Какъв е сюжета
Действието се разгръща в седем картини. Времетраенето ще варира, но около 45 минути.
В първа картина трима юнаци пристигат в село Невлазино, за да открият три моми войводи и да премерят сили с тях. Когато ги откриват виждат три обикновени моми и разбират, че те имат сестра, която работи в пекарната. Заканват се, че ще изяснят защо трите момичета са толкова известни.
Във втора картина тримата момци търсят момите в гората и ги заварват да се пляцикат на една рекичка. Решават да им спогодят номер като крадат дрехите им, връзват ги в бохча и ги окачат да висят на клоните на високо дърво.
В трета картина момците се събуждат от аромата на хляб и когато слизат в двора виждат там да се мотае мечка. Виковете им дразнят мечката и настава гоненица. Жената, при която са отседнали ги смъмря, че са страхливци и те се опитват да овладеят мечката, но тя вече е разярена. Покатерват се на плевнята и тогава трите сестри идват, хващат мечката за ухото и я отвеждат. Трите момци разбират, че това е било номер и се заканват да отговорят подобаващо.
В четвърта картина момците влизат в пекарната на най-малката сестра, разместват чувалите и рисуват с мас големи разкривени физиономии на стената. Мятат брашно по маста и по стените се появяват разкривените лица.
В пета картина юнаците се будят от вайкане и когато слизат на двора виждат, че матаренцата им са овързани с въжета и висят от голям орех. Освен това пред магаренцата висят бохчи със слама и те най-спокойно си похапват там във високото. В селото хората взимат юнаците на подбив, че по много необичаен начин си гледат добитъка.
В шеста картина момците отиват отново в къщата на девойките озадачени от номера с магапенцата и заварват момичетата да тъкат на станове, да се лигавят и да си говорят глупости. това напълно обърква юнаците и те се заинатяват да не изпускат момите от поглед.
В седма картина юнаците разказват какво са видяли през нощта. Проследили са момите в гората и там са видяли, че момите си говорят с вълци. После момите и вълците са се спуснали по склона надолу и сега юнаците идват да искат съвсем директно обяснение. но в дома на момите те заварват два ранени вълка и директно питат момите за това, което са чули и видяли. Девойките предлагат да разкажат не какво се е случило, а приказката, която ще се носи. Разказват приказката за вечния хайдук, която в общи линии описва премеждията от предната вечер, но звучи леко тържествено. момците свалят калпаците и си тръгват, а трите девойки възпяват бунтовниците и войводите, които се крият в гората представяйки си, че някой ден и те ще трябва да избягат далече от селото и да се скрият в гората.
Анализ на сюжета
Това е фолклорна комедия, сатиризира юначния порив на момците и разкрива една потайна действителност, която на преден план изглежда като три девойки, но тези момичета участват в нещо по-голямо. Те общуват с войводи, които се крият в гората и им помагат. Тази адаптация е направена по историцата за "Трите войводи" от книгата "Вълчи дом". На пръв поглед действието е върти около надиграването между момците и девойките и кой е по-по-най, но впоследствие на момците става ясно, че тези момичета са част от нещо по-голямо, с което не само не искат да мерят сили, но пред което всеки човек се прекланя. И затова ентусиазмът им да се напреварват се стопява.
Ако пиесата се разглежда като двубой между жени и мъже това не е проблем. Така ще излезе, че текста изкарва момичетата по-силни и по-умни. Не е чак такава драма, защото това привнася допустим комедиен ефект. Но ако тя бъде играна както трябва тогава акцентът ще падне върху вълците и това, че те са метафоризирано представяне на герои, бежанци и народни защитници. А трите момичета в тази история просто им помагат. Да, защото са силни и са умни, но не са най-важни. Не в тях е поянтата, около тях се завихря въпросат, темата, разказа, но само за да доведе до онова, което е по-дълбоко. Онзи, който е рипнал да търси правдата твърде често се налага да потъне дълбоко в гората и да се скрие. Но престоят там започва да го променя и той замязва на див звяр с човешко сърце. Там е ключът към историята и затова къщата в тази история се казва "вълчи дом", тоест свърталище на бунтовници.
В изходния текст трите сестри имат особена история и сами са вълчици, но в конкретният сегмент те са представени като обикновени девойки помагащи на бунтовници. Това обяснява Вдигнатите магарета високо в короната на ореха - не са го направили само момичетата, направили са го войводите, които живеят в гората. Препирнята не е само между юнаци и девойки. Юнаците се надпреварват с цяла глутница от войводи и бунтовници, които всъщност уважават. Щом тези "вълци" уважават момичетата и юнаците са длъжни да ги уважават и на мига напреварата секва. Има защо, без да се доказва защо е така. От финалните думи на трите момичета разбираме, че и те са тръгнали по пътя на войводите в търсене на правда. Макар и жени, те осъзнават своят дълг и смятат да го изпълнят.
Тъй като финалът е драматично сериозен може да се помисли в посока да бъде освежен и омекотен. Вълците да се държат повече като кучета в края, момците да не тръгнат съвсем посрамени, а по-скоро изпълнени с възхита, оптимизъм и надежда. Калпаците са свалени не от срам, а от благодарност, че там има едни мъже и жени, които се борят за правдата. Разкритието на тази нова за тях действителност около момичетата е трогателен момент за тях. Ако се добави музикален автентичен звук на гайда може сцената да стане даже доста силна. Ако някоя част от нея е твърде тежка малко да се отреже. Но в тази последна седма сцена е понтата на цялата история. "Той е мой баща, той е мой син, аз съм като него." - Борец за правда. Тогава фактологията, че трите момичета помагат на войводите и са станали част от глутницата им вече не стои феминистично, а е детерминирано търсене на правдата. И това е казано в текста - няма значение дали е мъж, жена или дете.
Всички останали сцени са забавни, ведри, закачливи. Спогаждането на номера ще подгрее доброто настроение тъкмо благодарение на смеха тежкият край ще бъде силно въздействащ. На литература това стои доста по-сковано отколкото в пиеса, защото писата позволява да се чуе звека на гората, да се усети дълбоката прочувствена музика, която пронизва всичко това като невидима нижка между миналото и настоящето. В началото на пиесата се споменава, че трите момичета са сирачета, това е намек, че там горе може би е техния маща. Може би е там, а може би него вече го няма. Това не се изяснява, но е даден техния вътрешен мотив да бъдат такива, каквито са. Тяхната самонадеяност да се представят като плашливи девойки от друга страна придава дълбочина на образите им. Те не са просто три мъжкарани избрали труден път, те са три войводи, които се преструват на обикновени момичета. И затова чичо им ги нарича "трите ми войводи" и сам се чуди защо се преструват на глезли като възклицава "нещо се преструват, не знам защо".
Идеята не е в това, че жените са по-силни от мъжете, а че взимат своето участие като равни и са третирани като равни от истинските юначни мъже горе в гората. Важно е да се избегне обикновената феминистична линия, тук жените наистина са силни образи, а момците не са слаби, а впечатлени.
Пиесата позволява отиграване на комичните моменти като гоненици, удряне на калпаци, търсене на калпаците, сваляне, слагане, гоненицата с мечка, пазенето от вълци, щуросване с дрехите на момичетата къде да ги скрият и много други моменти, които са извор на шеги и хумор. мечката е атрактивна, вълците също - ако се използват маски или костюми оттам може да се извади много смях и смисъл. могат да се добавят песни и дори надиграване с народни танци. мечката само изглежда страшна, тя е питомница и трябва гоненицата с нея да е комична.
Обща характеристика
Целева възраст: 7–12 години (подходяща за деца в училищна възраст – има хумор, гоненици, но и лек морал; за по-малки може да се опрости).
Брой действащи лица: 10 основни (Благанка, Добрянка, Златанка, Душанка – пълничка; Чичо; Дейчо, Бойчо, Благойчо; Вдовица; плюс Мечка и Вълци). Лесно се разширява с хор/деца като вълци, гора или селяни.
Брой картини: 7
Приблизителна продължителност на поставяне:
Чист текст (без песни/танци): 25–35 минути (репликите са кратки, но с много действия).
С пантомима (гоненица с мечка, скриване на дрехи, животински звуци), реакции и музика: 25–40 минути (идеално за детски спектакъл около 45 мин.).
Обобщение
Калпаците на юнаците може да са акцентирани с по-голям размер, за да е комично, когато ги удрят в земята и когато ги вдигат. Магаренцата от картон, за да висят лесно от високите клони на дърветата. Ако има нужда да се добавят песни за смелостта, правдата, доверието, приятелството, братството.
Няма коментари:
Публикуване на коментар