Царската сестра Ангелина - анализ и интерпретация на пиесата

Какъв е сюжета

линк към драматургичния текст

Действието се развива в три картини.

В първа картина действието се развива в тронната зала на Легенът. Крал Богдан е събрал кралете на 77 града да говорят за политика, търговия и за помиряване на вражди. Те, обаче, говорят само за Ангелина, която е сестра на Богдан. Всеки от тях я иска и се въвричат в спор със закани. Притеснен и огорчен крал Богдан отива при сестра си Ангелина и й казва, че тя е виновна за всичко. Да си купи въже и да се обеси на големия кестен на лозето за да го отърве от проблемите му. Ангелина е разтроена от тези тежки думи.

Втора картина започва с това как Ангелина върви към лозето, за да види големия кестен, а след нея върви охрана от 100 мъже, в пиесата представена от трима войници. Те постоянно настояват Ангелина да се върне в двореца и си измислят причини да я приберат, но тя сяда под сянката на кестена. Когато Ангелина тръгва обратно към двореа тя обръща внимание на войниците, че тази година няма соколи нито по полето, нито в планините и това е лоша поличба. Наратора ни разказва, че веднага след завръщането си в двореца тя взима три златни жълтици и отива на пазара в града да си купи въжета. 

Трета картина започва с паниката на войниците, които крещят от лозедо до двореца веднага да бъде извикан грал Богдан. Препредават си панически и когато вестта стига до него той се мята на коня си и отива на лозето. Там вече са се сбръли много хора, разбираме от наратора. От дървото на здрави въжета е провесена кралската рокля на Ангелина, но самата Ангелина я няма. Кралят разпитва какво е станало и войниците отговарят, че принцесата се е превърнала в сокол пиле. сочат едно пиле горе в короната на дървото. Вчера го е нямало. Богдан вижда, че сестра му е сред останалите хора, но се е загърнала с платнище и води две кози със себе си. Разпитва я и тя потвърждава, че  лично е видяла как принцесата се обесила и на мига се превърнала в сокол пиле. Богдан разбира какво е намислила сестра му, дава й кесия с жълтици и Ангелина се измъква незабелязано. От наратора разбираме, че Ангелина има приятел, млад търговец, който я чака долу на пазара и заедно ще заменат надалеко.

Анализ на сюжета

Пиесата е написана по приказката за кралската сестра Ангелина от книгата "Парпалуда". Персонажите от множеството са редуцирани. 77 краля са представени от трима, през които да се илюстрира основната идея на спора. 100 войници са представени отново от трима. Добавен е наратор, който да разкаже за стотиците хора, за прескочените герои и да намали броя на действащите лица. Така пиесата се сдобива с 9 персонажа с възможност единия войник също да бъде премахнат. Адаптацията към драматургичен текст е удачна и дава последователно действие с ясно обособени части. 

Жанрът е приказен с фолклорни мотиви, алегоричен и с ясно социално и естетическо послание. Залага се на мита и на символа. Повтарянето на фразата "За тебе земята не мируе" е фолклорен елемент, но той е също така част от цялостен куртурен фрагмент, който се отнася до красивите жени, чиято красота се превръща в проблем. Така пиесата работи на различни нива в зависимост от аудиторията. При смесена аудитория от деца и родители децата ще следят историята и чудото, хитростта на принцесата. А възрастните ще виждат в постановката темите за властта, контрола, порива към свобода от рамките на неизгодно правило, някои ще виждат дори женската свобода. 77 краля, което също е фолклорен елемент, децата веднага ще разпознаят като хипербола, а възрастните ще усетят иронията на това "кралстване". Така велможата обявен или самообявен за крал вече няма тежестта, която си придава, но все така има властта да предявява искания за принцесата, която е превърната в обект. Историята много ясно го транскрибира - в началото принцесата не е личност и това е нейният конфликт. Тя е обект на нечии планове, влияние, рамка, конструкт. Затова момента, в който тя успява да "пласира" малката си мистификация и с благоволението на своя брат тя добива субектност. Това е много тънък мчомент в интерпретацията на сюжета. Ангелина застава между останалите хора и дава всяка възможност на брат си да я разобличи. Да я посочи и да отнеме свободата, която си е спечелила. заставайки пред него с две кози в ръце тя му дава избор, осланя съдбата си в ръцете му. От една страна му казва - "аз направих каквот оми нареди. Отървах те от себе си." А от друга му дава възможност да си смени мнението и така му признава първенството. Признава му правото неговата дума да е последна, а не да се чувства поставен пред свършен факт. Това признание, тази среща, за кожято само те двамата знаят е малък бисер, който минава мимоходом, но все така е бисер. Крал Богдан въдъхва затрогнат, но и натъжен. Действително сестра му е изпълнила негова заповед и го е отървала от себе си, демонстрира му върховно доверие като осланя съдбата си в ръцете му, засвидетелства му за пореден път, че неговата воля е важна. И какъвто и театър да е изигран тя ще направи каквот отой иска. Това е причината той да каже, че е достойна за царица. Някои хора мислят, че той визира красотата й, но не това визира той. Той визира високия дух на доблест, достойнство и уважение, които тя носи. Освен това смела, умна и находчива. "достойна за кралица" казва той пред всички. Това е много важен момент и подчертава още нещо. 

Крал Богдан може да направи Ангилена кралица ако я омъжи в добро царство. Но и там тя ще бъде птица в кафез, защото винаги ще трябва да се съобразява с естеството на короната. По-лошо враждите, които могат да възникнат ще поблекат твърде много хора. Тек историята се завърта и ни връща в началото. Крал Богдан не харесва да третират сестра му като обект и не харесва перспективата да избухнат войни. 

Много важен детайл е конницата, която той изпраща да пази Ангелина по време на нейната разходка до лозето. Сто мъже охрана: петдесет конници, петдесет мъже от личната охрана на краля и още десет доброволци. Тоест тук имаме представители на армията - това е въпрос на държавата. Имаме представители на личната охрана на краля - това е въпрос на семейната чест и личната чест на краля. И имаме доброволци от народа. Стоте мъже са едновременно манифестация на важността на принцисата, но също така и на това, че Богдан я обича, а я обича и народа. Доброволците са от народа.  Тоест неразбориите и хумора с войниците е много на място. Те са уплашени, те са отговорни, те са ентусиазирани, те й се възхищават, те я слушат, мислят я за мъдра, освен за красива. те се отнасят към нея като най-скъпо съкровище, което принадлежи на всички тях и от което зависи тяхното благоденствие. Затова на няколко пъти й предлагат да се върне в двореца. Това може да се подчертае, да се каже ясно. Те се озъртат, напрегнати са някой да не я отмъкне. 

Няколко думи за финалните думи на наратора за младия търговец, който я чака на пазара. Много е важно да се обърне внимание на детайла с примера който е даден и портретира търговеца. "Не вдига шум в събота, не започва дразги в неделя, видра му играе на коляно и славей му пее в пазвата" - всички тези са фолклорни бисери, които илюстрират по иносказателен начин един цялостен мироглед само в няколко думи. От една страна показват, че Ангелина е избрала добър мъж, а от друга страна показват на децата метафоричното, алегоричното говорене. Видрата и славея са всички други красиви жени - коя от коя по-прелестна, "но такава като Ангелина досега не бил виждал." Тоест това финално обобщение заключва рамката. 

Децата няма да го интерпретират по този начин, но то ще попие в тях и няма да им бъде чуждо, когато го срещнат в реалния живот. И не на посрледно място мечтата за обич. Срещата на Ангелина с търговеца е манифестация на вечната мечта за щастлив край. Обикновено приказната история завършва "и те живяли дълго и щастливо", тук нараторът ги изпраща "някъде много надалеч, защото тя така била поискала". Далеч от опастност, далеч от обектност и не пропуска да ни припомни, че дори без корона на главата си тя все пак е принцесата, която сме видяли в началото на приказката. Обичана, искана и уважавана от всички. 

Завръзката в сюжета е ясна и категорична още в началото. Конфликтът е въведен веднага през мъжката власт, отношението към Ангелина като притежание, трофей и същевремено противоборството между кралете. В пиесата кралете са отбелязани като 1, 2 и 3, което е направено целенасочено за да даде на режисьора възможност така да подбере актьорите, че сам да обрисува технте характери. Дали ще са дебел, висок и нисък или ще са облечени в различни цветове дрехи - Синя, жълта, лилава  - в каквато и посока да се тръгне те са колективен персонаж, който само привидно се дели на отделни елементи за да обслужи завръзката. Препоръчително е, за добиване на комичен ефект, да изглеждат различни - алчен, войнствен, хитър и т.н.

При сцената под големия кестен на лозето хуморът с войниците внася свежест, има повторения, има ритъм, има контраст. Един от войниците призовава да са тихи, за да не пречат на принцесата, а друг му отговаря "как да направя сто мъже незабележими?!" Нейната тиха фигура в контраст с шумната войска, която я пази. И тук идва песента на Ангелина - това е ключов монолог. Той представя коя е тя и депозира темата за субектността. "не заслужавам ли и аз обич". Това е момента, който оправдава последващите действия на Ангелина.

Моментът, в който Ангелина престава да бъде кралска сестра тя става героиня. Героиня на собствената си история, която е пълна с бъдеще. Затова разговора между нея и брат й е толкова важен. Това е момента, вкойто тя реално се ражда и той я оставя да живее. Защо Ангелина е така уверена в брат си? Тя вижда, че той е изпратил личната си охрана да я пазят. Тоест той е свалил от своята сигурност за да повиши нейната. Армията е достатъчна, този жест с личната охрана показва, че гневен или не той я обича. 

На финала, "обесването на рокблята" и мистификацията със сокола е оригинален начин да се прескочи едно фолклорно обесване и да се даде нов облик на сюжета. Да се отключи последващата му част - раждането на новия герой, който намира начин да преодолее обесването си. Реалната смърт е заменена с преобразяване. Вместо трагедия се добива надхитряване на конструкта на властта. Така финалът вместо да бъде травматичен добива морална победа през индивидуалната победа на героинята. 

Символът със сокола е фолклорен и тук работи прекрасно. Четим е, позволява артистично сценично решение - светлина, силует, кукла или само жест защото е вписан в диалога.

Образът на Ангелина е най-силната страна текста. Тя не бяха истерично от проблема си, не обвинява, а измисля решение. Използва символ и го натоварва със съдържание. Това е красив женски модел за детската аудитория - без меч, без дразги, а с ума си добива дсвобода. Освен това е различна от класическите принцеси, които са пасивни и трябва да бъдат спасявани. Нашето момиче не чака неволята. 

Обща характеристика

Жанр: приказен с фолклорни елементи, алегоричен
Целева аудитория: основната е деца 7–12 г.
Вторична: възрастни (родители, учители, публика на фестивали)
Сценично време: около 35–45 мин

В ръзбивка
При умерено темпо:
Картина 1: ~10–12 мин
Картина 2: ~15–18 мин
Картина 3 + епилог: ~10–12 мин
Общо: 35–45 мин, което е идеална дължина за училищна сцена, фестивал или куклено драматичен театър. 

Обобщение 

Пиесата има ясна структура, четима символика, силен ценстрален образ, хумор, поезия, допълнителни смислови планове. Това е сюжет за деца, алегория за възрастни и и етичен жест от автора. Много силно е това, че роклята остава да виси на клона, а Ангелина изчезва. наказана е рокята, наказана е ролята на принцесата, а реалната жена е свободна. Приказката не е сладникава, не е и мрачна. На някои места тонът е даже ироничен, мъдър.