Кралската сестра Ангелина
линк към анализ на театралния текст
По разречка за кралската сестра Ангелина
От книгата „Парпалуда“
Действащи лица:
АНГЕЛИНА
КРАЛ БОГДАН
КРАЛ 1
КРАЛ 2
КРАЛ 3
ВОЙНИК 1
ВОЙНИК 2
ВОЙНИК 3
НАРАТОР
Картина първа
Дворецът на Легена. Тронна зала.
НАРАТОР
Сбрали се кралете на 77 града. От морето та чак до Дунав. Сред тях най-личен бил крал Богдан. Събрал ги в Легена да хортуват за важни дела. Най-голям и най-пищен Легенът бил и най–важен сред всичките градове, но вместо за политики задумали мъжете за Богдановата сестра Ангелина.
КРАЛ 1
Тихо! Тихо, крале! Искам да се обърна към нашия домакин! Събра ни крал Богдан в своите палати да си говорим за важни дела и ето ни тук седемдесет и седем краля. Приветстваме те, Богдане. Ти си щедър домакин.
КРАЛ БОГДАН
Добре дошли в Легенът! Трябва да говорим за реколтата, за границите и във веселие и приятелски разговори да разрешим всички спорове.
КРАЛ 2
Крал Богдан е добър домакин! Истина е!
КРАЛ 3
Добър домакин, ама не казва нищо за сестра си Ангелина!
КРАЛ БОГДАН
Първо са делата на държавата.
КРАЛ 3
Ангелина е едно от важните дела на държавата. Или греша?
КРАЛ 1
Няма нужда да спорите. Аз трябва да я взема!
КРАЛ 2
Не ти, а аз трябва да я взема, за да има мир и спокойствие.
КРАЛ 3
Вземеш ли я ти, армия ще видиш на вратата си!
КРАЛ 2
Заплашваш ли ме? Миналата година като ти дадох жито да не ти измре добитъка с повече уважение ми говореше.
КРАЛ 3
Миналата година си е за миналата година! Ангелина ще дойде при мене.
КРАЛ 1
Тук сме седемседет и седем краля. Така не може! Трябва всеки да се изкаже.
КРАЛ 3
Не! Аз предлагам да се съревноваваме кой ще вземе Ангелина! И тъй като съм най-силен ще ви надвия всичките!
КРАЛ 2
Морето незаквасено, той вече го куса!
КРАЛ БОГДАН
Чакайте, чакайте... Първо да се почерпим. Пък после ще воювате. Сестра ми Ангелина още не е за женене.
КРАЛ 3
Ще я дадеш. Все на някой трябва да я дадеш...
КРАЛ 1
Крал Богдан да реши на кого ще я даде! И толкова!
КРАЛ 2
Но само ако това съм аз!
КРАЛ 1
Мечтай си. Тебе Ангелина даже не те поглежда!
Крал 2
Какво искаш да кажеш?!...
КРАЛ 1
Да излезем отвън и ще ти покажа. Да не цапаме залата с излишни приказки!
НАРАТОР
СКарали се, заспорили и се налютили. Хванал се крал Богдан за главата, заболяло го сърцето. От всички важни дела, които имали да уговарят те само за Ангелина мислели. Ни търговия им била в ума, нито житниците. Не ги интересували вражите набези, нито опастността, която вечно дебнела от вси страни. Затова станал и без да каже нищо излязъл. Отишъл при сестра си люто разгневен.
КРАЛ БОГДАН
Ангелино, Ангелино... Само проблеми с тебе. За тебе, сестро, земята не мирува! Да не бях имал красива сестра по-добре щях да съм. Слез в твоите подземни килери, отвори си шарените ковчези, вземи си три златни парици и иди на чаршията. Купи си здраво въже, три си купи! Осучи си ги гайтаните на белия врат и иди горе на лозята. Там на големия кестен прехвърли въжетата и сама ме отърви, сестро, от проблемите ми. Че за тебе земята не мирува!
НАРАТОР
Така й казал и тръшнал вратата разгневено. Приседнала Ангелина и горчиво заплакала.
Картина втора
Черен път към лозето на баира.
НАРАТОР
Дълго мислила Ангелина, а подир излязла на разходка в градините край крепостта и по нея веднага тръгнали пазачи. Сто мъже охрана след нея вървяли.
АНГЕЛИНА
Защо вървите по мене?
ВОЙНИК 1
Крал Богдан така нареди, ваше височество. Да пазим косъм да не падне от главата на принцесата. Някой да не те отмъкне, да не те отведат далече оттука.
ВОЙНИК 2
Принцесо, крал Богдан каза, че сега Ангелина е най-важна в цялото му кралство.
ВОЙНИК 3
Ваше величество, да ви върнем обратно в палатите на краля? Да не изкочи някоя сърна да ви уплаши.
АНГЕЛИНА
Колко мъже е изпратил да ме пазят?
ВОЙНИК 2
Сто души, принцесо. Петдесет от личната охрана на крал Богдан и петдесет конници. Има даже десет души селяни, принцесо, доброволци.
ВОЙНИК 3
Да ви върнем в двореца, принцесо. Да не се извие вятър да ви простуди.
АНГЕЛИНА
Доброволци, конница, личната охрана на краля... Искам да видя големия кестен горе на лозето.
ВОЙНИК 3
Принцесо, днес денят ще е много горещ. Да ви върнем обратно в палата да не ви стане прекалено топло?
АНГЕЛИНА
Вие ме почакайте тук. Аз ще ида сама до кестена.
ВОЙНИК 1
Слушайте всички, отиваме до кестена горе на лозето! Стройте се. Конницата в средата, доброволците най-отзад! Хайде, подредете се. По двама, по двама. Раз, два. Раз, два. Не се бутайте...
НАРАТОР
Тръгнала Ангелина към лозето. На баира имало много висок кестен и тя приседнала под сянката му. Слънцето се качило високо в небето и напекло с парещите си лъчи мъжете, които стояли встрани от сянката и се препотявали от жегата.
ВОЙНИК 3
Там ли е принцесата? Принцесата добре ли е? Какво прави под кестена?
ВОЙНИК 1
Тихо, войници! Краля заповяда да не я притесняваме!
ВОЙНИК 2
Внимание! Всички да запазят тишина! Краля заповяда тишина!
ВОЙНИК 1
Тихо! Притесняваме я! Кралят каза да сме незабеле-жими!
ВОЙНИК 2
Как да направя сто мъже незабележими?! Краля каза, краля каза...
ВОЙНИК 1
Ш-ш-ш... Тихо...
АНГЕЛИНА (пее)
Ще рече човек, че имам всичко. Всичко на земята.
Ковчедже пълно с накити трябва ли да ме радва?
Рокли, бели ризи... Корона сърцето ми не трогва.
Да бъда и аз обичана, но не в дисциплина строга.
Стоя затворена в двореца като в птича клетка.
Отлитат дните, сякаш бридам сложна плетка
и в книгите търся утеха, към свобода пролука,
но как да си щастлив не съществува наука.
Цял ден гъмжи, жужи, трепти града във глъчка.
От заран, през обяд тъй шумка докато се мръква.
И аз все гледам отстрани как пеят и танцуват.
Как се обичат, плачат и от всичко се вълнуват.
А аз внимавам, мълча, все прекланям главата -
птичка в кафез със златен обков на бравата.
ВОЙНИК 2
Нашата принцеса пее като пойна птичка... Ваше височество, много красиво пеете! Същински славей!
ВОЙНИК 3
Тихо там! Ваше височество, да ви върнем в двореца. Някоя птица може да изцапа кралските ви одежди.
АНГЕЛИНА
Птица... А има ли соколи тази година по полето?
ВОЙНИК 2
А... Ваше височество, де да имаше, но няма. Мишките са го превзели.
АНГЕЛИНА
Така си и мислех. Няма нито един сокол. Не е добра поличба.
ВОЙНИК 3
Принцесата се прибира! Всички на крак!
ВОЙНИК 1
Според теб какво има предвид принцесата? Казва, че няма соколи.
ВОЙНИК 3
Наистина няма. Никой не е виждал сокол това лято.
ВОЙНИК 2
Тя има предвид, че няма достоен, юначен мъж за нея. Това има предвид като казва, че няма сокол.
ВОЙНИК 3
Според мен принцесата има предвид, че няма решение на проблема. Това иска да каже. И лоши неща ще се случат и ще има битки. Освен, че няма соколи. Много е красива нашата принцеса. Никой не е достоен за нея.
ВОЙНИК 2
Тишина! Стройте се! Раз, два! Раз два! Конницата най-отпред! Доброволците отзад! Хайде, подредете се. По двама, по двама. Раз, два. Раз, два. Не се бутайте... Не я изпускайте от поглед.
НАРАТОР
Когато се прибрала у дома Ангелина извадила най-красивата си премяна. Копринени и бляскави одежди достойни само за крале. Облякла се в тях. Слязла в подземните си килери, отворила си шарените ковчези, взела си три златни парици и тръгнала към чаршията. Всички да я видят ослепително красива с царските й дрехи. И по нея сто мъже пак тръгнали да я пазят някой да не я отмъкне. Купила здраво въже, три ката въже купила, както брат й наредил и не разрешила на никой да й ги носи. Свечерило и тайно се промъкнала край охраната. Качила се на лозето и направила каквото е намислила.
Картина трета
Под големия кестен на лозето.
ВОЙНИК 1
Извикайте краля! Извикайте краля! Хора! Бързо! Крал Богдан извикайте на лозето под големия кестен! Бързо!
ВОЙНИК 2
Предай на краля да дойде на лозето под кестена! Тичай и предай!
ВОЙНИК 3
Предай нататъка! Кралят да иде на лозето!
КРАЛ 1
Какво крещят тези безумци? Защо тичат напред назад като пощурели?
КРАЛ 2
Викат крал Богдан на лозето. Тичайте бързо да го извикате!
КРАЛ 3
Извикайте Богдан! Това не е добре. Това не е никак добре.
КРАЛ БОГДАН
Какво става тук?! Защо всички крещят?! Какво е станало? Говорете!
КРАЛ 3
Богдане... За Ангелина е... Викат те горе на лозето.
НАРАТОР
Метнал се уплашено на коня си Богдан и право там отишъл. И какво да види. Празничната рокля на Ангелина виси вързана със здрави въжета от клоните на кестена, но Ангелина вътре я няма. Гледал Богдан и не знаел какво да мисли, нито знаел какво да каже, когато чул мъжете да си говорят.
ВОЙНИК 3
Сокол! На сокол пиле се е превърнала! Ей го горе!
ВОЙНИК 2
Да! Горе в короната има сокол! Това е принцесата!
ВОЙНИК 1
Вижте, вижте! Соколът право в краля гледа! Ангелина тебе гледа, кралю.
НАРАТОР
Огледал лицата им крал Богдан и веднага видял сред тях сестра си Ангелина. Била се преоблякла със стари дрехи. Била с невчесани коси, неумито лице, водела две кози със себе си и приведена стояла сред останалите хора.
КРАЛ БОГДАН
Ти, жено стара, видя ли какво стана?
АНГЕЛИНА
Видях, кралю. Таз заран като излизах с козите на паша видях принцесата как скочи от клона и се обеси. И още щом провисна превърна се на сокол пиле. Ей това пиле горе в дървото. Вчера го нямаше.
ВОЙНИК 1
Така е! Нямаше го!
ВОЙНИК 2
Истина е!
КРАЛ БОГДАН
Истината ли ми казваш?
АНГЕЛИНА
Политна и стана на сокол пиле, кралю, а после кацна над кралските одежди за да те види за последно.
НАРАТОР
Приближил я Богдан и въздъхнал. Сестра му била достойна не за жена на крал, а сама кралица да бъде. И никой не можел да я съди за красотата й. Поставил в ръцете й торба с жълтици и й казал.
КРАЛ БОГДАН
Виждам, че не си от нашия край. Когато идеш надалеч помни ме с добро така както аз почитам и ще помня моята сестрица. Най-красивата жена, която някога се е раждала. А сега тя стана на сокол пиле да бди над нас и да ни пази.
АНГЕЛИНА
Честит да бъдеш, кралю. И ти и твоето кралство!
КРАЛ БОГДАН
Това е чудо! Поличбата е добра! Връщайте се по къщите си.
НАРАТОР
Обърнал се да погледне отново сестра си, но тя вече не била там. Потънала в тълпата тя, скрила се сред хората и той повече не я видял. Погледнал към сокола в клоните на дървото и се усмихнал.
КРАЛ БОГДАН
Мирует, вече, земята, Ангелино. Мирует за тебе. На ви, кралеви, сокол пиле! Сега да ви видя.
НАРАТОР
Богдан не знаел, че докато била Ангелина на пазара срещнала млад и красив търговец. Богдан не знаел, че търговецът я чака долу на чаршията, за да я отведе много надалеч. И Богдан не знаел, че с трите златни жълтици Ангелина купила не въже да се беси, а свободата си. Някъде много надалеч Ангелина свалила стария изпокъсан плат от косите си и цялата й красота блеснала. Разперила ръцете си и отдолу се видели ръкавите на бялата красива риза, въздъхнала щастливо и доволно. Гледал я търговецът и очите му само в нея били. Млад и луд от любов той бил свикнал мъдро да живее, да не вдига шум в събота, да не влиза в конфликти в неделя. И винаги видра му играела на коляно и винаги му пеел славей в пазвата, но такава красота като тази на Ангелина не бил срещал досега и бил много щастлив, че пътуват заедно. Някъде много надалеч, защото тя така била поискала.
Няма коментари:
Публикуване на коментар