Заприказката "Джентълмен по рождение" от Google AI

 "Джентълмен по рождение" е заглавието на детска приказка, написана от българската писателка Хелиана Стоичкова. Приказката е част от едноименна книга, която съдържа общо девет отделни истории. 

Кратко съдържание и послание
Приказката разказва историята на малкия Петър. В началото той попада в специфична ситуация, в която претърпява промяна и побягва. Основната идея на историята е, че истинският джентълмен се определя от своите постъпки и възпитание, а не от произхода или социалното си положение. 
Книгата включва и други приказки, всяка от които е съсредоточена върху определена добродетел, като например:
  • Приказка на Арамис за смелостта
  • Приказка на Портос за честността
  • Приказка на Атос за справедливостта 
Чрез тези истории се предават важни морални уроци на малките читатели, като се подчертава значението на добротата, щедростта и възпитанието.

Наддумка за празника на сапуна, приказка в картинки

Наддумка за празника на сапуна


картинките са в размер А3 за печат, формат за камишибай театър,
разказване на приказки по картинки
за представления пред децата,
авторът ще се радва ако изпратите снимки и отзиви - sapillon@abv.bg


Рибният пазар винаги е бил едно много специално място. Някога преди две, три стотин и повече години целият град е бил само тук около пазара и тези големи къщи ги е нямало. Хората са живеели в малки къщички строени и достроявани кой колкото е могъл да си позволи със скромния добив на риба от морето. А всеки знае, че морето понякога е много капризно и има години, когато улова не е много добър.


И един ден жените се наговорили, събрали с черпаци морската пяна и я сварили на сапун. Варили сапун, варили и накрая направили толкова много сапун, че затрупали целия пазар с огромни купчини. Седнали да мислят какво да го правят и накрая решили, че е най-добре да го продадат. Тръгнали мъжете на път и всеки натоварил по една каруца сапун. А когато се върнали изсипали всички парите на пазара и се натрупала огромна купчина от жълтици. Внезапно всички те били богати. Разбрали се да си поделят парите и да си построят големи нови и хубави къщи. Това са тези къщи, които виждаш сега на пазара. Съборили старите бараки и извикали строители от различни краища на света.


Дошли строителите и като видяли, че тук се дават много пари за строежи и градът се развива вдигнали красивите къщи на рибния пазар и малко по малко започнали да се заселват тук. Когато видяли това и други хора започнали да прииждат и направили пристанището по-голямо. Взели да акостират големи кораби и града бързо се разраснал. Толкова много пораснал, че рибния пазар станал неговото туптящо и вечно радостно сърце.

Затова хората избрали един ден в годината и го нарочили за празник на сапуна. Цяла седмица преди този празник жените се приготвят като изпират всички дрехи в къщата, измиват всичко и варят сладки хлебни топчета за децата. И цяла седмица мъжете радостно припяват песни и подканят булките да ходят при морето и да гребат пяна за да направят още сапун. За да продължи да расте градът.

Тази легенда се разказва надлъж и на шир и хората обичат да я споделят на всеки новодошъл, който е готов да мисли, че е толкова лесно морето да бъде сварено на сапун.

- Морската пяна на малкия кей, - разказват местните рибари на всеки новопристигнал, - е вълшебна. Така да знаеш.


Тази легенда, разбира се е измислица. Но не всичко в нея е измислица. Преди две, три стотин лета, никой не иска да каже точно кога, рибарите докато се гмуркали в морето и бродели по дъното в търсене на рапани открили заровени там долу на дъното два търговски кораба. Много стари и много добре прикрити от водораслите и морския пясък двата кораба стояли непокътнати. Влезли в единия гмуркачите и извадили голяма амфора стара колкото света и я извлякли на сушата. Гледали я, мислили дълго какво ли може да има вътре, защото била поне на няколко хиляди години. Била добре запечатана с восък и някаква специална обвивка и била много тежка. Мислели си, че може би жито ще открият или винен оцет. Макар, че всички тайно се надявали злато да открият вътре. Когато я отворили надвесили главите си над отвора и останали много изненадани:

- Каквото и да са пренасяли, - почесал се единият от гмуркачите по челото, - добре е отлежало и е станало на сапун. Ароматен при това. Ухае хубаво.
- Сапун? - Чули жените. - Сапун винаги е полезен!

Заели се всички рибари, обединили се и една по една извадили делвите и от двата кораба и ги струпали на рибния пазар. Стотици, стотици делви, огромни и пълни догоре. Толкова били много и толкова били стари, че нямало съмнение - от някоя от тях можело и вълшебни призраци да излязат.


Заели се жените, загряли делвите, разтопили сапуна и го изляли на малки блокчета. Натрупали блокчетата на рибния пазар и се получили огромни купчини с върхове. Сапун да искаш. Седнали да мислят какво да го правят и мъжете натоварили каруците и потеглили на път да го продадат. Когато се върнали разделили си парите и построили всички тези красиви къщи на стария пазар.

Това е истинската история, но хората предпочитат да я пазят в тайна. Мъжете си я шушукат под сурдинка и мислят, че жените не я знаят. Правят го защото им е приятно да ги гледат как се рахождат боси по плажа запретнали полите си до коленете и събират морска пяна.

Харесвало им да виждат красивите женски стъпки по пясъка, но още повече им харесвало да гледат как жените носят кофи с морска пяна напред назад. Да се раздвижат малко и да не се мързелявят толкова много.


И всяка година седмица преди празника на сапуна мъжете започвали да пеят от едната страна на пазара:

Ой-й-й!
Пратете ги женичките,
нека идат всичките
да изгребат морето.
Сапун да правят с него!
Еха!

Пеели и мъжете насядали от другата страна на пазара:

Ой-й-й!
Вижте ги женичките -
как как гребат, горкичките!
Хич не им е леко,
че няма край морето!
Еха!


И жените пеели хванали по едно котле и голям черпак. Те вървяли към плажа със запретнати до коленете поли и боси крака:

Въй-й-й!
Гледат ни момчетата!
Грабвайте котлетата.
С пяна ги пълнете,
у дома ги отнесете.
Ехе!

Въй-й-й!
Сготвихме морето
на огъня с котлето.
Сапунче да направим
в празника ни шарен!
Ехе!

Жените също си шушукали истинската история и мислели, че мъжете отдавна са я забравили. И всички били много весели и щастливи докато не идвал ред за къпането.


- Сваляй дрехите и хващай сапуна! - Казвали жените със строги погледи на децата и те се мусели, но понеже било празник нямало начин да се измъкнат. - Ако искаш да ядеш варени сладки топчета хващай сапунчето и отивай да се къпеш!

А после идвал ред и на мъжете, които много се забавлявали с това да се правят на опърничави:

- Ама нали се къпах!
- Не ми се слушат подробности! - Карали се жените.
- Ама тия дрехи са ми удобни. - Смеели се мъжете и на пук се запъвали за да става весело.
- Залепнали са. Затуй са ти удобни! Мятай ги за пране! - Карали се жените престорено сърдити. И така цяла седмица рибният пазар се огласял от закачки и щастлива глъчка.


Затова, когато дойде празникът на сапуна всички са много весели. Те много обичат да се надиграват и да се преструват, защото ако има някой, който все пак не се е къпал цяла година това е седмицата в годината, в която не може да се скрие никъде от сапуна.

Приказка за умереността, приказка в картинки

Приказка на полицая за умереността

картинките са в размер А3 за печат, формат за камишибай театър,
разказване на приказки по картинки
за представления пред децата,
авторът ще се радва ако изпратите снимки и отзиви - sapillon@abv.bg



Някога много отдавна в едни незапомнени времена човекът срещнал огъня и двамата се сприятелили. Горял огънят на една поляна и човекът го гледал и му се възхищавал. 


Когато огънят започнал да угасва човекът се приближил до жаравата и му казал:

- Аз ще се грижа добре за теб, ако дойдеш с мен. - Така му казал и като взел едно неугаснало въгленче занесъл го в дома си. Сложил му малко съчки и съвсем скоро огъня се разпалил.

Ох, че хубаво му станало на огъня и пламъците му обхванали вкусните клони. Затова и той казал на човека:

- Наистина при теб ми е добре. И аз ще ти се отплатя като те топля, когато ти е студено.


И така двамата заживяли щастливо. От време на време огънят започвал да угасва и тихо плачел:

- Гладен съм. Дай ми клонки да се нахраня.

И човекът веднага носел съчки и клони.

Неведнъж се случвало човекът малко да закъснее и с тревога наблюдавал въглените в очакване пламъка отново да затрепти с красивата си топлина. И когато пламъците отново тръгвали ставало му благо на душата. Толкова много заобичал огъня, че започнал даго носи със себе си като ходи на различни места и му правел уютни огнища, където да може да си похапва клони на воля.


Един ден, обаче огънят захапал няколко клона, които стояли край огнището и човекът му заговорил:

- Не бъди лаком. Виж колко е хубаво, когато си умерен. Ако станеш лаком няма да мога да те изхраня. И няма да ми стигнат сиите да ти нося дърва.
- Не мога да бъда умерен! Гладен съм!
- Ти си постоянно гладен. Въздържай се.

И като заспорили човека се огорчил, че огъня няма насита и отишъл да се разходи самичък в гората. Не можело постоянно да се занимава само с огъня. Когато се върнал обаче видял, че огнището е загасснало. Огънят е излапал всичките клони и е останал гладен.



Човекът веднага разровил пепелта и открил няколко малки въгленчета. Веднага сложил няколко съчки отгоре и му заговорил:

- Хайде, хапни си. Ето клонки.
- Не искам. - отвърнали въглените като едвам тлеели. - Не съм гладен вече.
- Моля те, хапни си малко. Ще изгаснеш напълно.
- Не ми се яде в момента. - Отговорил огъня и топлинката му постепенно намалявала.
- Не може така да не ядеш. Ти от едната крайност в другата крайност. Не се прави така. Хапни си малко и после пак. А не напълно да се откажеш от яденето. Това не е добре за теб.
- Не мога в момента... Не ми се яде...

Въгленчетата тлееели и човека като се уплашил, че ще го загуби разтичал се и донесъл още клони, и още и още. Говорил му, увещавал го, донесъл слама, сухи корички и малко по малко успял да върне апетита на огъня.

- Ето, хапни си. - Човекът слагал още и още клони в огнището и то се разгоряло и станало силно, топло и красиво като преди.



В един момент огъня се протегнал и захапал ръката на човека:

- М.... И ти си много вкусен!
- А... Не така... - Скочил човека. - Така не се прави!

Но огънят отново посегнал и човекът побягнал за да се предпази.

- Ох, ох, че вкусничко... - Оъня се протегнал и захапал няколко клона, които били струпани отстрани за него. Но той нямал никакво търпение и така както апетита му се отворил бил много гладен.

Човекът се опитал да се намеси, но станало по-зле. Огъня захапал и клоните на един храст и тръгнал към едно дърво. Човекът се опитал да му говори:

- Какво правиш! Не може да изядеш всичко на веднъж! Нищо прекалено не е хубаво!
- Ам... - Само примлясквал и припуквал огъня. - Ох, че ми е вкусно...



Човекът се опитал да го спре, но като видял, че не може тръгнал към селото да търси помощ. В селото много хора тръгнали с него за да спрат огъня, но когато пристигнали той бил станал огромен и бил захапал цяла една горичка.

- Спри се! - Викал човекът, а огъня го погледнал и зейнал с огроманта си паст:
- Не мога! Гладен съм!

Хората се опитали да го загасят, но това било почти невъзможно. Затова те отсякли няколко дървета в гората и така прерязали пътя му към останалите. Той стигнал до това място, излапал всичко, до което можел да се докосне и малко по малко започнал да утихва.


На следващият ден пожарът бил напълно загасен и на едно последно място тлеели няколко въглена. Човекът разровил пепелта и като ги открил заговорил:

- Какво направи ти! Човек не може да ти има никакво доверие. Та ти не можеш да се контролираш.
- Ми... - Отвърнали въгленчетата. - Такъв съм си. Какво да сторя. Колкото повече ям толкова повече ми се яде...
- Не можеш ли да бъдеш малко по-умерен?
- Ми не мога. Такъв съм си.
- Като не можеш тогава няма да ти гласувам повече доверие и ще стоиш винаги изолиран. И ще папкаш толкова, колкото аз мога да ти дам.
- Добре... - Отвърнал огънят и тлеел тихо в последните въглени. - Грижи се за мен. Не се отказвай от мен. Такъв съм си...


Човекът го съжалил въпреки, че огъня бил помел цяла горичка. Вдигнал въгленчетата и ги занесъл в къщи. Там ги поставил в пещта, от която няма да може да излезе и му дал да си хапне:

- Ето. Но, да знаеш, че докато не се научиш да бъдеш премерен няма да те пусна навън самичък. Загуби моето доверие.

А пламъкът засрамен тихо си хапвал от няколко съчки. Не можел да бъде това, което искат от него и той тихо въздишал.