Омагьосано момче - Анализ и разбор на драматургичен текст

Какъв е сюжета

Действието се развива в гората и е разпределено в две картини.

линк към драматургичния текст

В първа картина бащата учи сина си да уважава гората и да я пази. Гората пее, най-голямото дърво също пее своя песен. Момчето не е впечатлено от гласовете, които чува и решава да използва времето за дрямка. В просъницата си вижда танците на фиданките, но когато се събужда мисли, че всичко това е било само фантация и се прибира в къщи.

във втората сцена бащата изпраща момчето за дърва в гората, съветва го да реже изсъхнали клони и дървета, да пази здравите и силни дървета. Когато е само момчето се заема да сече най-голямото дърво, което му се изпречва на пътя. Гората първоначално се моли на момчето, но той не вярва и ожесточено удря с брадвичката си. Гората се разгневява и го омагьосва сам той да стане на дърво. Бащата идва в гората да търси синът си и щом го намира се моли на гората да го освободи от заклинанието. Гората се съгласява и когато е будно момчето признава, че най-накрая е разбрало думите на своя баща. Трябва да се отнася с уважение към другите живи същества и винаги колкото може да ги щади.

Анализ на сюжета

Драматизираната версия е различна от оригиналната приказка, в която момчето остава завинаги омагьосано. Тук момчето получава шанс да се поправи и гората го освобождава от заклинанието, за да добие представлението по-положителен характер. Поуката, обаче, е запазена и изнесена директно като в оригиналната приказка, за да се затвърди идеята, че едно от най-важните неща в историята е взаимното уважение. 

Структурата на историята напомня за народен фолклор и има елементи на магия, поанти за морала и добротата. Семпла е в същността си и е подходяща за отиграване. Организирана е около действие и последствия, което е за по-малки деца. Те прекрасно разбират този основен план и затова спокойно казваме, че е предназначена за по-малки зрители. 

Текстът съдържа диалог между човек и природа с образен и поетичен език през песните. Акцентът държи фокус върху морала. Въпреки, че е съвремена приказка тя съдържа фолклорни елементи, митологични говорещи дървета и вътре в нея е вплетена алегория - момчето се превръща в дърво. Песенното говорене работи за наслояване на настроение. Приказката показва конфликт между момчето и гората, но акцентите й не са в пиковете а в спадовете. Действието има поука и тя се вижда през приключението, което героят изживява. 
Много възможности за визуални ефекти, преобразявания (светлини, звуци, пантомима).
Подчертава добротата към природата – перфектно за детска публика. Има готова песен, която придружава последния римуван текст.

Тематичните пластове са на първо място човек и природа, бащата говори за уважението и грижата. момчето показва себичност и високомерие и игнорира съветите. така се стига до конфликта и урокът идва отвън, гората се заема даго научи. И това е най-хубавото в тази приказка. В своята семпла структура тя разполага архетипи иги организира запомняемо. лесно заплетени те лесно се разплитат оставяйки усещане и емоционална оценка.  

Интересен момент е това, че момчето преминава прес моментно състояние, когато то става част от гората. Ако текстът бъде разширен ето там е най-интересно. Сега, когато си дърво как мислиш? Различен ли изглежда света? Действието има последствие - най-важният урок на приказката. И тя затова е подходяща за най-малките зрители, защото е достатъчно лесна за разбиране, но изпраща мощни послания. Уважение, последствия от това, което правим в кратък приказен урок. Децата преминават през него заедно с главния герой. моментът на омагьосването приковава вниманието, развалянето на магията облекчава напрежението и дава шанс и надежда. 

Предизвикателство пред текста е, че е замислен да бъде семпъл и изисква внимателен подход от актьорите страшните моменти да не изглеждат зловещи, а развалянето на магията да не изглежда неоправдано. Може да се добави хор – деца да пеят/коментират като „Гората“ в дует с голямото дърво. Тъй като сюжетът е по-семпъл това позволява разширяване на интерпретациите на заложените текстове и няма да удължи прекомерно общата пиеса.

Обща характеристика

Жанр: Магическа басноподобна, алегорична притча, екологична приказка, сценична история с диалог, образователна
Възраст: 6–10 години (много подходяща за начално училище – има магия и опростена структура. Текстът е достатъчно прост, но и достатъчно емоционално и мисловно събуждащ.
Брой действащи лица: Основни 4, с фиданките около 8–12 (основни: Момчето, бащата, голямото дърво, гората като групов персонаж). Лесно се разширява с хор/деца като гора, птици или придворни.

Брой сцени/картини: 2 
Приблизителна дължина на поставяне:
Чист текст: 15–25 минути ( аудио вариант)
С песни, танци, пантомима (преобразявания, битки с магия, песните) и реакции: 35–45 минути (идеална за пълен спектакъл в раннодетска театрална школа)

Ако се рлазгледа по-по-робно времетраенето на театрална постановка то може да бъде обособено на няколко етапа:

Встъпление (бащата и анонса за гората) — 4–6 мин

Сън/влизане в гората — 3–5 мин
Конфликт с дървото — 8–10 мин
Превръщане и песен на гората — 10–12 мин
Финал и извод (бащата и „песента“) — 5–7 мин

бщо: 30–40 мин (с музика/движение може да стане ~45 мин) 

Обобщение

Пиесата има ясно обособени картини и запоцва със запознаването на момчето с гората, възникването на конфликт и кулминация, която е трансформацията. Добавеното освобождаване от магията е за успокояване и сигурен пристан в посланието. Има ясна драматургична линия и римуваните моменти на гората и голямото дърво могат да бъдат както рецитирани артистично така също и изпяти. Последната римувана реч има композирана музика от Здравко Костов.В диалогът между човекът и гората се виждат класически подходи и той е директно общуване, което затвърждава усещането, че могат да бъдат приятели и са приятели на някои нива. 

Поуката е уместна, езикът на текста разбираем. Ако се играе пред подрастващи деца (10–14) го ге ще разберат метафората на превръщането по-дълбоко. Ще оценят посланието с действие-последствия осъзнато и по-емоционално катоучене чрез преживяване. Ако публиката е от подрастващи деца може да се помисли в посока изведеното послание накрая да се омекоти за да не стои назидателно. Така се запазват традиционните мотиви на един художествен детски наратив, но той попада в съвременен прочит. 

Художествената интерпретация на гората е особено интересна, защото сценично и визуално може да бъде представена изключително атрактивно. На пръв поглед ординерният горски пейзаж благодарение на танцуващите фиданки, пеещите дървета, плачещи, шептящи може да се превърне в солидна художествена интерпретация. И тя да остави дори по-ярки впечатления от гръбнака на драматургията. В това няма нищо лошо, защото посланието е интегрирано и няма да бъде заобиколено.

Едно визуално и сценично силно разработване на драматургичния текст посредством звуците, светлинни ефекти и трансформацията на момчето в дърво може да се отиграе впечатляващо. А музикалните паузи и танците на фиданките са добър момент за въплъщаване на танцувални състави и развиване на творческо-физическа пластика при децата, когато това се изпълнява от детски състав. 

Този вид текст кореспондира със съвременни тенденции в детската литература и театър, където целта е развиване на мислене и чувство, не само забавление или морал. Има ритъм и повтаряемост, която е добра за детски театър. 

Заклинанието на гората е добър момчент и неговото повтаряне стои театрално. Ясно обособените роли - родител и дете, дете - външна среда са просто устроени, но тъкмо затова работят.