Тайната на хляба
Приказка на Надка за тайната на хляба
От книгата „Щурав съм“
Действащи лица
РОЗА
ДРАГАН - съпруг на Роза
ВЕЛМОЖА
МАРИЯ - съпруга на велможа
СНАХА 1 на велможа
СНАХА 2 на велможа
ДЪЩЕРЯ 1 на велможа
ДЪЩЕРЯ 2 на велможа
РАТАЙ на велможа
МАГАРЕ
Първа картина
На двора пред къщата, Роза пече хляб.
РОЗА
Всяка заран ставам и замесям хляба.
Да полежи час два по-хубав става.
Животните ме чакат за закуска.
От поглед никой тук не ме изпуска.
Малко брашенце - тесто чудесно
кога е месено и печено е пресно
Хоп –хоп във фурната и е готово.
Доде се изпече и иде ред на ново.
Влиза ДРАГАН.
РОЗА
Мили съпруже, хлябът е топъл, току що го извадих от пещта.
ДРАГАН
Ухае на уют. Роза, твоят хляб е най-благият, който съм опитвал.
РОЗА
Ето, седни. Сега ще донеса шарена сол. Бягай коте! После ще ви дам! Как са се наредили и гледат към трапезата!
ДРАГАН
Те за твоя хляб ли се редят? Кози, крави, кокошки! И котката? Бягай да гониш мишки! А... Булка, много ги глезиш. И това магаре как те гледа... След малко ще заплаче.
РОЗА
Той така си прави. Ей там застава и си чака парченце хляб. Ето, вземи шарена сол и лютиви чушлета.
ДРАГАН
Седни, булка, седни малко.
Роза сяда, влиза ВЕЛМОЖА и оглежда масата. РОЗА става права.
ВЕЛМОЖА
Ах... Хлябът е топъл...
РОЗА
Сирене да донеса...
ДРАГАН
Какво те води, чорбаджи, в моя скромен дом?
ВЕЛМОЖА къса от хляба, опитва го.
Да ви нагледам. Ммм... Добре сте.
ДРАГАН
Заповядай, седни.
ВЕЛМОЖА
Да... Да. Добре сте. Ако дойдеш до чифлика, Драгане, ще ти дам съдове за каялдисване.
ВЕЛМОЖА излиза, влиза РОЗА.
РОЗА
Нося сиренето... А. Тръгна си.
ДРАГАН
Особен човек е. Не ми харесва. Идва да оглежда. Не му стига, че има всичко та дири на хората по къщите какво да им измъкне. Аз тръгвам към гората на работа.
РОЗА
Чакай, в кърпа да ти сложа хлебец, сиренце, две чушки. Не окъснявай, върни се на време.
ДРАГАН я целува по бузата, взима вързопа и тръгва.
РОЗА
Моят мъж ми добър човек излезе.
Тук всички ни добре ни гледа.
Сутрин преди да поеме да го изпреваря
бързам вързоп за обед да му направя.
Вързопът утринно на масата го чака.
Прибира го и мята на глава калпака.
Всяка заран тръгва на труд честен.
Цял ден го няма и се връща с песен...
РАТАЙ мята торба на главата на РОЗА, сграбчва я и я отвежда.
РОЗА
Пуснете ме! А-а! Какво искате от мен!? Пуснете ме веднага!
РАТАЙ
Тихо, жено! Ей как рита...
Втора картина
Кухнята на чорбаджията. Вътре са МАРИЯ, СНАХА1, СНАХА 2, ДЪЩЕРЯ 1, ДЪЩЕРЯ 2 и ВЕЛМОЖАТА. Ратай маха торбата от глават ана РОЗА.
РОЗА
Какво искате от мен?! Защо ме довлякохте тука?! Веднага ме пуснете!
ВЕЛМОЖА
Ти ще ми кажеш каква е тайната на хляба, който печеш.
РОЗА
Тайна? Няма тайна. Хляб като хляб.
ВЕЛМОЖА
Не. Твоят е различен от хляба, който ми пекат тук. Какво слагаш вътре?
РОЗА
Същите неща слагам като всички останали. Брашно, яйца, водичка, млекце... Нищо различно не правя.
МАРИЯ
Лъже! Сигурно го меси по-дълго.
РОЗА
Меся го.
МАРИЯ
Да покаже!
РОЗА
Ето. Взимам една паница...
МАРИЯ
Чайкай! Аз ще меся заедно с теб. Взимам си паница, сипвам брашното. И сега какво?
РОЗА
Слагам водичка, малко солчица, малко олийце, едно яйце, малко квас и меся.
МАРИЯ
Месиш колко? Я да вида как го бъркаш. Мръдни си
ръката, не виждам! Я? Така. Бъркам, това всички го знаем! Какво друго правиш?!
РОЗА
Това е. Ако имам сода, слагам оцет. Ако имам мая слагам малко сода за баланс.
МАРИЯ
Нещо не ми казваш. Пък мая, пък сода, пък квас. Какво слагаш вътре? Каквото имам. Ако имам винен оцет слагам от него, ако имам ябълков още по-хубаво. Тестото става по-бухнало. Ако имам мазнина слагам малко и хлябът става по-крехък. Ако нямам яйца не слагам. Те кокошките през зимата не снасят толкова много. Но все по едно яйчице се намира.
МАРИЯ
Пък така, пък онака. Сега защо не сложи захар. Ние слагаме и захар.
РОЗА
Да, и захар слагам. Сега забравих. Слагаме малко захар и започваме да месим.
МАРИЯ
Ето, ето. Тя лъже. Крие си тайните.
РОЗА
Няма тайна. Меся тестото и го оставям да си почине. След час ще го поставя във фурната и това е.
МАРИЯ
Да видя. Я? Така. Поставяме го. Защо само час? Не
трябва ли два часа да втасва?
РОЗА
Зависи какво е времето. Ако е зима втасва по-бавно, ако е лято втасва по-бързо. Когато времето е влашно и хлябът става по-мокър. Когато вали дъжд навън му слагам повече брашно за да изпръхне повеече, защото въздухът е влажен. И коричката му става мека. А когато е горещо лято коричката става хрупкава.
МАРИЯ
Ти не ми ги обяснявай тия на мене. Мина достатъчно време. Печи!
РОЗА
Добре. Слагаме го да се опече и... Готова. Ето го хляба. Постави сега и твоят.
МАРИЯ
Пъхнала съм го вече! Какво надничате?! Гледайте какво прави, че по-бързо да се маха оттука!
ДЪЩЕРЯ 1
Ама майко, нали трябва всички да се научим?
МАРИЯ
Мълчи! Ето, вадя го хляба и сега?
РОЗА
Това е. Няма друго.
СНАХА 1
Ама майко, нейният хляб стана по-мек от твоя. Тя лъже!
ДЪЩЕРЯ 1
Виж, нейният хляб е ароматен и пухкав. Я да го опитам...
ДЪЩЕРЯ 2
Отчупи едно парче и на мен!
СНАХА 1
М... Вкусен е.
МАРИЯ
Я да видя! А моят е глетав, мокър и спихнат. Тази малка лъжкиня ни прави за смях тука. Бързо кажи! Нещо направи по различен начин!
СНАХА 2
Тя прави нещо, което не ни казва. Сигурно го е месила по-дълго.
СНАХА 1
Сигурно го бие тайно в масата.
ДЪЩЕРЯ 1
Сигурно го удря и ние не виждаме.
ДЪЩЕРЯ 2
Може да го щипе...
СНАХА 1
Сигурно го премята по различен начин.
ДЪЩЕРЯ 1
Аз видях! Тя го прегъна и не веднъж, и не два пъти. А накрая сложи и кърпа отгоре!
РОЗА
Но... Но...
МАРИЯ
Какво но? Какво пелтечиш несвързано? Какво криеш от нас? Прегъна ли го тестото?
РОЗА
Понякога го прегъвам, понякога само веднъж, а понякога много пъти.
СНАХА 1
Тя го удари в масата!
РОЗА
Така е. Ох... Понякога го удрям в масата. Понякога само веднъж, а понякога много пъти...
ДЪЩЕРЯ 2
Тя сигурно може да го направи и още по-хубав, но сега крие тайните си. И за кърпата нищо не каза!
РОЗА
Нямам тайни. Понякога го пека веднага както днес, а понякога го оставям да си почива и да втасва. Всеки ден хляба ми е различен. А кърпата я сложих за да не изстива.
ДЪЩЕРЯ 1
Аз зная как се прави хляб! Сега ще ви покажа.
СНАХА 2
Аз видях, тя го натискаше ей така. С китката надолу, а
пръстите й сочеха към вратата.
СНАХА 1
Значи пръстите трябва да сочат винаги към вратата като се меси хляб.
ДЪЩЕРЯ 2
Мръдни се. Направи място за мене! Не, аз видях. Тя ей така го месеше! Първо отляво надясно, а после отдясно наляво.
СНАХА 2
Я пък да се мръдна. Аз първа бях тука! Ти кой ще щипеш!
ДЪЩЕРЯ 1
Майко тя ме оскуба!
МАРИЯ
Месете, месете да видя какво сте научили. Айде сега опечете да видя! Я? Не става. Не става! Не става! Ужас олелия! Ти щерко ръцете на кръста ли ги държа докато меси?
СНАХА 2
Ама нали тя така каза... Тя е виновна!
Влиза велможа, опипва хлябовете.
ВЕЛМОЖА
Това ли сътворихте, бре?! Роза, щом не желаеш да кажеш каква е тайната ти ще стоиш тук докато не си признаеш. А вие?! За нищо не ставате!
ДЪЩЕРЯ 1
Тя е виновна!
СНАХА 2
Тейко, наистина тя е виновна!
ВЕЛМОЖА излиза, а снахите щипят и скубят РОЗА.
МАРИЯ
Кажи. Веднага кажи!
РОЗА
Спрете, спрете. Не ме скубете, ох... Не ме щипете! Моля ви... Да опека още един и ще видите какво правя...
МАРИЯ
Айде почвай!
РОЗА
Ето. Почвам отначало. Взимам брашно.
СНАХА 1
Брашно. После?
РОЗА
Слагам сода, сол, захар.
ДЪЩЕРЯ 1
Така? Сега водичка, добре... Едно яйце.
МАРИЯ
Сега бъркайте! Сега месиме.
РОЗА
Месиме. И сега удряме хляба в масата.
МАРИЯ
Удряме!
СНАХА 1
Ей! Малката, удари ме през ръката!
ДЪЩЕРЯ 2
Защото са ти криви пръстите! Къде се буташ в мене!
МАРИЯ
Удряйте хляба, не се бийте помежду си!
РОЗА
Поне сто удара.
МАРИЯ
Сто, сто задължително!
РОЗА
И задължително кърпа. И задължително да се омеси от предната вечер. И трябва брашното да се пресее. И трябва...
СНАХА 2
Всичко, всичко да си каже! Да й узнаем тайните на беднячката!
ДЪЩЕРЯ 1
И после ще я нарежем на парчета и ще нахраним прасетата с нея.
СНАХА 1
Ха! Та тя и кокошките няма да засити! Татко има сто кокошки, ако искаш да знаеш! Сега като се науча да пека хубав хляб татко ще те прати в краварника да спиш и всяка заран ще ни храниш кокошките. За друго не ставаш!
ДЪЩЕРЯ 1
Слугинята да види какви са ни добрички петлите. С тия нокти...
СНАХА 2 забива сатър в масата.
У-у-у... Ужасни нокти. И как кълват с клюновете. Само на супа!
МАРИЯ
Стига! Печете си хлябовете! Вадете! Я да видя... Влажен, глетав, спихнат, и този не става. Я да видя на гостенката хляба! Ха-ха-ха! И тя дошла мене да учи как хляб се пече! Това хляб ли е, ма слугиньо?! То като тухла...
РОЗА
Аз... Не зная защо така стана... Аз...
МАРИЯ
Утре пак! Хващай се да изчистиш кухнята, че ми омърля всичко! И после да идеш да нахраниш добитъка с коматите. Това и прасетата няма да го ядат... Ти си виновна!
ДЪЩЕРЯ 1
Ти си виновна! Чисти! Чисти!
СНАХА 1
Тя е виновна. Каква кочина направи!
Всички излизат, РОЗА остава сама, чисти и плаче.
Трета картина
Кухня, РОЗА, МАРИЯ, ДЪЩЕРЯ 1, ДЪЩЕРЯ 2, СНАХА 1, СНАХА 2 месят тесто. Влизат ВЕЛМОЖАТА и РАТАЙ.
ВЕЛМОЖА
Не се ли научихте, бре, един хляб да ми опечете!
МАРИЯ
Пече се! Ето го. Излиза от фурната.
ДЪЩЕРЯ 1
Този е моят!
СНАХА 2
Не е вярно! Това беше моят! Дай си ми го. Не ме скуби!
МАРИЯ
Млък. Подредете хлябовете на трапезата. Ето, мъжо, докъде ни докара твоята слугиня!
ВЕЛМОЖАТА оглежда хлябовете, стига до РОЗА
ВЕЛМОЖА
Подиграваш ли ми се? Какво е това? Това хляб ли е?
РОЗА
Всичко им казах, всичко направих както трябва. Не
зная защо така става...
ВЕЛМОЖА
За нищо не ставаш! Безполезна си! Само си загубих времето с тебе да те хваля! Храня те, подслонил съм те, а ти се гавриш с трапезата ми! Марш от тука! Изхвърлете я!
РОЗА
Но аз...
ВЕЛМОЖА
Изхвърлете я на улицата! Махай ми се от очите, несретница такава!
РАТАЙ сграбчва РОЗА и я бута към вратата, Роза пада на земята.
РАТАЙ
Айде, махай се. Отивай си.
МАРИЯ
Махай се!
СНАХА 1
Трябваше да я задържим да ни слугува.
ДЪЩЕРЯ 2
Трябваше да нахраним добитъка с нея...
РОЗА сваля забрадката, разплаква се и излиза.
Четвърта картина
Пред къщата на РОЗА, ДРАГАН седи на масата.
ДРАГАН
Защо се връщаш?
РОЗА
Как защо... Това е моят дом.
ДРАГАН
Друго чух аз. Че си предпочела на оня богаташ хляб да печеш, слугиня да му ставаш.
РОЗА
Това не е истина...
ДРАГАН
А хляб пече ли му?
РОЗА
Да...
ДРАГАН
Нямам повече какво да кажа.
РОЗА
Чакай... Нека ти обясня...
ДРАГАН
Няма какво да ми обясняваш!
ДРАГАН излиза, РОЗА плаче.
Пета картина
РОЗА поставя хляб на масата, ДРАГАН наднича във вързопа, мръщи се и излиза без да го вземе. РОЗА го гледа натъжено. - Тази сцена може да се повтори няколко пъти, а може и да отпадне.
Шеста картина
Пред къщата, На масата има вързоп. ДРАГАН спира и наднича, мръщи се и подминава. МАГАРЕ наднича.
РОЗА
Няма ли да го вземеш? Не се сърди! Опехох ти хляб...
ДРАГАН
Че това хлябли е?
РОЗА
Всеки ден по-зле става. Меся, пресявам брашното, моля го, говоря му на хляба и нищо... Не става и не става... Не се сърди толкова.
РОЗА гледа към ДРАГАН, а МАГАРЕТО я издебва и краде вързопа.
РОЗА смее се
Чакай! Чакай Магаренце! Хляб ли искаш, море, веднага ще ти опека. Само не яж плата, че ще ти стане лошо... Ах как ми бягаш! Чакай да те настигна.
РОЗА и МАГАРЕТО се гонят, тя го настига име взима вързопа.
РОЗА
Не. Този хляб не е хубав. Ела да видиш сега какъв ще ти
опека! Гледай сега!
РОЗА меси на двора, мята брашно във въздуха, смее се, пее. МАГАРЕТО я гледа.
РОЗА
Гледай сега как пресявам брашното, пухкаво брашенце. Хайде да ги зарадваме! Сега ще видиш как ще се пропиее с нашата магия! Хайде миличък, добре те замесих, виж как те голя, стани пуфкав и вкусен, ароматен и сладък! Виж как всички в нас гледат, нали няма да ги разочароваме. Магаренцето пак се просълзи. Искаш ли хлебец, а? За вас го пека. Прекрасен ще стане. О, това теле наднича ли там? Я да видим как се опече, слагаме го, вадиме го!
РОЗА целува опечения хляб и дава магаренцето.
РОЗА
Видя ли! Ето това е хляб. Ето, ххапни си. Сега ще дам и на другите. А? Какво мислиш? Хубав е нали?
ДРАГАН се връща от работа, гледа РОЗА и се смее. Подминава я, а тя го сочи.
РОЗА
Виждаш ли, магаренце. Това е един сърдитко. Голям сърдитко. Нищо, ще му мине.
Седма картина
ДРАГАН минава покрай масата, върху нея има вързоп. Понечва да го опдмине, но спира и помирисва. Наднича вътре се оглежда. Подпира се на масата.
ДРАГАН
А де... Подмини го де...
ДРАГАН се озърта, слага вързопа в торбата си и излиза.
РОЗА влиза с МАГАРЕТО
РОЗА
Видя ли? Казах ти, че ще му мине. Рецептата за добрия хляб трудно може да се обясни. Всичко е в отношението и обичта. Дори и хлябът.
Няма коментари:
Публикуване на коментар