Строежът на старото училище
По дослушванката за строежът на старото училище
от книгата „Рибен пазар“
Действието се развива на рибния пазар
Действащи лица
УЧИТЕЛ
РИБАР
ЖЕНА
КАМЧЕ
МОМЧЕ
Първа картина
КАМЧЕ
Нашият рибен пазар е туптящото сърце на целия ни град. Легендата казва, че една заран хората излезли на рибния пазар и чудо невиждано, там зад черквата било поникнало старото училище. Те заговорили, че през нощта са дошли магически зидари, които изсипали каруци с думи върху камъните на площада и дума по дума използвали ги за градежа на стените. А когато стигнали до покрива извадили дебели книги със сонети и внимателно обърнали страниците сонетите да изпаднат оттам цели. Подредили ги много старателно, изваяли вратата от тежки и здрави слова и с прииждането на изгрева изчезнали. Тази история, разбира се, не е напълно истинска. Защото магията на думите не работи точно по този начин. Истинската история, казват някои, е друга. Те казват, че едно утро в града влезли двама непознати и насред пазарния ден настанили се между останалите хора и започнали да предлагат:
УЧИТЕЛ
Две кофи с думи, моля! Само трийсет стотинки на кофа! За десет стотинки две шепи давам!
ЖЕНА
Вижте, вижте нещо ново!
УЧИТЕЛ
Хайде, народе, тепсия пълна с вкусни понятия! Пет стотинки на думичка, коя от коя по-апетитна!
РИБАР
На този пазар е пълно с търговци! И всеки продава нещо смислено. Ей там въжаря плете и продава въжета. Срещу него дърводелеца ремонтира лодките на хората. Рибарите вадят риба от морето, истинска храна, с която хората да заситят глада си и да напълнят стомасите си. Какво точно продавате вие?
УЧИТЕЛ
Две шепи знание, евтино го даваме, няма да съжаляваш. За всяка дума по пет стотинки, храна за душата и разума!
РИБАР
Добре, дай ми пример. Покажи ми. Да видя.
УЧИТЕЛ
Добре. Днес безплатна демонстрация, утре започваме строежа на училището!
РИБАР (тракане на стотинки)
Бре пък и училище... Това какво ще да е...
УЧИТЕЛ
Два примера ще ти дам, а ти помисли какво означават.
В книгите е пълно с думи
полезни много за ума ми.
И с радост уча новите понятия
в приятни учебни занятия.
РИБАР
Понятие? Че какво пък означава „понятие“?
УЧИТЕЛ
Това е смислова единица, която отразява някаква концепция за света. Всяко понятие може да има в себе си цяла плеяда от концепции.
ЖЕНА
Че какво пък е „концепция“?
УЧИТЕЛ
Идея, разбиране за нещата. Как са устроени или как трябва да функционират. На нивото на ума това е момента, в който човек си изгражда представа какво вижда, какво чува и как да оценя наученото. Концепциите могат да бъдат абстрактни, но могат да бъдат и съвсем реални. А понятието е думата, с която ги наричаме.
РИБАР
Какво пък означава абстрактни?
УЧИТЕЛ
Това са неща, които са отвлечени и стоят над нивото на действителността. Не можеш да ги пипнеш, но знаеш, че съществуват. Винаги е хубаво да се учат нови думи.
МОМЧЕ
Искам да науча много нови думи!
УЧИТЕЛ
Добре, тогава. За теб имам едно бърборанково стихче. Слушай и повтаряй с мен.
Колко думи знаеш, дечко?
Знаеш ли например „надалечко“?
Или „хлопам“, „хлопортя“,
„щрапам“, „траквам“ и „сумтя“?
Има още много други:
„градобийник“ и „бирбат“.
Някои са дружелюбни.
Като „ортувам“, „бръбиняк“.
Някои са само за шегата:
„лопотало“, „бърборан“,
„боща“, „смуцам“ си краката
„смърмулечкан“, но засмян.
- Стига!
Твоята душа се свива.
- Няма думички такива!
- Има, дечко, има...
КАМЧЕ
Завил им се свят на хората от толкова много думи и те се събрали още повече да слушат. Някои пуснали стотинки на земята пред двамата непознати, защото всичко това им се видяло много интересно и си отишли с наученото да му дадат време да отлежи и да го осмислят. Събрали стотинките двамата и веднага купили тухли. Занесли ги зад църквата и започнали да градят основите на училището.
Втора картина
КАМЧЕ
На следващата сутрин учителите застанали отново на пазара и започнали да подканят хората да се приближат.
УЧИТЕЛ
Хайде хора! Вкусни понятия за ума и душата. Днес малко стихове, утре пак нови думи!
МОМЧЕ
Чуйте какво научих, прясно прясно тази заран!
Книжки с картинки обича детето
да може да драска отгоре.
Че текста му пречи и буквите сбито
са сблъскани в равните тонове.
И там в междуредието никак не стига
място за хубави ведри рисунки.
И такава наблъскана с думичики книга
само разплаква щастливи муцунки.
И кой ли ги слага тез книги на лавицата
някой завистник, остарял, оглупял.
Който не знае, че хубави книги са
онези кои имат единствен лист бял.
Празните страници...
Миг на блаженство и красота!
Видя ли прочетох ги всичките.
Ах, как ги чета с лекота!
РИБАР (тракане на стотинки)
Добре, да те питам. Хубаво учите децата на стихчета. Но вчера ти каза, че ще дадеш два примера, а само един даде. Кой е вторият пример?
УЧИТЕЛ
Но как, и него получихте. Вторият пример беше в дългото мълчание след първия.
РИБАР
Не разбирам.
УЧИТЕЛ
В първия пример ти дадох интересна дума, а във втория пример ти дадох едно голямо нищо. Мълчание. Тишина.
КАМЧЕ (тракане на стотинки)
Събрали двамата непознати стотинките и купили още тухли. Продължили градежа на училището и ден по ден се връщали на пазара да разговарят с хората, а най-много хора се събирали в пазарен ден. И малко по малко стените на училището започнали да се появяват. Малко по малко хората започнали сами да помагат в строежа и накрая училището било завършено. Влезли вътре и направили официално откриване.
УЧИТЕЛ
Това е вашето училище. Пазете го, използвайте го мъдро с обич към познанието и уважение към учителите.
РИБАР
Вие какво спечелихте от цялата тази работа?
УЧИТЕЛ
Помниш ли, че когато се запознахме научи думата „концепция“. А в същия ден и „абстрактна“, а същия ден беше поставена и първата тухла на училището?
РИБАР
Да.
УЧИТЕЛ
Това е моят отговор. С всяко ново понятие, което научаваш ще ставаш все по-умен и одухотворен. Не спирайте да учите и да четете, защото знанието е сила и е храна за душата на човека. Също толкова важна колкото храната, която поставяте в стомаха. Ето и един подарък за бъдещите ученици.
Контрапаралелограм.
Какво е туй голямо нещо?
Дали се мери то на килограм
или охлажда питане горещо?
Но как не знаеш, то е ясно,
че не е кръг, нито триъгълник.
Стените му са килнати надясно
и тъй са получава успоредник.
(възгласи, тракане на стотинки)
КАМЧЕ
Двамата мъже постояли още известно време в града и след това заминали по други земи. А хората поговорили, помислили и се постарали да намерят начин в града им да се заселят учени хора. Защото имали вече училище и искали в него да се преподава. Всеки ден събирали стотинки и купили първите си книги, защото в тях било пълно с интересни неща.
Няма коментари:
Публикуване на коментар