Какъв е сюжета
Действието се развива в шест картини. Времетраене около 45 минути.
В първа картина цар Андрей среща момче край пътя и го подучва да заложи съседно царство на карти. Момчето губи залагането и цар Андрей го качва на кон да ходят да си иска новопридобитите имения.
Във втора картина двамата пристигат при цар Стефан, съобщават му, че именията са проиграни на карти и цар Стефан иска нова игра за да си възстанови царството. Възниква идеята момчето също да играе като заложи царството на Петър. Момчето залага и веднага губи царството на Петър. Стефан и Андрей се мятат на конете да ходят да искат придобивките си, и момчето тръгва с тях.
В трета сцена пристигат при цар Петър. Той научава какво се е случило и иска нова игра, в която на момчето се възлага да заложи царството на Михаил. По същият начин момчето губи и по същият начин всички тръгват да си искат царството.
В четвърта картина всички те пристигат при Михаил, който предлага да се заложи царството на Ванчик, защото е голямо и хубаво, има превъзходна конница. Момчето залага, губи и всички тръгват към царството на Ванчик.
В пета картина всички пристигат при цар Ванчик и щом научава какво е станало той иска нова игра и възможност да си спечели царството обратно. Възниква идеята момчето отново да играе, но този път да залага дъщерята на Ванчик, защото принцесата е за женене. Започва дълга игра, царете съвсем се объркват и накрая заспиват уморени. На сутринта слугите им съобщават резултата - всички са си върнали именията, принцесата е спечелена от цар Петър, а момчето е събрало пет царски ризи. Царете си тръгват и още на следващия ден в законниците си вписват, че царството не може да бъде залагано на игри, нито ризата на царя, нито могат да се правят каквито и да било залагания. Като един от тях добавя точка - с едно изключение. Ръката на царската дъщеря може да бъде залагана, но само ако спечелилият я вземе и останалата част от принцесата.
Анализ на сюжета
Това е оригинална, много забавна и нетипична адаптация по детска приказка. Представлява нещо като абсурдна комедия със силно комични повторения, има елементи на фарс и поука за децата. Всяка сцена повтаря един и същ мотив с проиграването на царството от първото раздаване, но се въвеждат нови царе и нови шеги. Децата се кикотят на повторението. Механизъма е ясен и лесен за проследяване. Залагане на карти, загуба, пътешествие с цел усвояване на печалбата, ново залагане, ново пътешествие, ново царство, ново залагане. Вместо решение се получава задълбочаване на проблема, а нехойството на царете и престореното неглижиране на крайния резултат, който предполага тежки конфликти води до абсурдността на ситуациите. Царете демонстрират пренебрежение към тежестта на проблема, което кореспондира на съвета даден от цар Андрей още в началото. Печели онзи, който мами. Гледай сега как се прави. И започва действието. Тоест пиесата показва на момчето по какъв начин царете придобиват и губят и накрая получава най-важния урок - царете винаги печелят. Затова никога не сядай да се надиграваш с тях, защото ще те измамят. Тази поука представена през призмата на средновековен сюжет е актуална до днес. Вписана в средновековието тя е смешна, ако беше вписана в модерен контекст щеше да е трагедия.
Защо работи добре за деца? Защото през смях и комични ситуации насочва вниманието им към опасностите, които се крият зад хазарта. Всяко залагане може да доведе до загуба на всичко. В приказката се намира решение, но то е чрез измама. Тоест веднъж завъртян порочният кръг на залаганията повличат нови и нови залагания. Което кореспондира на самата истина в реалния живот. Колкото повече залагаш толкова повече трябва да залагаш за да се измъкнеш, а казиното винаги печели. Така, че тук не говорим за морализаторство, а за акълобриданка. И ако поантата е добре изведена чрез актьорската игра - не залагай, не играй срещу казиното тогава това е съвсем достатъчно.
Много е важно как са представени кралете. Те се усмихват, приветливи са, демонстрират спокойствие, но мимоходом отправят заплахи. Ще те бедим, ще те колим, ще те хвърлим на крокодилите. И много важно цар Андрей предлага своята помощ. Той казва на момчето, че ако го хвърлят на крокодилите той ще му помогне като го убие. Което е абсолютна глупост. Тя звучи смешно, но там някъде зад смеха е огромната доза истина. Силният на деня, който лично те е вкарал в проблемите ти, подлъгал те е вътре, подмамил те е, подхлъзнал те е ти предлага решение, което не е никакво решение. Царят мисли само за себе си и няма да си развали отношенията с другите царе заради едно обикновено момче. Тук посланието е много мощно и е хубаво да се подчертае при игра.
Има още един момент, който може да се акцентира. Когато накрая Стефан и Ванчик се разбират Стефан да вземе принцесата Ванчик натъртва, че това означава празненства, но това означава и търговски спораземуния. Отговорът на Стефан е съвсем точен "не съм и очаквал друго, друже". Тоест Стефан казва на глас това, което се подразбира, а именно че принцесата ще му излезе скъпо, но той е готов да плати цената за нея и може да си го позволи. също така това подчертава колко подмолни са в сърцевината си отношенията между царете. На повърхността те са ведри, усмихнати, но на заден план има едно постоянно надиграване, мерене и съществува подмолно тържище на интереси. Това е ключов детайл и е хубаво да се подчертае. Те не са толкова безобидни колкото дават вид с шегите и глупотевините. Тази реплика е сигнал и, че при едно лошо стечение на обстоятелствата малкият фокус с разиграването на царства много бързо може от комедия да се превърне в трагедия.
могат да се добавят песни за коригиране на дължина, ако се търси разширяване. "Проиграх си царството", танци с карти, танц на царските ризи или танц на самите царе. короните може да са миниятюрни, а може да са огромни.
Текстът е заложил на бързи реплики като схватки, осве някои изключения няма много обяснения каков се случва и акцентът е оставен на актьорската игра. За да не стане повтаряемостта досадна са необходими артистични решения. Тя е необходима за да наслои усещането за спирала надолу, но има нужда от разведряване през декорите, артистичните решения, сценографията, музиката, танци или други елементи, за да зазвънти. За да може да извади комедията напред.
Хиперболизирането може да се използва като ключ към комедията и окарикатуряването на кралете ще внесе огромна свежест. Момчето остава невинно, младо, подлъгано. То не се възхищава на кралете, то се съобразява по принуда. То печели пет кралски ризи като компенсация за неприятното изживяване, това е утешителната му награда и в същия момент има отново заплаха. Един слуга пита дали да не хвърлят момчето на крокодилите за да си върнат царете ризите, но Ванчик подхожда стратегически хлъзгаво. Не, нека ги задържи. Защото вниманието му вече е в търговските спорацумения със Стефан и момчето не му е интересно. В крайна сметка всичко това започнало с момчето е изгодно за Ванчик и той еготов да загуби една зарска риза като израз на равновесно благо.
Може да се добави песен след всяка загуба на царство, ведра, забавна.Това ще вдигне ритъма и настроението нагоре.
Обща характеристика
Възраст: 6–12 години (може и по-малки с добра режисура, но хуморът е по-скоро за училищна възраст)
Брой действащи лица: 8 основни (5 крале + Момчето + 2 Придворни). Лесно се разширява с допълнителни придворни, стража, слуги и т.н.
Брой картини: 5
Приблизителна продължителност на поставяне:
Чист текст (без песни/танци/паузи): 20–25 минути
С добра актьорска игра, реакции, пантомима на картите и реакции на публиката: 30–40 минути (идеално за детски спектакъл)
Ако се добавят песни и музика – до 45 мин.
Обобщение
Пиесата е свежа, забавна и позволява интерпретации.
Няма коментари:
Публикуване на коментар