За какво се разказва в книгата Додола

Инспектор Тюх издирва изчезналия очилар Димитров последно видян преди година в увеселителен парк. Увеселителния парк отново е в града и Тюх решава да потърси улики убеден, че ще го открие. Когато влиза в парка той се сблъсква с една постоянна въртележка от странности. Каквото и да попита хората, които работят там му отговарят каквото искат, но на инспектора му се струва, че в разказите им се съдържат улики. Записва си най-важните според него неща в малко тефтерче докато не стига до шахматиста. По време на играта Тюх получава съвети и съвсем директни препоръки как да проведе разследването си и на къде да насочи вниманието си. От разговора излиза, че най-късия път до разкриване на истината е основния атракцион - гондолата. Тюх се качва на гондолата и попада в необяснима за него обратна страна на увеселителния парк. Там той вижда как работи екипът на лунапарка отвътре и разбира каква е голямата тайна на основния атракцион.

Радостта от разкритието, обаче, е кратка, защото се оказва, че е избран да стане част от екипа. Инспекторът възразява и настоява, че той вече си има работа в полицията. Но неговите аргументи не се приемат и той е вкаран в устройство, което променя мисленето му. Когато процесът е завършен Инспектор Тюх оглежда новия си щанд и е дълбоко убеден, че цял живот е работил точно това - разказвач на криминални истории в лунапарк. мечтае си някой ден да стане истински полицай, но и тук му е добре.

Магията на лунапарка е представена в различни моменти от книгата. Самият Тюх пита директора Антоан как работи всичко това и помучава съвсем честен отговор: "Не мога да ви разкрия всички тайни на Додолата още на първата ни среща, инспекторе."

Съдържание
Изпреварка „вход задължителен“
Приказка за Додолата
Виканка за добре дошли
Задуманица за едно специално съобщение
Лудомислица за един режисьорски филм
Съчиненка за белетриста
Набухвателка за специалното участие на шаренията
Предайка за полицая „не се отказвай“

Историите, които са интегрирани в приказката дават на инспектора улики как да стигне до това, което търси. Приказката завършва с това, че Тюх вижда очиларят Димитров, вади снимката и ги сравнява. въздъхва с удовлетворение "Не зная защо го търся, но бях сигурен, че ще го намеря".

Повече за приказката "Риза от безгрижен човек"

 

Приказката представя историята на крал Калиян, който е преносител на една много специална риз - риза от безгрижен човек. Историята ни показва краля, когато той вече попил от мъдростта на безгрижието и е готов да сподели всичко, което е научил. Той влиза в малко китно градче и когато вижда, че местният крал е болен и изстисква поданниците си, за да се излекува Калиян казва на бирниците, че само риза от безгрижен човек може да го излекува. 

Слугите на царя веднага докладват това, което са научили и още на следващата сутрин по улицата тръгват глашатаи в търсене на риза от безгрижен човек. Залавят Калиян и го водят в двореца, където е призован да обясни каква е тази вълшебна риза. Калиян започва да разказва на краля поредица от истории, в които малко по малко се наплита историята на тази риза. В хода на своя разказ Калиян стига до автентичната народна приказка, но дори този разказ не удовлетворява питането на болния крал. Той иска да знае къде да я открие и дали наистина съществува. Тогава Калиян разказва историята на фактическата съществуваща риза и обяснява защо тя е различна от народното поверие.

В края на своя разказ Калиян понечва да си отиде, но кралят кара слугите да му свалят ризата от гърба и я облича. На мига болежките му минават, той оздравява и ликува от щастие, а Калиян загубил своето зрение протяга ръка към трона. Тогава разбираме, че ризата носи здарве и безгрижие, но идва на висока цена. Този, който я облече разменя всичко, което притежава за нея. По същият начин, по който крал Калиян се е отказал от царството си за да прогледне.  Той съобщава на своите придворни какво да очакват от него. Казва им, че всичко, което са чули е истина, но той е помъдрял. Казва им аз съм сляп, но мъдър.

Приказката за лъскавината на златото описва неговото минало, в което той е бил алчен и свиреп владетел ламтящ за красотата на златото. Провидението го наказва със слепота и така той на свой ред като пореден след много други се втурва да търси тази риза и цаменя всичко за нея. възвърнал зрението си, обаче, той вече е облагороден и не ламти за богатствата. Защото здраво тяло изисква и здрава душа. Така приказката прави поредица от завои около битието на безгрижието, видовете хора и кои са наистина ценните неща.

Мечо смело село - анализ и интерпретация на драматургичен

Какъв е сюжета

Действието се разгръща в две картини с времетраеве около 20 -30 минути.

Линк към драматургичен текст

В първа картина малкият петър споделя, че има проблем. Забравя си текста и се страхува, че когато излезе на сцената ще се изложи. Неговите лели Добрянка и Благанка му споделят своя опит като му разказват за премеждията около научаването на едно стихотворение. Първо разказват за премеждието, а после му казват и стихотворението.

Във втора картина Петър излиза на сцената и когато е готов да изрецитира своето стихотворение сестрите го прекъсват и започват вместо него. Той си взима думата обратно и така тримата един през друг правят заедно рецитала.

Анализ на сюжета

В този текст няма ярък конфликт или действие и в този смисъл той е една миниатюра подсказваща на децата, че не е толкова страшно да застанеш на сцената. Тоест личи, че това е фрагмент от друго произведение, който обаче е удачен за кратка интермедия, разведряване и забавление. Има комичен и игрив характер, което предполага, че е подходящ за по-малки деца. От една страна заради темата - забравянето на текст, а от друга заради картината наотношенията между Петър и неговите лели. 

Така както сюжетът е статичен и не се случва нищо освен преодоляването на страха от сцената, в същото време римкуванката, която Благанка казва има своя вътрешна структура. Така цялото е съставено от три части. Първа, в която сестрите разказват за караница и игра в гората. Втора, в която се разказва римкуванката за мечо смело село. И трета, в която Петър и двете му лели заедно рецитират стихотворението "направи си сам". Така разпределени между две картини - първата зад сцената, а втората на сцената всъщност се представят три наратива. Това е по-скоро скеч въплъщаваш три къси ситуации. Затова е подходящ като интермедия, пресечка, първоречка или дори като финал допълнение към друго произведение.

Тъй като в частта на мечо смело село има много пряка реч този текст може да е изпълнен от повече деца. Репликите на героите от мечо смело село да бъдат така разпреселени сякаш ги разказва миналото с десетки гласове. Това може да бъде отиграно красиво и ако децата са по-малки някои от пасажите да отпаднат. Цялостно, обаче, тази странна комбинация е забавна и ведра. Като драматично представяне на стихотворение. 

Текстът не следва класическата триактовa драматургия (въведение–конфликт–развръзка), а по-скоро е хоров разказ в пиесна форма, интегриращ драматизирано представяне на стихотворение,
игра, движение, споделена активност между героите. Изгражда вътрешен структурен ритъм.

Играта, отнемането на възможността да се изявиш е конфликтът, не като борба, а като динамика на внимание, въображение и участие. 

Обща характеристика

Жанр: драматизирано представяне на лирическо произведение
Възраст. 4–8 години

Брой персонажи: 3 - Петър, Благанка, Добрянка

Времетраене: 15–20 минути (без музика, само говор и движение)

С музика и актьорско поведение: 20–30 минути

Обобщение

Текстът е подходящ за училищни представления, театрални занимания в детски градини.