Какъв е сюжета
Действието се развива в три картини. Времетраенето на постановка около 25 минути.
В първа картина момъкът Гергин наднича над дувара и оглежда мома Бояна, която се излежава на припек. Той се навива, че много я харесва и иска да е късметлията. Майката на Бояна го вижда, сгълчава го да не се връща, а след това кара дъщеря си да стане и да помогне с къщната работа. Бояна има теория за себе си, че тя не е създадена за работа, а за гледане и възхищение.
Във втора картина Гергин пак наднича над дувара и се навива колко много иска да му се отвори късмета с тази девойка, че му е много приятно да я гледа. Майката го кани да влезе, черпи го и му казва, че му дава дъщеря си. Гергин е сконфузен, но радостен, че си е взел хубавица.
В трета картина Бояна пас ке излежава, но вече е в двора на Гергин и той я подюрчва да стане и да свърши някаква работа, но Бояна настоява, че тя не е за работа, а за гледане. И проблема, че я оглеждат минувачите не е в нея, а в това, че Гергин е беден и зинът му е нисък. Гергин вижда, че един съсед наднича и го кани да влезе, да огледа булката и да я вземе, но другия практично отговаря, че е твърде мързелива. Той само си гледа.
Анализ на пиесата
Защо сюжетът става възможен през надничането? Това е защото Бояна е млада жена и е красива. Хваща окото казано разговорно. Пиесата си поставя за цел да покаже, че това не е достатъчно. така надничането, излежаването са ключовите фундаменти за да може да се изгради посланието.
Тъй като това е модерен наратив, но с народен, фолклорен характер бита на селото ще бъде удачно да се украси и с фолклорни мелодии - песента на гайда, дудук, гъдулка, тъпан за предстоящата сватба във втора част или красива народна песен. Това дава възможност за участието на деца от фолклорни състави и организирането на действието около красотата на селото. Защото намеренията на момъка, красотата на девойката са положителна част от историята. Ритъмът на музиката тук е ключов, защото кореспондира на намерението и демонстрира ярко разочарованието на момъка Гергин. Ако накрая пак свърши с тъпан това ще е намек, че тяхната история не свършва там. Тя продължава и Гергин ще намери начин да се отърве от мързеливата Бояна.
В съвремения свят децата са много по-глезени и за тях концепцията за мързела е нещо относително както са относителни и много други категории. Една пиеса, в която героинята е отхвърлена, защото е заловена в мързел ще подразни сетивата им. Те ще се идентифицират със суетата й и щом бъде демонстриран резултатът от мързела ще побързат да скъсат тази идентификация. Тоест те ще осмислят концепцията за мързеливата девойка през нейното отхвърляне от Гергин. може да се задълбочи в тази посока с допълнителна песен, но така както е текста е относително достатъчно. Ако децата виждат надежда в красотата, но не виждат надежда в трудолюбието тази пиеса действа като коректив.
Социалните архетипи са ясни, категорични, представени се през едно отнесено някъде във времето "било+, но се отнасят повече до съвремието отколкото до миналото. В миналото доста по-рядко се е намирала девойка, която не иска да работи. Например ако пиесата е била играна преди сто години публиката ще е повече озадачена на кого му е хрумнало такова нещо и отде е успял да си я намери такава. Сигурно градска мома трябва да е. Защото това си е културен пласт, който съществува и до днес - градската мома е по-глезена и по-мързелива от селската. Така, че наратива е облечен в едно неопределено минало, но принадлежи повече на настоящето.
Фолклорният кумор е силен и е пропит от яснота. При сценично решение това е комедия притча като фолклорна хипербола. В нея са показани архетипа на мързеливата хубавица и завалията, който се е почувствал късметлия. Изобличаването на мързела като нежелано качество обръща перспективата на хубавицата. Бояна не е директно наказана, тя просто става нежелана. Тоест тя е наказана индиректно чрез обезценяването на нейната красота. Гергин не се чувства възнаграден от съдбата, а излъган. Майката е най-прагматична. Тя оценява поведението на дъщеря си реалистично и възклицава недвусмислено "голямо гледане ни чака с тебе". Съседът като представител на външния свят, на обществото поставя трезва и безмилостна оценка. "освен за гледане за друго не става". Тоест смисълът се изгража последователно пречупен през различните кули на наблюдение.
В пиесата е разгледана и разнищена красотата като социален капитал. В съвремения свят това е ключов фактор в самоопределението, самореализацията, тенденциозен социален проблем и той се монифестира както през социалните мрежи така също и в реалния живот. Девойките мислят повече за това как изглеждат отколкото за това какво събират в умовете си или с какво могат да бъдат полезни. В съвремения свят красотата като социален капитал е издигната на пиадестал. И затова Бояна не работи, не иска да работи, не може да работи. Не се преструва, че работи и се опитва да използва красотата си за добиване на стойност. Това е радикално честно поведение от нейна страна и тя е истинска.
На второ място е илюзията за късмета на момъка, който мисли, че печели, че ще притежава нещо ценно, ще това е квинтесенция на късмета. Но веднъж видял, че добитото притежание на гола красота е капан веднага търси начин да се измъкне. Веднага прозира, че бракът е бил сделка и на него тази сделка не му е изгодна. Изчезват всички следи от романтизирана глазура и майката го казва съвсем директно като определя функцията на дъщеря си с фрази като "хаир да ти прави", "само за гледане". В този социален договор само Гергин не се е ориентирал овреме, че е губещ и когато се осъзнава на свой ред добавя към същия смисъл "три вола давам" само някой да я вземе.
Децата няма да видят тези пластве като икономика на брака, нито ще осъзнаят напълно социалният договор между двамата млади, но веднага ще разпознаят пазара на качества. Защото това те добре разбират и затова пиесата е подходяща и ще предизвика реакции. Възможно е някои деца да видят свое поведение и да реагират, това означава, че ги е докоснарла и пиесата си е свършила работата.
Стъпките са съвсем ясни. При Бояна - тя лежи в началото излежава се и в края. Но при Гергин идва осъзнаването. той мечтае в началото, а в края съжалява. Така, че фокуса на вниманието през цялото време е в него.
Използваните архаизми са живи и забавни. Такива са „ай гиди“, „камик“, „сакам“, „харно“, „гиздава“. Благодарене на тях текстът не е статичен а прави завои, препратки и придава настроение, характерност на цялото. Освен това са хомогенни със средата, в която се развива действието. Това е говорим текст, което е много важно за сцена.
Обща характеристика
жанрово: неоархаична комедия-притча, съвремен поглед към фолкрлора, има подрастващо социален характер
възраст:10+ / 11+ (идеално: 12–14) Защото има социална ирония, има брак, сделка, разочарование. Това е текст, който работи отлично двупластово за свесена публика с родители.
брой действащи лица: 4 Това са Гергин, Бояна, съсед, майка
времетраене: Около 20–25 минути реалистично сценично време, с музика (гайда), повторения
реакционни паузи, телесна игра ке е около 30–35 минути
Пиесата е сценично много благодатна, честна е към фолклора и е честна към героите си. Всеки от тях е непосредствен, което е съвременен подход. Тъй като хода на пиесата е кратък, тя е къса, не се търси дълбочина на характерите, а само се маркират най-важните моменти за да се илюстрира осъзнаването на момъка. Това, което пиесата описва е актуален съвременен проблем. Зрителят е оставен да разпознае себе си или архетипите на места, където ги е виждал.
реакционни паузи, телесна игра ке е около 30–35 минути
Обобщение
Пиесата е сценично много благодатна, честна е към фолклора и е честна към героите си. Всеки от тях е непосредствен, което е съвременен подход. Тъй като хода на пиесата е кратък, тя е къса, не се търси дълбочина на характерите, а само се маркират най-важните моменти за да се илюстрира осъзнаването на момъка. Това, което пиесата описва е актуален съвременен проблем. Зрителят е оставен да разпознае себе си или архетипите на места, където ги е виждал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар