дърпат плитките.
ДОБРЯНКА
Кажи го тогава! Нарочно ли си го стискаш?
Пазиш го за себе си, да споделяш не искаш!
БЛАГАНКА
И тъй насред двора, за миг стана кавгата
и татко учуден ни прати да учим в гората.
ДОБРЯНКА
А там в игра, от добро настроение освежени
забравихме и за стиховете и за всички проблеми.
БЛАГАНКА
Връзвахме въжета, тичахме по пътеките лудо.
Първото ни спускане беше и с падане твърдо.
ДОБРЯНКА
Тя се сурна, а подир нея паднахме всички.
И по нас се забиха остри борови иглички!
БЛАГАНКА
Аууу, колко болят ти няма да повярваш!
И най е неприятно, когато ги изваждаш.
ДОБРЯНКА
Тя пусна сълза, представяш ли си, неволно.
Но поне се налудувахме и трите доволно.
БЛАГАНКА
И най-неочаквано стихотворението се показа!
Станах права и то само започна да се разказва.
Ей тъй:
Римкуванка за мечо смело село
- Вижте го, вижте го нашия Стамен
сам ходи по улицата като замаян!
- Халосан ли, вързан ли? Мъж под чехъл!?
Уйде за жена, казват мечка довлекъл.
- Той беше си странен, спор няма, умислен.
Пак не е внимавал, бил е нещо залисан.
- На кончето, думат, качили невястата.
Не му казали сигур, за мечката тяхната.
- Въри напред Стамен бърже пристъпва,
а зверот по него догонва и дотъртва.
- Кима му конят „ти бягай наляво,
аз ще те отърва като продължа направо“.
- Мисли си Стамен „тя мечката е питомна.
Щом са я гледали сигурно е възпитана“.
- Завел си ги дома, а невястата му казала:
„Мечката не обича да плача“, и му показала.
- Пуснала сълза и мечката в раз подивяла.
Оголила зъби, съборила дувара и изревала.
„Кога работя не ми секвай работата ти,
че мечката ми вмигом ще се разлюти.
Кога си лежа не ми разваляй почивката ти,
че мечката ми бързо ще се разлюти.
В къщи подпийнал не се прибирай ти,
че аз не обичам и мечката ми ще се разлюти.
Не се карай кога си ядосан, мечката е глуха,
но види ли сълзи ще напълни с тебе търбуха“.
- Страхливец голям излезе нашия Стамен!
Лъже, че невястата работи още от заран.
- Мечката правела всичко като стопанката.
И помагала! Работлива била мецанката.
- Лъже страхливецът, не хване пушката!
Всички му се присмиват! Не се държи мъжката!
- Мечкар стана, дома седи затворен.
Ако го питаш твърди, че е много доволен!
- Аз ако бях щях да я стисна за гърлото!
Да й ревна насреща, да я ступам с дървото!
- А пък аз щях на двора с синджир да я вържа!
Мед, ли сестро, ще ядеш само дърва!
- На мене мечката щеше да ми се кланя
ниско до земи да не извадя колана!
- Ловец съм аз и щях бързо да я застрелям!
Кожух с кожата да направя, не да я гледам!
- Цяло село е пълно с юнаци големи!
Не ни плашат нас мечи проблеми.
- Ще я вържем на мегдана и бой по главата!
Да видиш как къса въжета, търти към гората!
- Ще си направим с нея после курбан супа
и цяло село доволно от него ще куса!
- Главата ще окичим на центъра да висне
Вси звер да види! Вси страхливец да писне!
- Кожата ще я разпънем ей там до чешмата
Да се види колко е рунтава и космата!
- А нашия Стамен, кой мисли, че е щастливец
се оказа един жалък и непохватен страхливец!
Дочула невястата Стаменова, че на мегдана
се форми празник и тръгнала засмяна.
Много й се танцувало, искала хора да види.
По нея тръгнала и мечката да му се не види.
Кога я зърнали всички се смълчали.
Такава красива невяста не били виждали.
Хванала се и тя на хорото да танци
и всички мераклии задрънкали катанци.
Наскачали смелчагите, ловнали се на хорото.
Гледат музикантите мечката неловко.
Хванала се най-отпред и тя да танцува.
Я се пусне някой ръмжи го, ще го линчува.
Танцували що подскачали почнали да се измарят.
Ала няма край туй хоро, скачат и се препотяват.
Страх им бере, не смее ни един да се пусне.
Правят се нещо, ала сърцето ще им се пръсне.
Музиката спряла, хорото продължава.
Подскача там мечката като подивяла.
Вси въсят се вече, оглеждат се потни -
цяло село смелчаци с потури мокри.
Ех, че бърборечка, неудобна пресечка!
Повел Стамен на танци глуха мечка!
Втора картина
Петър излиза на сцената. Добрянка и Благанка надничат зад завесите от двете страни.
БЛАГАНКА
Сега е стихотворението на Петър. Виж как започва:
Не чакай да ти помагат, когато си в нужда.
Измисли си решение, направи си го сам.
ДОБРЯНКА
Ако ти трябва уред, потърси нещо умно
и с две ръце сръчно направи си го сам.
ПЕТЪР
Ей! Това си е моето стихотворение!
ДОБРЯНКА
Лъжица, паница, пещ, въжена стълба,
колело или делва - направи си го сам.
благанка
Играчка, хамак, палто или блуза -
бъди откривател - направи си го сам.
ПЕТЪР
Забавление има в пиронче на върва,
играчка чудесна - направи си я сам.
Катерене, скачане, бъди винаги пъргав,
медалът от камък направи си го сам.
Прозорец ти трябва, вратата е първа.
С триончето режеш и правиш го сам.
Перденце заплетено от ръчна върва.
Лесно е, виж, направи си го сам.
Басейн във реката, бента издържа.
ДОБРЯНКА
Браво, юначе, направи го сам!
БЛАГАНКА
Бунар издълба и кофа на върва
Скова и постави, направи го сам!
ПЕТЪР
И горе в дървото, наблюдателна кула
качи и вържи, направи си я сам.
Край двора ограда, обут с два цървула,
вдигни, укрепи, направи си я сам.
Маза за храната, във пещерна урва
издълбай, подреди и създай си я сам.
А после напълни я с храна вкусна, хубава.
Зимнината приготвил съвсем сам.
Така, че ако някога изпаднеш във нужда
не чакай неволята, направи си го сам.
Мисли, разсъждавай, действай умната.
Каквото ти трябва направи си го сам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар