Какъв е сюжета
Действието се развива в две картини като тази драматургична миниатюра има поетичен и философски характер. Постановъчното време е между 15 и 25 минути.
В първа картина млад момък на име Трене седи умислен на пейка под едно дърво. Край него минава дядо и го заговаря. Дядото се интересува защо Трене е навъсен и когато разбира, че Трене изпитва съмнение в това какво следва напред в живота старецът присяда до него и му споделя своята мъдрост. В най-основни линии старецът представя живота от мъжка гледна точка: жените имат три танца да изтанцуват, три хора - момино, невестино, бабино и толко. докато мъжете един куп работа имат да свършат, къщи да строят и т.н. Трене му благодари за съветите.
Във втора картина виждаме девойката Нанка приседнала сама на пейка в селото. Към нея се приближава баба и я подпитва защо изглежда начумерена. Нанка споделя, че не знае какво я чака в живота и бабата присяда при нея. Разказва й за живота от женска гледна точка. Животът е пътека, която катери по баира нагоре и мъжете все искат да я изкачат, когато стигнат горе са вече дедовци и толкова, няма повече. А жените имат много работа да свършат, къща да въртят, деца да чуват, градината, животните, безкрайни раздумки, но ной-важното е жената никога да не спира да танцува.
Логичната трета сцена е прикачена към втора. Нанка отива при девойките, а дядото се приближава и сяда до бабата. Двамата възрастни наблюдават младите и слушат разговор между Трене и Нанка. Трене споделя какво научил от дядото, а Нанка му отговаря в същия дух с мъдростите на бабата. Двамата се харесват, хващат се за ръце и поемат напред в живота. Не знаят стъпките, но има от кого да гледат. На финала бабата и дядото разменят закачливи раплики, в които всеки от двамата показва своето остроумие, но дядото накрая признава, че без бабата си е за никъде.
Анализ на сюжета
Пиесата е кротка, поетична и философска. Тя е кратка и почти анекдотична както басня. Прилича на фолклорна поема заради римуваната част във втора картина, където разговорът между двамата млади е в стихове. Има смях и усмивки, но те са фини, умерени. В много по-голяма степен е заложено на приятната въздишка от срещата с вица на разказа. А той е в поуката.
Пиесата е театрална миниатюра с късо време, но дълбок смисъл. Не е заредена с експлозивен хумор или интензивно действие, но е оставена да се излее в битовия си, но същевремено надежедневен контекст - хорото на мегдана, танците, песните и явката между младото и старото, които трябва да си подадат ръка. Който не знае стъпките има от къде да гледа. Затова пиесата се казва "Танца на времето", времето отминава, кой се катери, кой работи, каквото и да прави не бива да спира да танцува. А леките иронични размени на закачки между възрастните показват, че всеки вижда пътя по различен начин, но това не им пречи да се разбират прекрасно и да се поддържат един друг. И затова в обръщението на Трене към млаздите девойки много ключов момент е това, което е разбрал. Той търси жена, която да проводи през живота. Да я гледа как в танци и усмивки живота прегръща. Отговора на Нанка също е дълбоко осъзнат. Тя му казва, че вижда не объркан момък, а вече зрял мъж, който знае какво иска. Готов е за подвизи и си търси другарче, жена, която да направи щастлива. защото освен сичко изглежда е и мъдър. къщата му ще е щастлива ако е щастлива и жената.
Това много силно кореспондира на българския бит, в който всички са много големи на приказки кой командва къщата, обикновено мъжете се перчат до небето, но на края на деня винаги става ясно, че двамата съпрузи са съмишленици. Те действат заедно, обединени са, вардят се един друг и се уважават. това е кода на българското семейство и такъв трябва да бъде. И затова се появява тънката подигравка от страна на бабата за дедовците горе на баира. Жените знаят, че мъжете се перчат, нека се перчат. важното е, че са заедно и има кой да се погрижи за тях, когато имат нужда. Този паралел изглежда закачлив, но в сърцевината си е мнного мил.
Пиесата не залага на бърз смях, а на силата на гайдата. В нея е оставено място за автентичен отсвир на гайда, дудук, кавал - инструментът не е толкова важен колкото духът, който ще пресъздаде. Така в късия ход на пиесата се появява дълбокия размисъл за живота, тихата мъдрост за баланса.
Тъй като действието се развива на мегдана на село са вплетени диалектни думи като синко, чадо, любави девойки, сето и други. Тяхното предназначение да създадат непосредствената атмосфера на родния край, приказен в нашите представи и свързан както с природата така също и с говора на хората. Затова текстът тупти и е жив, защото не лъже къде се ражда. Той се ражда на улицата, на която нашите баби и дядовци вси още са живи. Все още не сме ги загубили и снимката на този момент е вълшебна.
Езикът на пиесата е поетичен, репликите са като извадени от народна песен, лесин са за запомняне и са емоционални. Моралът, който се налага от текста не е афиширан, той е пропит във самата действителност, която се описва. Дори иронията, с която се говори на места показва дълбоко уважение към другия. Бабата представя мъжа като някой, който ходи ад се бие с дивите зверове и в един момент се научава да побеждава. Тук е заключен интересен възел. Младият мъж е сополанко с амбиции, ходи да дири опастности, търси си късмета, но зрелият мъж вече побеждава и е истински мъж. През тези битки той се реализира, израства. Така, че на пръв поглед бабата се подиграва, но реално казва друго. Мъжът е моят герой и аз с удоволствие се грижа за него когато вече е станал дедковец. Защото сега той вече няма нужда от битки, а има нужда от мене.
Този ненатрапчив морал, нравственост са пропити на различни нива в пиесата. Животът има фази, които се повтарят. Важно е да приемем промените, да танцуваме, да работим с радост и да има кой да ни подкрепя накрая. Да има за кого да се грижим. Децата ще уловят монго по-малко от смисъла. Те ще видят, че животът е пълен с неща за правене, но това не е проблем, защото текстът преминавайки през тях ще остави своята положителна следа. А краткиат формат нямча да ги натовари с прекомерна сериозност.
Тъй като е компактна, има само четири персонажа, пиесата се играе лесно. Не изисква и специални декори - в общи линии диалозите са край една пейка. Идеална е за акцент върху песнопеене или отсвир, може да се включи надиграване за коригиране на дължина или добавяне на танцов фолклорен състав. Това е в унисон с темата, ще стои красиво, адекватно и ще ломантизира допълнително идеята за живота като танц.
Много е лесна за визуализация и ще бъде атрактивно да се играе на открито и дори да използва красивата селска улица като декор. Добавянето на живо хоро или фонова гайда ще е магично.
Има универсалун характер и е подходяща за различни случаи. Може да се играе на празници (Еньовден, Гергьовден, сватби), за Ден на баба и дядо, или като антидот на модерния стрес („спокойно, животът е танц“).
Предизвикателство пред поставянето й е това, че е кратка и бавна. В нея няма голям конфликт или динамика; ако актьорите не са изразителни (особено Трене и Нанка), може да стане статична/скучна за малки деца. Поезията изисква добра дикция – диалектът и стиховете са красиви, но ако се играе лошо, губят чар. Друго предизвикателство в пиесата е това, че финалът е музикален.
Тя завършва с хармония и музика, една мелодия, в която няма голямо събитие (напр. сватба). За деца може да се добави малък жест (ръце се хващат, започват да танцуват заедно). Тук поантата е в тишината след размяната на реплики, в мелодията. Това трябва да се овладее добре, за да стане красиво..
Тя не е построена за да накара публиката да се смее, няма го фарсовия ефект и сериозността я превръща в своеобразна басня-импресия, но много красива. Ценното при нея е във възможностите, които дава свързани с фолклорни танцови състави и музиканти - музиката и движенията: начало с фонова гайда, паузи след мъдрите реплики. Трене и Нанка да се приближават постепенно към центъра на сцената. Костюмите са народни носии (потурки за Трене, сукман за Нанка, калпак за дядо, забрадка за баба). Може да видим трите хора -
моминско, невестинско, бабино. Може да видим хор с деца. При честване на народен празник раздаване на рози и други цветя на публиката.
Обща характеристика
Възраст: 10+ години (за по-малки – може да се опрости, но дълбочината е за тийнейджъри и родители; идеална за семейна публика или училищни празници)
Брой действащи лица: Само 4 (Нанка, Трене, Дядо, Баба) – много интимна, лесна за поставяне дори с 4 деца/актьори
Брой картини: 2 (край пътя + мегданът с хоро)
Приблизителна дължина на поставяне:
Чист текст: 10–12 минути
С музика (гайда, дудук, тъпани), бавни движения/танцови елементи, паузи за емоция и реакции: 15–25 минути (перфектна като част от по-дълъг спектакъл или за фестивал)
Обобщение
Това е наистина зряла и красива пиеса. В нея има тиха медитация върху цикъла на живота. Подхожда перфектно за момент, когато се търси нещо трогателно и вдъхновяващо, а не просто забавно. Ако се постави за празник или с по-големи деца, тя ще се запомни дълго.
Няма коментари:
Публикуване на коментар