Наддумка за празника на сапуна, приказка в картинки

Наддумка за празника на сапуна

картинките са в размер А3 за печат, формат за камишибай театър,

разказване на приказки по картинки

за представления пред децата,

авторът ще се радва ако изпратите снимки и отзиви - sapillon@abv.bg

Рибният пазар винаги е бил едно много специално място. Някога преди две, три стотин и повече години целият град е бил само тук около пазара и тези големи къщи ги е нямало. Хората са живеели в малки къщички строени и достроявани кой колкото е могъл да си позволи със скромния добив на риба от морето. А всеки знае, че морето понякога е много капризно и има години, когато улова не е много добър.

И един ден жените се наговорили, събрали с черпаци морската пяна и я сварили на сапун. Варили сапун, варили и накрая направили толкова много сапун, че затрупали целия пазар с огромни купчини. Седнали да мислят какво да го правят и накрая решили, че е най-добре да го продадат. Тръгнали мъжете на път и всеки натоварил по една каруца сапун. А когато се върнали изсипали всички парите на пазара и се натрупала огромна купчина от жълтици. Внезапно всички те били богати. Разбрали се да си поделят парите и да си построят големи нови и хубави къщи. Това са тези къщи, които виждаш сега на пазара. Съборили старите бараки и извикали строители от различни краища на света.

Дошли строителите и като видяли, че тук се дават много пари за строежи и градът се развива вдигнали красивите къщи на рибния пазар и малко по малко започнали да се заселват тук. Когато видяли това и други хора започнали да прииждат и направили пристанището по-голямо. Взели да акостират големи кораби и града бързо се разраснал. Толкова много пораснал, че рибния пазар станал неговото туптящо и вечно радостно сърце.

Затова хората избрали един ден в годината и го нарочили за празник на сапуна. Цяла седмица преди този празник жените се приготвят като изпират всички дрехи в къщата, измиват всичко и варят сладки хлебни топчета за децата. И цяла седмица мъжете радостно припяват песни и подканят булките да ходят при морето и да гребат пяна за да направят още сапун. За да продължи да расте градът.

Тази легенда се разказва надлъж и на шир и хората обичат да я споделят на всеки новодошъл, който е готов да мисли, че е толкова лесно морето да бъде сварено на сапун.

- Морската пяна на малкия кей, - разказват местните рибари на всеки новопристигнал, - е вълшебна. Така да знаеш.

Тази легенда, разбира се е измислица. Но не всичко в нея е измислица. Преди две, три стотин лета, никой не иска да каже точно кога, рибарите докато се гмуркали в морето и бродели по дъното в търсене на рапани открили заровени там долу на дъното два търговски кораба. Много стари и много добре прикрити от водораслите и морския пясък двата кораба стояли непокътнати. Влезли в единия гмуркачите и извадили голяма амфора стара колкото света и я извлякли на сушата. Гледали я, мислили дълго какво ли може да има вътре, защото била поне на няколко хиляди години. Била добре запечатана с восък и някаква специална обвивка и била много тежка. Мислели си, че може би жито ще открият или винен оцет. Макар, че всички тайно се надявали злато да открият вътре. Когато я отворили надвесили главите си над отвора и останали много изненадани:

- Каквото и да са пренасяли, - почесал се единият от гмуркачите по челото, - добре е отлежало и е станало на сапун. Ароматен при това. Ухае хубаво.
- Сапун? - Чули жените. - Сапун винаги е полезен!

Заели се всички рибари, обединили се и една по една извадили делвите и от двата кораба и ги струпали на рибния пазар. Стотици, стотици делви, огромни и пълни догоре. Толкова били много и толкова били стари, че нямало съмнение - от някоя от тях можело и вълшебни призраци да излязат.

Заели се жените, загряли делвите, разтопили сапуна и го изляли на малки блокчета. Натрупали блокчетата на рибния пазар и се получили огромни купчини с върхове. Сапун да искаш. Седнали да мислят какво да го правят и мъжете натоварили каруците и потеглили на път да го продадат. Когато се върнали разделили си парите и построили всички тези красиви къщи на стария пазар.

Това е истинската история, но хората предпочитат да я пазят в тайна. Мъжете си я шушукат под сурдинка и мислят, че жените не я знаят. Правят го защото им е приятно да ги гледат как се рахождат боси по плажа запретнали полите си до коленете и събират морска пяна.

Харесвало им да виждат красивите женски стъпки по пясъка, но още повече им харесвало да гледат как жените носят кофи с морска пяна напред назад. Да се раздвижат малко и да не се мързелявят толкова много.

И всяка година седмица преди празника на сапуна мъжете започвали да пеят от едната страна на пазара:

Ой-й-й!
Пратете ги женичките,
нека идат всичките
да изгребат морето.
Сапун да правят с него!
Еха!

Пеели и мъжете насядали от другата страна на пазара:

Ой-й-й!
Вижте ги женичките -
как как гребат, горкичките!
Хич не им е леко,
че няма край морето!
Еха!

И жените пеели хванали по едно котле и голям черпак. Те вървяли към плажа със запретнати до коленете поли и боси крака:

Въй-й-й!
Гледат ни момчетата!
Грабвайте котлетата.
С пяна ги пълнете,
у дома ги отнесете.
Ехе!

Въй-й-й!
Сготвихме морето
на огъня с котлето.
Сапунче да направим
в празника ни шарен!
Ехе!

Жените също си шушукали истинската история и мислели, че мъжете отдавна са я забравили. И всички били много весели и щастливи докато не идвал ред за къпането.

- Сваляй дрехите и хващай сапуна! - Казвали жените със строги погледи на децата и те се мусели, но понеже било празник нямало начин да се измъкнат. - Ако искаш да ядеш варени сладки топчета хващай сапунчето и отивай да се къпеш!

А после идвал ред и на мъжете, които много се забавлявали с това да се правят на опърничави:

- Ама нали се къпах!
- Не ми се слушат подробности! - Карали се жените.
- Ама тия дрехи са ми удобни. - Смеели се мъжете и на пук се запъвали за да става весело.
- Залепнали са. Затуй са ти удобни! Мятай ги за пране! - Карали се жените престорено сърдити. И така цяла седмица рибният пазар се огласял от закачки и щастлива глъчка.

Затова, когато дойде празникът на сапуна всички са много весели. Те много обичат да се надиграват и да се преструват, защото ако има някой, който все пак не се е къпал цяла година това е седмицата в годината, в която не може да се скрие никъде от сапуна.

Приказка за умереността, приказка в картинки

Приказка на полицая за умереността

картинките са в размер А3 за печат, формат за камишибай театър,

разказване на приказки по картинки

за представления пред децата,

авторът ще се радва ако изпратите снимки и отзиви - sapillon@abv.bg

Някога много отдавна в едни незапомнени времена човекът срещнал огъня и двамата се сприятелили. Горял огънят на една поляна и човекът го гледал и му се възхищавал. 

Когато огънят започнал да угасва човекът се приближил до жаравата и му казал:

- Аз ще се грижа добре за теб, ако дойдеш с мен. - Така му казал и като взел едно неугаснало въгленче занесъл го в дома си. Сложил му малко съчки и съвсем скоро огъня се разпалил.

Ох, че хубаво му станало на огъня и пламъците му обхванали вкусните клони. Затова и той казал на човека:

- Наистина при теб ми е добре. И аз ще ти се отплатя като те топля, когато ти е студено.

И така двамата заживяли щастливо. От време на време огънят започвал да угасва и тихо плачел:

- Гладен съм. Дай ми клонки да се нахраня.

И човекът веднага носел съчки и клони.

Неведнъж се случвало човекът малко да закъснее и с тревога наблюдавал въглените в очакване пламъка отново да затрепти с красивата си топлина. И когато пламъците отново тръгвали ставало му благо на душата. Толкова много заобичал огъня, че започнал даго носи със себе си като ходи на различни места и му правел уютни огнища, където да може да си похапва клони на воля.

Един ден, обаче огънят захапал няколко клона, които стояли край огнището и човекът му заговорил:

- Не бъди лаком. Виж колко е хубаво, когато си умерен. Ако станеш лаком няма да мога да те изхраня. И няма да ми стигнат сиите да ти нося дърва.
- Не мога да бъда умерен! Гладен съм!
- Ти си постоянно гладен. Въздържай се.

И като заспорили човека се огорчил, че огъня няма насита и отишъл да се разходи самичък в гората. Не можело постоянно да се занимава само с огъня. Когато се върнал обаче видял, че огнището е загасснало. Огънят е излапал всичките клони и е останал гладен.

Човекът веднага разровил пепелта и открил няколко малки въгленчета. Веднага сложил няколко съчки отгоре и му заговорил:

- Хайде, хапни си. Ето клонки.
- Не искам. - отвърнали въглените като едвам тлеели. - Не съм гладен вече.
- Моля те, хапни си малко. Ще изгаснеш напълно.
- Не ми се яде в момента. - Отговорил огъня и топлинката му постепенно намалявала.
- Не може така да не ядеш. Ти от едната крайност в другата крайност. Не се прави така. Хапни си малко и после пак. А не напълно да се откажеш от яденето. Това не е добре за теб.
- Не мога в момента... Не ми се яде...

Въгленчетата тлееели и човека като се уплашил, че ще го загуби разтичал се и донесъл още клони, и още и още. Говорил му, увещавал го, донесъл слама, сухи корички и малко по малко успял да върне апетита на огъня.

- Ето, хапни си. - Човекът слагал още и още клони в огнището и то се разгоряло и станало силно, топло и красиво като преди.

В един момент огъня се протегнал и захапал ръката на човека:

- М.... И ти си много вкусен!
- А... Не така... - Скочил човека. - Така не се прави!

Но огънят отново посегнал и човекът побягнал за да се предпази.

- Ох, ох, че вкусничко... - Оъня се протегнал и захапал няколко клона, които били струпани отстрани за него. Но той нямал никакво търпение и така както апетита му се отворил бил много гладен.

Човекът се опитал да се намеси, но станало по-зле. Огъня захапал и клоните на един храст и тръгнал към едно дърво. Човекът се опитал да му говори:

- Какво правиш! Не може да изядеш всичко на веднъж! Нищо прекалено не е хубаво!
- Ам... - Само примлясквал и припуквал огъня. - Ох, че ми е вкусно...

Човекът се опитал да го спре, но като видял, че не може тръгнал към селото да търси помощ. В селото много хора тръгнали с него за да спрат огъня, но когато пристигнали той бил станал огромен и бил захапал цяла една горичка.

- Спри се! - Викал човекът, а огъня го погледнал и зейнал с огроманта си паст:
- Не мога! Гладен съм!

Хората се опитали да го загасят, но това било почти невъзможно. Затова те отсякли няколко дървета в гората и така прерязали пътя му към останалите. Той стигнал до това място, излапал всичко, до което можел да се докосне и малко по малко започнал да утихва.

На следващият ден пожарът бил напълно загасен и на едно последно място тлеели няколко въглена. Човекът разровил пепелта и като ги открил заговорил:

- Какво направи ти! Човек не може да ти има никакво доверие. Та ти не можеш да се контролираш.
- Ми... - Отвърнали въгленчетата. - Такъв съм си. Какво да сторя. Колкото повече ям толкова повече ми се яде...
- Не можеш ли да бъдеш малко по-умерен?
- Ми не мога. Такъв съм си.

- Като не можеш тогава няма да ти гласувам повече доверие и ще стоиш винаги изолиран. И ще папкаш толкова, колкото аз мога да ти дам.
- Добре... - Отвърнал огънят и тлеел тихо в последните въглени. - Грижи се за мен. Не се отказвай от мен. Такъв съм си...

Човекът го съжалил въпреки, че огъня бил помел цяла горичка. Вдигнал въгленчетата и ги занесъл в къщи. Там ги поставил в пещта, от която няма да може да излезе и му дал да си хапне:

- Ето. Но, да знаеш, че докато не се научиш да бъдеш премерен няма да те пусна навън самичък. Загуби моето доверие.

А пламъкът засрамен тихо си хапвал от няколко съчки. Не можел да бъде това, което искат от него и той тихо въздишал.

Приказка за танцуващата райска птица, разказ по картинки

Приказка за танцуващата райска птица

картинките са в размер А3 за печат, формат за камишибай театър,

разказване на приказки по картинки

за представления пред децата,

авторът ще се радва ако изпратите снимки и отзиви - sapillon@abv.bg

В красивите гори на Нова Гвинея, където дърветата стигат чак до небето живеят уникални и причудливи райски птици. Наричат ги така заради прелестната им окраска, дългите им пера и уникалният им наистина впечатляващ вид. Но освен с красота те са известни и с необичайните си танци и ред. Когато сина на една от райските птици започнал да пораства дошло време да поговорят.

- Синко, радвам се, че като другите райски птици обичаш танците и танцуваш красиво, но трябва да обърнеш повече внимание на света, който те заобикаля. Погледни колко много листа има разхвърляни тук. Приятелите ти няма да искат да идват да те виждат ако е толкова разхвърляно.

- Тате, не е необходимо да ме учиш за всяко нещо! - Разсърдила се младата птица. - Аз съм достатъчно талантлив танцьор и съм достатъчно интересн за да ме харесват независимо дали ще ми е оправена поляната, когато приятелите ми идват. Ще ти покажа, че аз съм прав, а ти не си прав!

Младата птица отлетяла и изоставила своят баща много натъжен, че съветите му не са приети добре. Полетяла много надалеч в търсене на нови приятели, нова среда и то с едничката цел да покаже, че не е задължително да се стараеш за да се чувстват гостите ти добре. 

Той посетил много места, спирал на много полянки в гората и всеки път като се опитвал да завърже приятелства другите птици му казвали:

- Защо не подредиш малко. Виж колко много листа са паднали по земята. Виж колко клонки има тук.
- Но аз съм прелестен танцьор! Вижте как танцувам!

И той започвал да танцува красивите си танци, които били наистина уникални но птиците отлитали.

Това се случило толкова много пъти, че младата райска птица разбрала, че може би съветите са били правилни и седнала да плаче.

Но в този момент чула нещо да шумка в храстите и най-внезапно пред нея се появила птицата додо. Додо видяла птица, която не бяга само при вида й и когато се приближила седнала.

- Защо плачеш?
- Защото се държах много глупаво. Сега как да се върна да се извиня...
- Ох... - Въздъхнала додо. - И аз се държах много глупаво. Виж не ми беше хрумвало, че мога да се върна и да се извиня. Това е една много добра идея!

Младата птица се загледала в додо.

- А не те ли притеснява, че при мен е толкова разхвърляно?
- Не. - Огледала се додо. - Ако знаеш аз как мога да разхвърлям! Това е нищо!

Тогава младата райска птица се помолила:

- Моля те. Аз съм много талантлив танцьор. Нека да ти потанцувам, а после ти ще ми покажеш твоето уникално умение.

Додо се съгласила и райската птица първо разтребила хубаво докато не останало нито едно листенце и после започнала своят танц и дори пеела. Той бил толкова красив, че додо занемяла. 

О-о-о....
Красив съм, талантлив съм
Наистина съм специален!
Пъргав съм, отривист съм
В танца емоционален.

Висок съм, щастлив съм
И много музикален.
Смел съм, напорист съм
План имам идеален.

О-о-о...
Пръв съм, закачлив съм
И много актуален.
Модерен съм, успешен съм
Направо гениален!

Интересен съм, артист съм
И много натурален
Безкраен съм, гимнастик съм
В успеха максимален!

Та, та, та...
Наистина гениален... Волен, доволен, социален, деликатен, ефикасен, пригладен и кристален! Та, та, та...

- Хайде сега покажи ми твоето уникално умение. - Подканила райската птица и додо скокнала развеселена.

- Гледай сега!

И като се развъртяла додо разхвърляла купища листа и клони на почистеното. Рила, местила, нареждала докато всичко не станало пълна бъркотия.

- Та да! Това е моето уникално умение!

- Не мога да повярвам, че ще го кажа... - Възкликнала младата райска птица. - Но не ти ли се иска да е малко по-подредено? Не ти ли се струва малко прекалено?

- Ох... - Въздъхнала пак Додо. - Знаеш ли какъв е проблема? Аз просто не съм като другите. Не мога като колибритата да изглеждам мъничка и нежна, нито като вас райските птици изящна, нито като пеликаните спокойна, бухалите мъдра или орлите силна. Аз съм си една странна птица, която не може да си намери мястото. И затова все разхвърлям и всичко обърквам където и да отида. А искам, искам и аз да правя красиви неща. И понякога създавам проблеми на другите птици само защото ми е мъчно, че не съм като тях. И после съжалявам. Но ти ми даде много добра идея. Аз сега ще се върна и ще се извиня задето бях лоша с колибритата, защото не бях права. Просто не ми беше хрумвало, че мога да се извиня.

И както седяла додо стана и побягнала нанякъде през гората.

Младата райска птица поседяла още малко и заоглеждала разхвърляната поляна. Още повече съжалила, че е изоставила татко си и веднага полетяла обратно да го търси. Открила го самотен и тъжен в основите на едно дърво, а около него купища листа и клечки. Било толкова неподредено все едно додо преди малко е била тук.

Навсякъде били натрупани не само листа, но и клони, и друга шума и гледката била не просто разхвърляна, но направо объркваща.

- Татко... - Казала младата райска птица и бащата веднага станал и запрегръщал детето си. - Какво е станало тук?

- Толкова съжалих, че те обидих и толкова много ми липсваше, че всеки ден разхвърлях по малко с надеждата да се върнеш. Да видиш, че моите начини не са толкова важни и ти си ми най-скъп на света! Много те обичам. От тук нататък винаги ще е разхвърляно!

- Не. - Прегърнал го сина му. - Прав беше. 

- Прав беше, татко. Важно е. И аз много съжалих, че се разсърдих на съвета ти. Където и да ходех птиците не искаха да ми бъдат приятели и само като видеха колко много листа има натрупани веднага бягаха от мен без значение колко красиво мога да танцувам. И въобще не ги интересуваше това, че имам бодър дух. Или, че искам да докажа нещо. Само една единствена птица хареса бъркотията, но за нея ще ти разказвам друг път. Дай да подредя и обещавам, че друг път като ме съветваш ще помисля повече защото и аз много те обичам. И много ми липсваше.

И така баща и син подредили листата, подредили клоните заедно и след това дълго танцували, защото бащата имал много нови стъпки, които искал да научи от детето си.