Безгрижен човек
линк към анализ на драматургичния текст
По предумка на приказката за риза от безгрижен човек
от книгата „Риза от безгрижен човек“
Действащи лица
ВОЙНИК 1
ВОЙНИК 2
ОВЧАР
БАБА
ЦИГАНИН
ЦАР
Първа картина
ВОЙНИК 1
Слушайте хора! Царят е тежко болен и трябва лечител! Съберете се, съберете се. Царят има нужда от добър лечител! Чувате ли? Трябва лечител, който може да го излекува. От всички краища на света лекари идват, но ни един не може да му помогне.
ВОЙНИК 2
Ей тука открих една знахарка. Не се дърпай, бабо. Върви пред мен! Ето я. Тази жена е знахарка, лечителка и акушерка. Хората казват, че само тя може да помогне на царя, друг не може.
ВОЙНИК 1
Ти ли си знахарката на тоя край?
БАБА
Е, аз съм.
ВОЙНИК 1
Лечителка, а? Да знаеш, царят вече петнайсет човека обезглави задето лъжат, че са лечители ама не знаят как да му помогнат. Ще те видим каква лечителка си. Тръгвай напред.
БАБА
Чакай! Че то какво му има на царят?
ВОЙНИК 1
Ще разбереш какво му има когато те заведем при него. Иначе кратуната хоп и айде.
БАБА
Оле... Какво ми дойде до главата! Яз не съм на нивото на царя, как цар ще лекувам? Замина ми главата, отиде ми животецът.
ВОЙНИК 2
Върви напред! Не ти ли е мъчно, че царя ти бере душа?
БАБА
Че по-ми е мъчно за мене си. Как казваш, че ще ми режете главата как да ми е мъчно за него?
ВОЙНИК 1
Все за вас си мислите. Върви пред мене!
БАБА
Ми тия хора тука кой ще им помага? Кой ще изражда
бебетата, кой ще лекува булките, старците? Те без мене не могат.
ВОЙНИК 1
Значи можеш да лекуваш. Що се боиш така?
Минават край ОВЧАР.
БАБА
Аз мога, но не всичко. А царят като слушам не търси лекар, а магьосник. Как ще му помогна аз простата знахарка? Аз магии не зная. Овчарю, овчарю кажи им.
ОВЧАР
Що чините с нашата знахарка?
ВОЙНИК 1
Водим я да излекува царя.
ОВЧАР
А-а-а... Знам я аз болестта на нашия цар. Че тя нашата знахарка не ви ли каза?
ВОЙНИК 1
Какво да ни каже?
ОВЧАР
Какво му трябва на царя. Него само риза от безгрижен човек може да го излекува!
ВОЙНИК 1
Сериозно говориш?
ОВЧАР
Съвсем сериозно. Я иди и му кажи какво ще го излекува да видите, че съм прав.
ВОЙНИК 1 (към ВОЙНИК 2)
Бързо иди при царя и му кажи какво научихме.
ВОЙНИК 2 излиза.
ВОЙНИК 1
А ти, овчарю, откъде я знаеш тази работа с ризата?
ОВЧАР
Ще ти кажа, войниче, защо да не ти кажа? Имало някога един владетел, същи изедник като нашия. И той мислел, че е най-важен сред всички хора и само за себе си мислел. Имал несметни богатства, цяло подземие пълно със злато, защото бил много алчен. Всичко при себе си взимал, не щадял хората и все за златото си говорел. От сутрин до вечер само златото му било в главата, само златото искал да гледа и карал хората си да палят факли в подземието. Слизал и съзерцавал планините от богатства докато очите му не се уморили от толкова блясък и не ослепял. Озверил се, че не вижда красотата на богатствата си и забранил жълтия цвят. Всичко, което цъфти в цвета на неговото злато трябвало да бъде изкоренено, изгорено и забранено. Мълвата за неговата жестокост се разнесла по света и затова мнозина знаят за него. Когато ослепял пратил вестоносци във всички посоки на света да търсят лекар. Но никой лекар не можел да му помогне докато не се върнал един от вестоносците и не доложил на царя, че само риза от безгрижен човек може да му помогне.
ВОЙНИК 1
И? Намерил ли е такава риза? Къде е сега тази риза?
ОВЧАР
Ех, войниче. Аз от де да знам? Та аз съм един прост овчарин. Аз ако знаех къде да открия безгрижен човек щях ли да куцукам така по баира. Пък и дали щях да му взема ризата та да му отнема безгрижието?
ВОЙНИК 1
Щом е за здравето на царя може.
ОВЧАР
Щом казваш...
ВОЙНИК 2 влиза
Царят нареди веднага да намерим безгрижен човек и да му вземем ризата.
ВОЙНИК 1
Ти, овчарю, безгрижен човек ли си? Гледам седиш си тука с овцете и нямаш никакви проблеми.
ОВЧАР
О, синко. Че как да нямам. Е лани вълците четири овци ми издавиха, че и едното куче ми се запиля. Днеска цял ден ограда съм ковал, а бирника не ме пита когато идва колко глави добитък са ми опропастили дивите зверове. Просто си взима и не остава за нас. Грижи си имам достатъчно.
ВОЙНИК 1
А ти, бабо. Ти безгрижен човек ли си?
БАБА
О, момче, аз едвам връзвам двата края. Имам една
невяста, коя пак чака дете, а синът ми е далече на гурбет. И всичко на моите плещи виси. Цяло село наглеждам. Имам си грижи колкото искаш, че и дядото трябва да вардя да не опропасти нивата, когато подпийне. Много грижи имам.
ВОЙНИК 1
Е, че къде да търсим безгрижен човек?
БАБА
Ще питате синко, ще търсите. Нали здравето на царя е най-важно.
ВОЙНИК 2
Царят каза да побързаме и да обиколим цялото царство. Бабата не му трябва. Казва, че тя не може да му помогне.
ВОЙНИЦИ излизат.
БАБА
Ей, човече, как ще ти се отблагодаря? Мехлем ще ти донеса лечебен за куцането.
ОВЧАР
Нищо не искам, но мехлема няма да ти откажа. По живо по здраво.
Втора картина
ЦИГАНИН цепи дърва. ВОЙНИЦИТЕ спират при него.
ВОЙНИК 1
Ей ти!
ЦИГАНИН
Кой? Аз ли?
ВОЙНИК1
Да! Ти! Ти имаш ли грижи?
ЦИГАНИН
Че какви грижи да имам аз?
ВОЙНИК 2
Я! Това е първия човек, който казва, че няма грижи! Един има твърде много работа, друг има болежки, трети не може да върже двата края. А този казва, че няма грижи.
ЦИГАНИН
Че какви грижи да имам? Гледам си децата, имам осем чавета. Сека си дърва в гората, нямам никакви грижи. Сутрин ставам, умивам си лицето. Натирям ги да се къпят и после хващам пътеката към гората. Цял ден блъскам чворове и пънища, сека както са ме учили. Мъдро, но упорито. Следобед дремна малко на сянка и пак почвам. До вечерта работя и после товаря на гръб дървата и ги карам по къщите на хората. Грижи нямам.
ВОЙНИК 1
Ти да видиш!
ЦИГАНИН
И да гледам и да не гледам, тъй си е.
ВОЙНИК 2
Бързо! Кажи му да си даде ризата!
ВОЙНИК 1
Свали си ризата и ни я дай! Царят я иска!
ЦИГАНИН
Аз хубаво да я сваля, ама аз и риза нямам... Тъй, че много здраве да предадете на царя. Някой ден като се замогна ще му пратя една риза. Щом до моя гол гръб е опрял...
ВОЙНИК 1
Като нямаш риза тогава какво имаш?!
ЦИГАНИН
Имам тука един потник...
ВОЙНИК 2
Да си даде потника тогава!
ЦИГАНИН
Ма аз с него работя... Него не го давам!
ВОЙНИК 1
Без него ще работиш. М... (помирисва) Бая си поработил. Сваляй!
ЦИГАНИН
Няма да стане. Аз без потник не работя!
ВОЙНИК 2
Айде, айде. Да сваля.
ВОЙНИК 1
Свалай потника!
ЦИГАНИН
Главата ми отрежете потника не си давам!
ВОЙНИК 2
Я път този! Води го при царя! Тръгвай напред! Намерихме един безгрижен, а той не дава! Сега ще видиш ти...
Трета картина
Тронна зала в двореца, ЦАРЯТ охка и пъшка на трона си. Влизат ЦИГАНИНЪТ, ВОЙНИК 1 и ВОЙНИК 2.
ВОЙНИК 2
Царю, водим ти безгрижен човек!
ЦАР
Къде му е ризата? Донесете ми я!
ВОЙНИК 1
Той твърди, че няма риза, ваше височество.
ЦАР
Претърсете го!
ВОЙНИК 1 и Войник 2 се споглеждат и отиграват нелепо претърсване.
ВОЙНИК 2
Няма риза, ваша чест. Има само потник.
ЦИГАНИН
И не го давам!
ЦАР
Я! И смее да ми говори! Я кажи, безгрижни човече, защо не си даваш потника? Казаха ми, че ти си единственият безгрижен човек в цялото царство!
ЦИГАНИН
Така е, ваше величество, но по пътя насам натрупах много грижи на душата си. Само потника ми носи здраве. Искам да ви го дам и да оздравеете, но вече не съм безгрижен човек.
ЦАР
Я! Че как тъй?
ВОЙНИК 2
Не лъжи. Нищо не сме му направили, ваше величество.
ЦИГАНИН
Царю, по пътя все мислех за децата си.
ЦАР
Че какво им има?
ЦИГАНИН
Гладни са, царю, кой ще ги нахрани мен като ме няма?
ЦАР
Ние ще ги нахраним! Намерете децата му и ги нахранете!
ЦИГАНИН
Дрехите им ще се скъсат, голи и боси през зимата как ще се оправят, грижа са ми. Какво като аз съм здрав, ако те са болни?
ЦАР
Облечете децата! И им дайте по един лев да имат за
празник!
ЦИГАНИН
Грижа са ми къде ще живеят.
ЦАР
Как къде?! Тук в двореца! Дайте им по два лева да си имат. Чакай малко! Ти колко деца каза, че имаш?
ЦИГАНИН
Осем, ваше величество. За да се излекувате трябва да нямам никакви грижи.
ЦАР
Осем казваш... Това са много деца...Ще ти кажа какво. Ще им дам голяма хубава къща. На два етажа! Нямаш вече за какво да се грижиш. Свайляй потника.
ЦИГАНИН
Ех, царю. Паднаха всички грижи от гърба ми, но когато ти го дам гол ли ще ходя? Аз къде ще се дяна? Какво ще правя?
ЦАР
Донесете му дрехи! Ще идеш при децата си.
ЦИГАНИН
И нова брадва, царю. Давам ти здравето си.
ЦАР
Донесете нова брадва!
ЦИГАНИН
И едно конче. Когато стана болнав да ме носи в болестта ми.
ЦАР
Докарайте му кон! Най-хубавия! Сваляй потника.
ЦИГАНИН
Ех, царю, колко си щедър. Много искам да оздравееш. Запомни, дрехата от безгрижен човек не трябва да се пере, не трябва да се сваля. Тя е специално лекарство.
ЦАР
Друго?
ЦИГАНИН
Ефектът няма да дойде веднага, тя ще те лекува във времето.
ЦАР
Колко дълго?
ЦИГАНИН
Колкото е необходимо, царю. Виж какъв съм як, здрав и силен. И с колкото повече безгрижни хора имаш взимане даване толкова по-здрав ще ставаш. Такава е магията на безгрижието. Не трябва с болни да се занимаваш.
ЦАР
Хм... Друго?
ЦИГАНИН сваля ризата, леко се превива, кашля
Ами това е. Ох. Дадох ти здарвето си. Уморих се...
Болежките ме напънаха...
ЦАР
Махнете го оттука!
ЦИГАНИН
Да си жив и здрав царю, не я сваляй от гърба си. Вечно ще живееш.
ЦАР
Да, да... Облечете ме!
ЦИГАНИН излиза.
ВОЙНИК 1
Как се чувствате царю?
ЦАР
Много по-добре. Сигурен бях, че ще намерите безгрижен човек. И аз взех неговото здраве. Срещу няколко лева и един кон! Какъв глупак!
ВОЙНИК 1
Да, царю, действително е така. Видях го на излизане, едвам ходеше и се метна на коня да го носи, защото не можеше да си стъпи на краката.
ЦАР
Ето затова аз съм цар, защото съм по-умен! Каква е тази миризма?!
ВОЙНИК 1
От лекарството е, ваше величество.
ЦАР
А... Донесете рози! Хиляда рози! Аз винаги намирам решение...
Четвърта картина
На път за къщи. ЦИГАНИНЪТ пее и танцува, пляска доволно с длани
ЦИГАНИН
Колко е важно човек да е безгрижен!
Иде някой пита - нека ми завижда!
Имаш ли грижи, ядове, болежки?
Нямам човече, ни леки, ни тежки!
Имам си тука осем деца, добри чавета,
имам си ги - и момичета, и момчета.
Вика дай си потника—не давам!
Главата отрежете, потника не давам!
А царя се оказа най-големия глупак,
Че подхвана да изнудва бедния чиляк.
Ей тука дрънка златото в дисагите
И кон красив слугите му ми дадоха.
Още утре всичко туй аз ще продам
че няма да иде помощта на царя зян.
На гол гръб метнах царските одежди
Гледат ме слугите под смръщените вежди.
Колко е важно човек да е безгрижен!
Иде някой пита - нека ми завижда!
Имаш ли грижи, ядове, болежки?
Нямам човече, ни леки, ни тежки!
Няма коментари:
Публикуване на коментар