Безгрижен човек - анализ и интерпретация на пиеса

Какъв е сюжета

Действието се развива в четири картини. Времетраене около 45 минути.

линк към драматургичен текст

В първа картина хората на царя са изпратени да търсят лечител за болестта му. Те разпитват из селата и подюрчват една знахарка да ходи с тях в двореца. Казват й, че много лечители са били обезглавени и бабата се вайка. Край пътя срещат овчар, който спасява бабата като казва на войниците, че единственото, което може да излекува царя е риза от безгрлижен човек. Войник отива до двореца и се връща с новото нареждане на царя. Сега той не търси лечители, а безгрижен човек. Бабата и овчарят не са безгрижни.

Във втора сцена войниците откриват един дървар циганин, който приветливо ги поздравява. Той им казва, че е безгрижен и войниците веднага му искат ризата, но циганинът няма риза. Само потника на гърба си, с който работи. Те му искат потника, но той не го дава. Войниците са принудине да го заведат при царя си.

В трета картина царят е заинтригуван защо циганинът не си дава потника и човекът обяснява, че този потник му държи здраве. Без него ще се разболее. Царят веднага го иска, но циганинът обяснява. Аз бях безгрижен, но вече не съм. Сега са ме налегнали грижи за децата ми. Какво ще ядат, какво ще облекат, ако брадвата се счупи - изнудва царя и царят дава. дрехи, левове, кон, къща. Накрая циганинът си сваля ризата и е напъден да си ходи. Царят е доволен, че е взел здравето му евтино. 

Четвърта картина е кратка, само един похлупак. Циганинът върви по черния път, танцува и пее как е надхитрил царя. Как още утре ще продаде царските дрехи, коня и всичко, което е царско и не му трябва. Щастлив е, че ги е получил срещу един използван потник.

Анализ на сюжета

Пиесата е написана по приказката "Риза от безгрижен човек", оригиналното заглавие не е запазено, защото има отделен сюжет под това име. Затова тази пиеса е само "безгрижен човек". Прозаичния текст по който е написана пиесата спира в момента, в който циганинът признава, че е безгрижен и няма риза. На проза това работи добре и посланието е досатъчно ясно. В пиесата е допълнено надлъгването и подхлъзването на самия цар срещу един мръсен потник да даде кон, богатства и дрехи. Това прави пиесата по-динамична и позволява тези моменти да бъдат отиграни по интересен и комичен начин. Така пиесата е повече смешна докато изходната проза е само закачлива. 

Това е морална комедия с елементи на сатира, типична за детските постановки в българските театрални школи – проста, с хумор и ясен урок за грижите в живота, алчността и безгрижието. Идеална е за спектакъл или като част от по-дълъг сборен концерт, но може да бъде разработена и самостоятелно.

Образът на циганина е много интересен и е целенасочено оставен в автентичния си вид без да се правят опити за някаква политкоректност. Той се чувства добре в кожата си и накрая излиза победител, на хартия е описан правдиво, а при изиграване този детайл може дори да не се усети. Но ако се заобиколи се пропуска възможност за специфичен колорит, който може да бъде изведен с лекота. Като централен образ дърварят е комичен, забавен, находчив, хитър. Той открива повече смисъл в това да представя себе си като безгрижен отколкото да се жалва за всички тежести, които носи на гърба си. Негативите представя като положителни неща, което е подигравка с властта и глупостта на войниците. Те му се връзват и царят му се връзва. Така излиза, че циганинът разсъждава мъдро.

Основна идея на пиесата е, че всички хора имат грижи, особено ако живеят тежко. Колкото повече проблеми имат, колкото по-трудно се справят толкова по-малко безгрижни са. Посланието на овчарят е недвусмислено - владетел, който няма безгрижни хора в царството си заслужено е болен. Смисълът е ясен и е морално подкован.Урокът за алчността на царя е притъпен, той съществува в оригиналната книга и е разработен подробно в проза, но тук е отстранен за да се наблегне на комедията. 

Добрият хумор извира най-вече от реакциите и контраста между страха на бабата, мъдростта на овчаря и оптимизма на циганина. Фразата „нямам риза“ е класически комична и запомняща се.

Постановката е относително лесна и е с минимален реквизит - тояга, брадва, хартиен кон. Само сцената в довреца изисква царски дрехи, останалите сцени са на пътя и в гората. Езикат е разговорен и автентичен. В него има диалектни елементи, които му придават народностен характер - смес между царското и селяческото. Това работи в детския сюжет. Децата лесно ще вникнат в ролите и ще разпознаят архетипи.

Пиесата търпи добавяне на песни и разширяване. Песен за грижите, циганска мелодия ици царски инструментални декорации. Много атрактивен би бил танц с цепене на дърва в началото на втора сцена преди войниците да открият циганина. И е логично сцената да започне така. 

Ако пиесата се играе от училище или школа е перфектна за 4–7 деца + няколко в хора.  

Обща характеристика

Жанр: Народна приказка-комедия, морална пиеса за деца
Възраст: 7–12 години (подходяща за начално и прогимназиално, с леко по-сериозен тон от предишната)
Брой действащи лица: 6 (ВОЙНИК 1, ВОЙНИК 2, ОВЧАР, БАБА, ЦИГАНИН, ЦАР). Много лесно се разширява с хор/народ/деца като фон (напр. селяни, които слушат обявата).
Брой картини: 4 
Приблизителна дължина на поставяне:
Чист текст (без паузи/реакции): 22–28 минути
С добра актьорска игра, пантомима (цепене на дърва, танци, куцане, обикаляне), реакции на публиката и малко музика: 30–45 минути

Обобщение

Много е автентична и топла пиеса с истински български дух, закачлива, комчедийна. Има достатъчна дължина и е отворена за интерпретации, художествени решения и разработка.