БЛАГАНКА
ДОБРЯНКА
ЗЛАТАНКА
ДУШАНКА—връз пълничка
ЧИЧО
ДЕЙЧО
БОЙЧО
БЛАГОЙЧО
ВДОВИЧКА
МЕЧКА, ВЪЛЦИ
Първа картина
ДЕЙЧО, БОЙЧО и БЛАГОЙЧО (на магаренца) вървят по черен път към дувара на Вълчи дом.
ДЕЙЧО
Де са тия девойки, бре?! Туй село не мяза да имат войводи! Де са? Войводи имали тука!
БОЙЧО
Казват, че и трите сестри ходели в гората наравно с мъжете дървета да секат. Запретвали ръкавите и удряли силно като мъже!
БЛАГОЙЧО
Не като мъже! По-силни били. С една ръка вол вдигали! Яки издрави като канари!
БОЙЧО
Легенди се носят из цялата страна, че веднъж Благанка видяла крава в едно дере. Спуснала се долу, хванала кравата и за ушите я изтеглила сама горе!
ДЕЙЧО
На юг разказват, че Златанка планина местела съвсем сама! Казват не била малка планината, а тя я преместила! Толкова е здрава.
БЛАГОЙЧО
Аз пък чух, че трите сестри са не само мъжкарани, но и побойнички. Веднъж в селото им влязъл разбойник и Добрянка с две плесници го победила. Така разказват хората. Били много юначни.
БОЙЧО
Колко юначни да са! Ю, бре магаренце. Я спри тука да се огледаме. Туй трябва да е селото им. Я?
ДЕЙЧО
Разправят, че били отгледани от чичо си и леля си. Загубили родителите си още когато са били невръстни деца. Така разправят!
БЛАГОЙЧО
Ей това трябва да е къщата. Я слезте от магаренцата да питаме. Да питаме тука ли се крият тия юначни войводи!
ЧИЧО излиза от портата си
Вие кои сте? Защо сте дошли? Кой търсите?
БЛАГОЙЧО
Тука идваме трима юнаци да дирим едни девойки. Казват много силни били.
БОЙЧО
Къде са войводите, за които се говори надлъж и на шир? Искаме да ги видим.
ДЕЙЧО
Сили да премерим с тях! Де ги видим колко са юначни! Ю, бре, магаренце, стой на едно място!
БЛАГОЙЧО
Вол местели с една ръка!
ЧИЧО
На чичо войводите... Не само вол местят! Цялата планина могат да преместят. Толкова са силни.
БОЙЧО
Ха за тези идем! Де са?
ДЕЙЧО
Дайте, покажете ни ги!
ЧИЧО открехва портата, в двора се виждат ДОБРЯНКА, ЗЛАТАНКА, БЛАГАНКА и ДУШАНКА, които се припичат на слънце.
ЧИЧО
Това са ми тричките войводи, а туй най-мъненкото, Душанка, ни е за женене.
Трите момъка свалят калпаци, а после ги връщат на главите.
БОЙЧО
Ей...
ДЕЙЧО
Ай, ай, ай...
БЛАГОЙЧО
Леле... А защо ги наричате войводи?
ЧИЧО
Ми те са си войводи.
БЛАГОЙЧО
Та ние виждаме четири съвсем нормални момичета.
ЧИЧО
А... Е... Не знам. Те сега само се правят на кротки.
БОЙЧО
Не ни казваш всичко ти.
БЛАГОЙЧО
Как ще мерим сили с момичета?
ДЕЙЧО
Ние сами ще разберем каква е работата.
ЧИЧО
Истина е. Не знам защо сега така се припичат. Обикновено само Душанка си седи у дома, че заран пече хляб за цялото село. Идете се настанете, имаме една вдовичка. Тя ще ви приюти в плевнята си пък гледайте колкото искате.
БОЙЧО
Ще видим тая работа.
ЧИЧО
Че гледайте.
БОЙЧО, БЛАГОЙЧО и ДЕЙЧО излизат. ЧИЧО гледа девойките и се почесва по главата.
ЧИЧО
Че какво им има?
Втора картина
БОЙЧО, ДЕЙЧО и БЛАГОЙЧО ходят през гората.
БОЙЧО
Тая заран на пекарната видяхте ли малката сестра какви хлябове пече! Ум да ти зайде!
ДЕЙЧО
Щях да падна от магаренцето. Какъв аромат!
БЛАГОЙЧО
Верно е за женене...
ДЕЙЧО
Ама не щя да ни разкаже нищо за сестрите си. Само се усмихва и нищо.
БОЙЧО
Е, как да каже, че всичко е измислица? Нали всички ще им се смеят. Кръстили си къщата „Вълчи дом“, пуснали мълвата, че трите сестри са войводи. Хората надлъж и нашир ги приказват тия работи. Тя как да ти каже верно ли е не е ли верно?
ДЕЙЧО
Ами козуначения хляб...
БЛАГОЙЧО
Да.
БОЙЧО
Да.
ДЕЙЧО
Я тихо! Чувате ли?
БЛАГОЙЧО
Чувам и още как! Опа... Какво си намерихме тука?
БОЙЧО
Трите им войводи се пляцикат на рекичката. Видя ли сега? Три обикновени момичета.
БОЙЧО, ДЕЙЧО И БЛАГОЙЧО свалят калпаците и се хилят, после връщат калпаците.
ДЕЙЧО
Я вижте, намерих дрехите им!
БЛАГОЙЧО
Я, една престилка, две, три. А така! И фустите тука.
БОЙЧО
И сега какво ще правим? Не можем да ги оставим така да се пляцикат.
ДЕЙЧО
Дойдохме да мерим сили с войводи, а те се оказаха обикновени момичета. Ще им скроим номер.
БЛАГОЙЧО
Да им закачим дрехите ей там горе на онова дърво!
БОЙЧО
А! Много добра идея.
ДЕЙЧО
Тихо, по-тихо.
БЛАГОЙЧО
И те като дойдат да се облекат и олеле малеле. Няма ни ги дрехите!
БОЙЧО
И ще се уплашат!
ДЕЙЧО
Ще се притеснят!
БЛАГОЙЧО
И като побягнат през гората! Има да тичат...
БОЙЧО
Ще тичат боси и по ризи дорде им размине. Ужасия!
ДЕЙЧО
Да видим колко са юначни, а?
БЛАГОЙЧО
Точно така. Вържи ги на бохча, ей тука с въжето. Я преметни го горе. Я дръпни сега. Готово.
ДЕЙЧО
По-високо ги качи.
БЛАГОЙЧО
Тихо. Ще ни чуят.
ДЕЙЧО
А така! Там горе е добре.
БЛАГОЙЧО
Още нагоре?
БОЙЧО
Добре е. Добре е. Давай да се махаме.
БОЙЧО
Ама какъв номер им скроихме.
ДЕЙЧО
На юначните!
БЛАГОЙЧО
Девойки...
БОЙЧО, ДЕЙЧО и БЛАГОЙЧО излизат.
Трета картина
БОЙЧО, ДЕЙЧО и БЛАГОЙЧО слизат от втори етаж на плевня и се прозяват. Слагат си калпаците.
БОЙЧО
Как ухае на топъл хляб.
ДЕЙЧО
Умирам от глад.
БОЙЧО, ДЕЙЧО и БЛАГОЙЧО надничат над дувара. Зад тях застава мечка.
БОЙЧО
Да ходим на опашката да не свърши.
ДЕЙЧО
Леле, че вкусно мирише...
БЛАГОЙЧО
М... М... Мечка-а-а! Мечка!
БОЙЧО, ДЕЙЧО и БЛАГОЙЧО скачат от дувара и хукват да бягат из двора. Мечката ги гони.
БОЙЧО
Мечка!
ДЕЙЧО
Отде се взе мечка!? А-а-а...
БЛАГОЙЧО
Да бягаме!
ВДОВИЧКА наднича от къщата
Ю, бре, юнаци! Що се срамите от мечка да бягате! Па нали сте трима! Хванете я за ушите и я върнете в гората.
БОЙЧО
Бързо, портика! Отваряй!
ДЕЙЧО
Чакайте! Чакайте малко! Нали сме юнаци?
БЛАГОЙЧО
Е да!
ДЕЙЧО
Е що бягаме от мечката.
БЛАГОЙЧО
Да я гледаме ли?
ДЕЙЧО
Ще я ловнем и ще я закараме в гората както каза домакинята. Ние сме трима, мечакта е една!
БОЙЧО
Прав си! Марш! Я, бре! Чиба!
МЕЧКАТА се вбесява, настава луда гоненица. Те пъплят да се качат на втори етаж на плевнята и се крият в сеното, а портика се отваря и влизат ДОБРЯНКА, ЗЛАТАНКА и БЛАГАНКА.
ЗЛАТАНКА подава топъл хляб.
Мецано! Хей, мецано! Я виж какво имам за тебе.
МЕЧКАТА взима хляба и кротва.
ДОБРЯНКА
Лакома си, мецано. Ама обърка къщата. За хляб трябва да идеш на опашката пред пекарната. И няма да се предреждаш. Защо уплаши момъците юначни? Те сега ще избягат и няма да смеят да стъпят в наше село.
БЛАГАНКА
Хайде, мецанко дебеланко да те водим в гората, че гостите се разтрепераха и ще искат да си ходят.
БЛАГАНКА, ЗЛАТАНКА, ДОБРЯНКА и МЕЧКАТА излизат, БОЙЧО, ДЕЙЧО и БЛАГОЙЧО слиза от плевнята и си събират калпаците от земята.
БОЙЧО
Ама, че мечка! Видя ли как оголи зъбите!
ДЕЙЧО
Щеше да ни изяде!
БЛАГОЙЧО
Вие видяхте ли как едната сестра хвана мечката за ухото и я изведе?
БОЙЧО
И аз видях тъй! И оня ми ти звер тръгна по нея.
ДЕЙЧО
Нещо ми намирисва. Те се опитаха да ни орезилят с тая мечка, а тя им е питомница тука по село и си я знаят. Номер ни спогодиха. Това стана.
БОЙЧО
Ама на нас мечката не ни е питомна...
БЛАГОЙЧО
Е, то ясно. Ние пък сега ще им подредим друг номер.
БОЙЧО развеселен
Ще видиш ти, девойче, младо лудо и неопитно
как те надигравам в препирнята скокляво.
Весело ще бъде и аз накрая ще те победя.
Юнак с калпак съм, от девойките не се боя!
И ти накрая ще признаеш, че по-силен съм.
По-бърз, по-хитър, идвам с гръмък звън!
Инат съм по-голям и ще ме кичиш с китки.
Цветя ще наплетеш за мен във свойте плитки!
БОЙЧО удря калпака в земята, вдига го и го тупа.
ДЕЙЧО
Иха!
БЛАГОЙЧО
Слушайте сега какво ще направиме! Това ще ви хареса...
Четвърта картина
Нощ. Пекарната на Добрянка. БОЙЧО, ДЕЙЧО и БЛАГОЙЧО влизат вътре.
БОЙЧО
Това е склада с брашното на пекарната. Гледам чувалите са струпани от лявата страна. Първо да ги преместим от дясната страна, че онова момиче Душанка като влезе да се обърка.
БОЙЧО, ДЕЙЧО и БЛАГОЙЧО местят чувалите.
ДЕЙЧО
Туй не е ли ръжено брашно?
БЛАГОЙЧО
Ръжено, пшеничено. Кой го е грижа? Нали тъкмо това е идеята?
БОЙЧО
Ние когато си тръгнем от това село за нас ще разказват сто години подред!
ДЕЙЧО
Ще казват: Дойдоха тука трима юнаци и натриха носовете на нашите момичета.
БЛАГОЙЧО
Да! Големите смелчаги! Как ми се иска да можех да видя лицата им утре сутринта!
БОЙЧО
Как се пулят и се маят уплашени!
ДЕЙЧО
Бързо. Да намажем стените с мас. Да им нарисуваме страшилища с разкривени лица. Колкото по-криви физономии, толко по-страшни!
БОЙЧО
Така добре ли е?
ДЕЙЧО
Чудесно! Дай сега две шепи брашно, мятаме брашното по рисунката и готово! А?
БЛАГОЙЧО
Страховито е.
ДЕЙЧО
Нали това е идеята.
БЛАГОЙЧО
Да се махаме преди съмване, че пекарните отварят по нощите.
БЛАГОЙЧО
На ви мечка!
ДЕЙЧО
Да не се уплашат много... Чакайте ме!
Пета картина
БОЙЧО, ДЕЙЧО и БЛАГОЙЧО спят в сламата на плевнята. ВДОВИЦАТА блъска с черпак по гредата.
ВДОВИЦА
Ю, бре, юнаци. Що сте сторили на магаренцата си!?
БЛАГОЙЧО
Какво е станало?
Надничат БОЙЧО, ДЕЙЧО и БЛАГОЙЧО от плевнята и слизат на двора.
ВДОВИЦАТА
Вие във вашто село така ли си храните добитъка, бре? По дърветата?
БЛАГОЙЧО
Ти да видиш...
БОЙЧО
Не може да бъде...
ДЕЙЧО
Как са се качили там горе? Магаретата...
ВДОВИЦАТА
И аз това ви питам. Как ги качихте тия магарета в короната на ореха?! Така ли се гледа добитък? И гледай, сламата им я вързали да виси пред тях и тия лапат! Божке...
ВДОВИЦАТА излиза, трите момъка свалят калпаците и се почесват по главите.
БОЙЧО
Туй нещо много странно. Как са се качили магаретата горе на ореха, как са се провисили с въжета, как са се овързали, как висят...
ДЕЙЧО
Цял ден да го мисля няма да го измисля.
БЛАГОЙЧО
Тук виждам нещо невероятно. Сигур цяло село са теглили въжетата и са вдигнали магаретата през нощта за да ни погодят този номер. Друго не може да е станало.
БОЙЧО
Тъй изглежда, но тогава защо им е да разправят наляво и надясно, че трите момичета са войводи? То няма смисъл.
ДЕЙЧО
Не е ясно.
БЛАГОЙЧО
Верно е. Нищо не е ясно.
БОЙЧО
Да се върнем при чичото на момичетата. Той нали каза, че те са войводи. Той ги разправя тия работи. Той да обясни какво става.
БЛАГОЙЧО
Правилно. Само как ще свалим магаретата от дървото?
ДЕЙЧО чеше си челото
Цял ден да го мисля няма да го измисля...
Шеста картина
Двора на Вълчи дом, БЛАГАНКА, ДУШАНКА, ДОБРЯНКА и ЗЛАТАНКА тъчат на станове. Влизат БОЙЧО, ДЕЙЧО и БЛАГОЙЧО.
БЛАГАНКА
Много красивичко ми се получава чергата.
ДОБРЯНКА
Да, виж това жълтичко колко е нежничко. Отива на очите ти.
ЗЛАТАНКА
Мога ли да зашия на чергата си пискюл?
ДОБРЯНКА
Пискюл? Имаш предвид като на кончетата пискюл?
БЛАГОЙЧО на себе си
Пискюл на черга?
ЗЛАТАНКА
Даже по-шарен и по-рошав. Няма ли да е красивичко? И като я хвана чергата и като я плясна и тя като рипне... Ох! Убодох се. Ох, че боли... Ръката ми замина!
ДОБРЯНКА
Я да видя. Оле... Полегни си да не ти прилошее.
ДУШАНКА
Ето одеало да не ти пристудее докато се лекуваш.
ЗЛАТАНКА
Ох, сестрички, добре, че сте вие. Инак бях живо умряла...
ЧИЧО излиза от къщата
Я момците още са тука!
БЛАГОЙЧО
Ние не можем да разберем. Идваме да видим вашите войводи, а те си тъчат черги на становете като нормални момичета.
ДЕЙЧО
Нищо не разбираме. Как е възможно това нещо...
БОЙЧО
Да! Що е това?
ЧИЧО
А! Е... Преструват се нещо. Знам ли ги...
БОЙЧО
Е, добре, защо казвате, че са войводи?
ЧИЧО
Ми те са. Виж мънинката Душанка обича да пече хляб. Тя ни е за женене.
БЛАГОЙЧО
Истина е...
ДЕЙЧО
Я елате, елате...
Трите момъка се сбират и шепнат.
БОЙЧО
Бе само аз ли така или в тва село нещо не е както се види
да е.
ЧИЧО
Ей, момци! Забравих да ви питам. Добре ли са магаренцата? За пръв път виждаме така да се гледа добитъка. Така ли правите по ваше село? Конете и кравите и тях ли качвате нощем по дърветата? Айде козите сами се катерят, но магаретата... Странна работа.
БЛАГОЙЧО
Хората в това Невлазино ни взеха на шеги. А на мен ми се струва, че всичко в онази къща не е истинско. И кучетата им не мязат на кучета.
ДЕЙЧО
Нали? И аз сега го забелязах. И бунара им странен.
БОЙЧО
И просторът им е странен. Видя ли как са си запровисили прането?
ДЕЙЧО
Да, и чак сега забелязах колко много въжета голеят по дърветата.
БЛАГОЙЧО
Мале... Аз викам да ги издебнеме през нощта какво провят и къде ходят!
БОЙЧО
Правилно! Ще ги завардим и ще ги проследим.
Седма картина
БЛАГОЙЧО, ДЕЙЧО и БОЙЧО влизат във Вълчи дом.
БЛАГОЙЧО
Проследихме ги до гората, Слънцето още не се беше показало и там се събраха! Видяхте ли колко много вълци имаше?
ДЕЙЧО
В краг се наредили, а трите момичета... Видяхте ли ги? В мъжки дрехи!
БОЙЧО
Запретнали ножове! Чу ли какво казаха? Че надоло по реката имало разбойници кои са ограбили цяло село! Чухте ли?
БЛАГОЙЧО
Били се преоблекли като заптиета и тормозели хората!
ДЕЙЧО
Говорят трите момичета и вълците ги гледат! И подир наговориха се и юрнаха надолу по склона!
ДЕЙЧО
Няма настигане!
БОЙЧО
Тая работа е много особена. Дали не са наистина войводи тия три момичета?
Чуват гърлено ръмжене на вълк, озъртат се и виждат два ранени вълка.
БЛАГОЙЧО
Я! Това е вълк!
ДЕЙЧО
Ранен при това!
БЛАГОЙЧО
Ранен, ама се надига... Фъш. Лежи си там, не идвай!
ДЕЙЧО вади нож
Още един! И той ранен!
Влизат ДОБРАНКА, БЛАГАНКА и ЗЛАТАНКА.
БОЙЧО
Ето ги и сестрите!
ЗЛАТАНКА към вълка
Спокойно. Почивай си, нося ти топла супа.
ДЕЙЧО
Защо дворът ви е пълен в ранени вълци? Защо ги лекувате?
БЛАГОЙЧО
Какво става тук?!
БОЙЧО
Вълците, войводо ле, ти ли ги водиш?
ДЕЙЧО
По гората ходите с вълците. Заптиетата открихте ли?
БЛАГОЙЧО
Видяхме ви в гората! Как се наговаряте с дивите зверове!
ДОБРЯНКА с тояга в ръка
Присънило ти се е нещо.
ЗЛАТАНКА
Бъркате ни с някой. Но ще ви разкажа една история да си я отнесете с вас да имате какво да разказвате по вашия край.
БОЙЧО
Я да видим какво ще ни кажете.
ЗЛАТАНКА
Чуй митицата за вечния хайдук. Нашите гори са пълни с хайдуци и юнаци, които по една или по друга причина са се скрили в планината. Колкото по-нагоре се качваш толкова по-голяма е вероятността да срещнеш някой от тях. Те живеят осамотено, тихо, и слизат по слоновете само когато видят сурова несправедливост. Най-често помагат на бедните и онеправданите и много рядко си взимат по някоя овца да се нахранят.
БЛАГАНКА
Точно както вълците правят.
ДОБРЯНКА
Мнозина вярват, че те самите се превръщат във вълци, защото преди да нападнат сбират се на глутница и заедно атакуват разбойници и грабители. Най-често нападат обирджии, хаймани и чуждестранни бандити. Каквото заграбят от разбойниците връщат го на хората.
БЛАГАНКА
Но така самите те се превръщат в разбойници и завинаги са принудени да се крият по планини и горски зъбери далече от селата. Този уединен живот далече от хората, градовете и селата в продължение на дълги години ги променя. Те знаят кои са, но се сливат с природата и замязват на диви зверове. Някои на мечки, а други на вълци. Но вътре сърцата им са човешки и юнашки.
ЗЛАТАНКА
В едно село недалеч от склоновете на планината нахлули разбойници преоблечени като заптиета. Занавлизали по къщите на хората и награбили всичко, което могли. Чули хайдуците, вечни бунтовници и борци за правда, далечните викове на уплашени жени и веднага започнали да се сбират. Рано призори се спуснали по хълма и бързо открили разбойниците да спят край пътя. Нападнали ги от всички страни и им разкъсали потериите, нахапали ги и ги сдавили както вълк дави - страховито и безкомпромисно.
ДОБРЯНКА
Наскачали разбойниците замятали пищови и ятагани, мушкали отчаяно със сабите си и ранили два вълка. Щом видяли това останалите се спуснали и зловещо ги сдавили. Налягали всички бандити проснати на земята да берат душа и ни един не успял да се измъкне. Тази заран била раздадена справедливост за всички беззащитни хора, които са паднали жертва на техните безчинства.
БЛАГАНКА
Двата ранени вълка се качили високо в планината за да се лекуват, а останалите завлачили останките на разбойниците в едно дере, където никой никога нямало да ги открие.
ДОБРЯНКА
Същата заран, когато слънцето изгряло и хората в близкото село излезли от къщите си, видяли пред всяка порта струпани чергите, такъмите и нещата, които предния ден им били откраднати от заптиетата.
ЗЛАТАНКА
Това е митицата за вечния хайдук. Тя винаги е била такава и винаги ще бъде една и съща. Винаги ще има бунтовници и войводи, които да ги наглеждат и да ги предвождат. И макар да замязват на вълци и диви зверове сърцата им са чисти и неподправено човешки. И затова когато на сутринта хората открили вещите си струпани на пътя пред къщите мъжете накарали синовете им да повтарят следните слова:
БЛАГАНКА
Той е мой син, той е мой брат. Баща ми беше и аз ще бъда същия. С вълчи поглед ще гледам щастието отдалече, с взор човешки ще гледам правдата отблизо.
БЛАГОЙЧО, ДЕЙЧО и БОЙЧО свалят калпаците и забравят да ги върнат на главите си, оглеждат вълците по двора. Подхващат юздите на магаренцата и излизат.
БЛАГАНКА
Някой ден и аз ще хвана гората.
Ще ида да мъстя за майка и за татка.
Мъж, жена или дете - ний сме сила
де има чест, де има род, родина мила.
Някой ден по къровете ще се запилея
и за дома си ще ридая, ще милея
ала с едничка обич към човека свята
ще изтърпя и туй, ще браня си земята.
Да диря правда.
ЗЛАТАНКА
Ще казват омагьосана бе таз женица
и от човек на звяр стана - една вълчица
коя се в справедливост, братството закле.
Коя се запиля сосе нейзнайните мъже
да дири правда...
ДОБРЯНКА
Ще казват нейде вълчи дом е имало -
свърталище бунтовническо с тъмно минало
и аз била съм звяр там, малката вълчица...
Да диря правда!
ЗЛАТАНКА
Ще оплетат във мит и мойта саможертва.
Ще избуят истории, времето напредва,
и ще разказват на мъже, жени, деца
разпръснати из хиляди селца, че иде тя
да дири правда...
Няма коментари:
Публикуване на коментар